Млада македонска книжовна дружина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Устав на дружината на литературен български (и с характерното за периода изписване вместо я, на ia[1]).

Млада македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година.

Дружеството издава списание „Лоза“, от което излизат шест броя. През 1894 участникът в дружеството Войдан Чернодрински основава театрален кръжок, смятан днес в Република Македония за началото на македонския театър. Дружеството се стреми към разширяване на основата на българския книжовен език в посока западните български говори.

Издаваното от Младата македонска книжовна дружина в София списание „Лоза“

След издаването на книгата на Петър ПопарсовСтамболовщината в Македония и нейните представители“, в която се критикува политиката на Стефан Стамболов и Българската екзархия спрямо Македония, Димитър Матов обявява автора и съидейниците му за предатели на своята народност и подкупни изроди[2].

В Младата македонска книжовна дружина участват редица български просветители и общественници от Македония — Евтим Спространов, Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев, известни и като „лозарите“. За кратко време по-късно в дружеството участват и Даме Груев, Гоце Делчев, Лука Джеров, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. По-късно правителството на Стефан Стамболов преследва участниците в сдружението като сепаратисти и забранява списание „Лоза“. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.[3][4]

Към книжовната дружина е създаден „Младенчески македонски сговор“, в който членуват Войдан Чернодрински, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Димитър Лимончев, Никола Каранджулов, Юрдан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватинът Томич, Коце Попдинев, Христо Пълтев, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Георги Стойчев, Сотир Николов и други.[5]

Евтим Спространов пише за дружината в дневника си:

...тя се състоеше от ученици, неопитни и без авторитет пред обществото...[6]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Основни положения на първи правописен проект след Освобождението
  2. Ив. Иванов, Состојбата на Бугарите во Македонија, Софија, 1895
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1984.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  5. Илюстрация Илинден, 1934, бр.7, стр. 12
  6. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 72.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.