Младен Киселов

Младен Киселов
	Младен Киселов
български театрален режисьор
Роден	11 юни 1943 г. Русе, Царство България
Починал	29 октомври 2012 г. (69 г.) София, България
Националност	България
Работил	театрален режисьор
Актьорска кариера
Активност	1965 – 1983
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Младен Илиев Киселов е български режисьор и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе. Завършва режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка в Драматичен театър - Пловдив (1968 г.).

Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968 – 1970 г.), Бургас (1970 – 1971 г.), Народен театър за младежта (1971 – 1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977 – 1982 г. (като главен художествен ръководител), Народен театър „Иван Вазов“ (1983 – 1991 г.), заместник генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) – (1983 – 1991 г.).

Гостува в „Театър 199“, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър – Велико Търново, Драматичен театър – Шумен, Драматичен театър – Перник, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Драматичен театър – Русе, Драматичен театър – Сливен и др.

Асистент е на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1975 – 1991 г.).

От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981 – 1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (от 1991 г.).

Участва с постановки в изданията на Театър на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Белград, Берлин и др. Носител е на международни и национални награди и на държавни отличия.

В салона на Театър 199 има изграден барелеф на Младен Киселов от Георги Чапкънов.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

„Разходка в събота вечер“ – Драгомир Асенов,
„Мотопедът“ – Недялко Йорданов,
„Врагове“, „Последните“ – Максим Горки,
„Театър, любов моя“ – Валери Петров,
„Сън“, „Биволът“, „Човекоядката“ – Иван Радоев,
„Опит за летене“, „Кошници“, „Суматоха“, „Лазарица“, „Образ и подобие“ – Йордан Радичков,
„Животът – това са две жени“ – Стефан Цанев,
„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – Едуард Олби,
„Чайка“ – Антон Чехов,
„Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт,
„Разбойник“ – Карел Чапек,
„И най-мъдрият си е малко прост“ – Александър Островски,
„Дон Жуан“ – Жан-Батист Молиер,
„Топаз“ – Марсел Паньол,
„Бресткият мир“ – М. Шатров,
„Кабаре „Парнас“ – Любомир Пеевски (съвместно с М. Младенова),
„Рейс“, „Сако от велур“ – Станислав Стратиев,
„Есенна соната“ – Ингмар Бергман и др.