Младограматици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Младограматиците са привърженици на направление в лингвистиката възникнало в края на 19 век и известно още под името Лайпцигска школа. Негови основоположници са езиковедите Аугуст Лескин, Бертолд Делбрюк, Херман Паул, Херман Остхоф, Карл Бругман и Карл Адолф Вернер. Младограматиците отхвърлят съществуващите дотогава метафизични и биологични възгледи за развитието на речта. Самото название "младограматици" произхожда от Фридрих фон Царнке (1825–1891) - германист "от старото поколение", който го използва в ироничен смисъл. Първи наричат себе си "младограматици" Остхоф и Бругман (1878).

Основополагащи младограматически работи са "Eine Ausnahme der ersten Lautverschiebung" ("Едно изключение на първото звуково преместване", Вернер, 1877), "Die Deklination im Slavisch-Litauischen und Germanischen" (" Склонението в славо-литовския и германския", 1877, Лескин) и "Prinzipien der Sprachgeschichte" ("Принципи на езиковата история", 1880, Паул). В тях се защитава постулатът за ненарушаемост на фонетичните закони, според който фонетична промяна обхванала част от език или диалект се разпростира без изключение сред всички говорещи го и върху всички думи допускащи подобна фонетична промяна. Самият постулат е приет първоначално априори. В процеса на събиране на емпиричен материал младограматиците обаче откриват отколонения от него, които се опитват да обяснят с аналогии, т.е. с регулярни напасвания към вече съществуващи езикови форми.

Сред критиците на младограматизма са Николай Крушевский, Хуго Шухард и други. За слабост на младограматизма се счита прекалената му концентрираност върху повърхностни феномени на фонетично ниво, описанието на откъслечни явления, както и надценяването на старите езикови форми и подценяването на модерните. През 20 век младограматизмът бива изместен от структурализма в трудовете на Фердинанд де Сосюр.

Върху българското езикознание младограматизмът оказва влияние в работите на Любомир Милетич.

Външни препратки[редактиране | edit source]