Ми-4
| Мил Ми-4 | |
| Описание | |
|---|---|
| Националност | |
| Тип | транспортен хеликоптер |
| В експлоатация от | 1952 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Дължина | 25,02 m |
| Височина | 4,4 m |
| Тегло (празен) | 5 100 kg |
| Тегло (пълен) | 7 550 kg |
| Товароспособност | 1 600 kg |
| Двигател | 1 x АШ-82В |
| Мощност | 1 x 1700 к.с. (1250 kW) |
| Крайсерска скорост |
160 km/h |
| Максимална скорост |
185 km/h |
| Далечина на полета без допълнителни резервоари |
500 km |
| Далечина на полета с допълнителни резервоари |
660 km |
| Таван на полета | 5 500 m |
| Скороподемност | 5,6 m/s |
| Ширина | 2 m |
| Диаметър на нос. винт | 21 m |
| Диаметър на опаш. винт | 3,6 m |
| Въоръжение | |
| Картечница | 1 х ТКВ-481 (200 п.) |
| Ракети | 4x ПТУР “Фаланга” или 16 НУРС С-5 |
Ми-4 е военно-транспортен хеликоптер, създадено от ОКБ „Мил“, Русия. Машината е произвеждан по лиценз в Китай под обозначението Z-5.
Съдържание |
История [редактиране]
През октомври 1951 г. съветското правителство издава постановление за разработването на нов военнотранспортен хеликоптер с повишена товароподемност. Разработването, изпитанията и започването на серийното производство е осъществено в рекордно кратък срок - в течение на една година.
През юни 1952 г. първият опитен модел, обозначен като “ВД-12” (рус. вертолет десантный - 12 мест), е готов. Производството е организирано до края на същата година. Новата машина получава обозначението Ми-4.
Новият модел прилича в голяма степен по външен вид и летателни качества на американския хеликоптер YH-19. В началото на 1953 г. са произведени първите серийни хеликоптери, които постъпват на въоръжение в Съветската армия. Хеликоптерът е в състояние да превозва товари с маса до 1200 кг. Побира 12 десантчици в пълно бойно снаряжение и оръдие с калибър 57 мм.
Ми-4 се произвежда серийно в периода 1953 – 1966 г. от хеликоптерния завод в гр. Казан. За този период са произведени общо около 3 200 машини от различни модификации. Близо 700 от тях са експортирани в различни страни по света.
В периода 1958 – 1979 г. Ми-4 се произвежда по лиценз в Китай под обозначението “Z-5”. В Китай са построени общо 545 машини.
Тактико-технически характеристики [редактиране]
Хеликоптерът Ми-4 е изпълнен по едновинтова схема с опашен рулеви винт, снабден е с бутален двигател и четириропорно шаси. Фюзелажът е с конструкция монокок. Двигателят е монтиран под наклон в носовата част, като двуместната кабина е разположена над него.
Фюзелажът е с дължина 25,02 м, ширина – 2 м и височина до главния носещ винт – 4,4 м. В централната му част е разположена кабината с размери 4,15 х 1,70 х 1,6 м, с обем от 16 куб. м. В задната част на кабината е монтиран люк с размери 1,86 х 1,6 м и спускаща се товарна рампа. На левия борд на кабината е монтирана врата с размери 0,9 х 1,45 м. Кабината побира 12 десантчици с пълно бойно снаряжение.
От 1957 г. на Ми-4 е монтирана система за външно окачване на товари с маса до 1200 кг. В носовата част на фюзелажа, под товарната кабина е разположена остъклена в предната си част гондола за стрелец. В гондолата е вградена 12,7 мм картечница ТКВ-481 с колиматорен прицел.
Шасито на машината е четириопорно, неприбиращо се по време на полет. Опорите са с маслено-въздушни амортисьори и пневматични спирачки. Предните колела са самоориентиращи се, а в края на опашната конзола е монтирана подпора с въздушен амортисьор.
Носещият винт е четиривитлов с диаметър 21 м. Витлата са закрепени шарнирно към главата с монтирани фрикционни демпфери. От 1960 г. витлата са с правоъгълна форма, погледнати фронтално, и се изготвят от метални сплави с пресовани лонжерони от алуминиев сплави. Рулевият винт е тривитлов, с диаметър 3,6 м.
Силовата установка се състои от 14-цилиндров звездообразен двигател АШ-82В, с принудително въздушно охлаждане, с мощност от 1 700 к.с. (1250 КВ). Двигателят е монтиран под наклон в носовата част на машината, като са предвидени два странични капака за обслужването му. От двете страни на фюзелажа са монтирани въздухозаборници с осеви вентилатори.
Трансмисията се състои от главен редуктор с муфа за свободния ход, със самостоятелна смазочна система, междинен редуктор, редуктор на рулевия винт, съединителни валове и спирачни механизми на носещия винт. Скоростта на въртене на вала при излитане е 198 об/мин, а при номинален режим пада до 178 об/мин.
Горивната система се състои от бензинов резервоар с вместимост от 1000 л., разположен в специален защитен контейнер в централната част на фюзелажа. Има възможност за монтиране в товарния отсек на допълнителен резервоар с вместимост 275 л.
Смазочната система се състои от маслен радиатор охлаждан от вентилатора на двигателя и маслен резервоар с вместимост от 65 л.
Системата за управление е бустерна, с хидроусилватели по четирите канала, дублирана е с пружинни натоварващи механизми.
Летателното оборудване позволява полети през деня и нощта , както и сложни метеорологични условия. То включва: радиостанция РСИХ-3М, радиокомпас АРК-5, радиовисотомер РВ-2, РЛС “СРО” и разговорно устройство СПУ-2.
Въоръжение [редактиране]
Въоръжението на хеликоптера включва:
- 12,7 мм картечница, монтирана в автоматизирана установка НУВ-1, с боекомплект 200 патрона. -- 4 ПТУР “Фаланга” или
- 16 НУРС от типа С-5 или
- 4 авиобомби с калибър 250 кг.
Бойно използване [редактиране]
Ми-4 е широко използван във Въоръжените сили на СССР и Русия. През 60-те години ВВС формират авиационни полкове, всеки от които е въоръжен със 60 хеликоптера Ми-4. Прз 1956 г. е използван при военните действия в Унгария, през 1962 г. – в Индия, през 1965 г. – в Пакистан, а по-късно – в Ирак и Етиопия. През 2000 г. ВВС на различни страни все още използват около 500 хеликоптера Ми-4. От тях около 350 са в ВВС на Китай.
Модификации [редактиране]
На базата на Ми-4 са разработени моножество варианти и модификации, по-известни от които са:
- Ми-4А – транспортно-десантен хеликоптер. В периода 1967 - 1968 г. около 200 машини са преоборудвани до Ми-4АВ.
- Ми-4АВ – хеликоптер за непосредствена поддръжка на Сухопътни войски. Снабден с 6 възела за окачване на различни типове въоръжение: авиобомби, 57 мм НУРС и ПТУР “Фаланга”. На базата на Ми-4АВ са разработени различни модификации – ПУ на бойните действия на СВ, миночистач, летящ кран, хеликоптер за създаване на ЕМ смущения и линейка.
- Ми-4Л – хеликоптер за противопожарна борба. Предназначен за борба с горски пожари.
- Ми-4М – противокорабен вертолет, приет на въоръжение във ВМС през 1963 г. Въоръжен с ХАС “Баку”, магнитометър “АПМ-60”, 18 радиоакустични буя “РГНБ” и 100 дълбочинни бомби “ПЛАБ-МК”.
- Ми-4МЕ – експортен вариант на Ми-4М предназначен за експорт. Разработен през 1963 г.
- Ми-4П – граждански хеликоптер за превоз на 10 пътници и 200 кг. товар.
- Ми-4ПС – патрулно-спасителен хеликоптер. Въоръжен с РЛС “Рубин-В”, УКВ радиокомпас, радиокомпас “АРК-54”, автопилот “АП-81”, допълнителни горивни резервояар, спасителна лодка и надуваеми балонети.
- Ми-4С – патрулно-спасителен хеликоптер, предназначен за нуждите на ВВС и ВМС, снабден съсъ спасителна лебедка с товароподемност 156 кг.
- Ми-4СХ – селскостопански великоптер.
- Ми-4Т – хеликоптер-торпедоносец. Въоръжен с авиационни торпеда “АТ-1”, прицелно устройство “НКПБ-7”, антена “СПАРУ-55” и оптически прицел “ОРБ-1”. Макс. далечина на полета до 500 км.
- Z-5 - модификация на Ми-4 произвеждана по лиценз в Китай. В периода 1958 – 1979 г. с произведени общо 545 машини.
Вижте също [редактиране]
|
|||||