Ми-24

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мил Ми-24
Mi-24 flown by ATEC at Roving Sands 2000.jpg
Ми-24 на отряда за тестване и оценка от ВВС на САЩ
Описание
Националност Flag of the Soviet Union.svg CCCP
Тип щурмови хеликоптер
Конструктор Михаил Леонтиевич Мил
Производител Мил
Произведени бройки 2 000+
Първи полет 15 септември 1969
Използван от
над 40 страни по света (виж секция "Оператори")
В експлоатация от 1972 г.
Състояние в експлоатация
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 16,8 m
Височина 5,7 m
Тегло (празен) 7 580 kg
Тегло (пълен) 11 000 kg
Товароспособност 2 400 kg
Двигател 2x ГТД, ТВЗ-117
Мощност 2x 2200 к.с
Крайсерска
скорост
270 km/h
Максимална
скорост
320 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
450 km
Диаметър на
нос. винт
17,3 m
Диаметър на
опаш. винт
3,91 m
Въоръжение
Оръдие ГШ-23Л, гранатомет АГС-17 "Пламък"
Картечница ЯКб-12,7, 2x ГШГ-7,62
Ракети Р-60/Р-60М
Мил Ми-24 в Общомедия

Мил Ми-24 «Крокодил» (Название на НАТО: Hind) е брониран съветски щурмови вертолет. Приет на въоръжение в СССР през 1972, Ми-24 в наши дни се използва от близо 40 нации по света.

История[редактиране | edit source]

Към края на 60-те години изпъква нуждата от добре подвижна и бърза въздушна платформа както за огнева поддръжка на пехотата, така и за транспорт. През 1966 е създаден прототипен вертолет В-24, подобен на американския UH-1 Ирокуа, с централно транспортно отделение за 8 войници, чифт малки крила с гондоли за неуправляеми ракети и оръдие ГШ-23. Идеята се харесва на повечето военни и стратези, но висшето ръководство на съветската армия счита за по-уместно да се вложат повече средства в подобряването на изпитани вече оръжия. В крайна сметка Михаил Мил успява да убеди тогавашния военен министър Андрей Гречко да сформира експертна група за оценка на проекта. Въпреки смесените оценки на групата, поддръжниците на идеята за многофункционален вертолет надделяват и е издадено разрешение работата по проекта да продължи.

Предложени са две конфигурации — лека, с един двигател, и тежка, с два двигателя. Междувременно от бюро Камов предлагат по-евтина алтернатива — преоборудван военноморски Ка-25, но този вариант е отхвърлен. С времето се оформя прототипната машина, с два двигателя, 23-милиметрово оръдие, картечница, и противотанкови ракетни комплекси 9К114 Щурм. Първите два тестови полета са осъществени на 15 и 19 септември 1969. Изпитанията продължават и през 1970, и до края на годината е оформен окончателния дизайн. Ми-24 е приет на въоръжение в съветската армия през 1972.[1]

Въоръжение[редактиране | edit source]

Има 4 външни точки за окачване на въоръжение Специално за Ми-24 в края на 70-те години са разработени вертолетните гондоли ГУВ-1/включващи автоматичен гранатомет АГС-17 "Пламък"/ и гондола ГУВ-8700/ с една четиристволна картечница ЯКб-12,7 и две четиристволни картечници ГШГ-7,62/ Също така Ми-24 може да носи оръдейни контейнери УПК 23-250 с оръдие ГШ-23Л с комплект от 250 снаряда. В края на 80-те години Ми-24 получава на въоръжение и ракети въздух-въздух Р-60/Р-60М за борба с вражески вертолети и за самоотбрана от противникови изтребители.

Радиоелектронно оборудване[редактиране | edit source]

Модификации[редактиране | edit source]

  • Ми-24А
  • Ми-24Д
  • Ми-24В
  • Ми-24У
  • Ми-24К
  • Ми-24П
  • Ми-35
  • Ми-35М
  • Ми-35М2

Оператори[редактиране | edit source]

Оператори на Ми-24 и вариантите му

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Yefim Gordon & Dmitry Komissarov. Mil Mi-24, Attack Helicopter. Airlife, 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]