Мламолово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мламолово
България
Red pog.png
Мламолово
Област Кюстендил
Red pog.png
Мламолово
Общи данни
Население 722 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 16,67 km²
Надм. височина 578 m
Пощ. код 2654
Тел. код 0702
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 48711
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобов дол
Кирил Станчев
(ЛИДЕР)
Кметство
   - кмет
Мламолово
Георги Алексанндров
(ЛИДЕР)

Мламолово е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, Област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

Село Мламолово се намира на 3 километра от град Бобов дол в югоизточна посока, на 42 километра североизточна посока от град Кюстендил. Разположено е в източните разклонения на Конявска планина в местността „Разметаница“ на височина 500 метра. През селото минават реките Бобовдолска, Горещица и Асар. Има преходно континентален климат.

История[редактиране | edit source]

В далечно минало, главно по време на древните траки и римско владичество, в старинното селище Мламолово са се намирали рудни находища от злато, което се е добивало с копаене или промиване. Съществуват две вероятни причини за изоставянето на рудодобива в околността: първата е изчерпване, а втората Великото преселение на народите през IV - VI век и свързаните с него опустошения и грабежи.1

На новогръцки език думата „маламо“ означава злато, но тя не със старогръцки произход, а е тракийски езиков остатък. Има две предположения за местонахождението на старото селище:

• Първото е, че местностите „Асар“, „Подкраище“ и „Марено“ са три съставни махали на селището.

• Второто е по - вероятното, че селото се измествало три пъти по различни причини.

Селището най-напред се е намирало в местността „Асар“ и по-точно в долният ѝ край, наречено от местното население „Сухата чешма“ (имало е чешма, която е пресъхнала). При прокарване на водопровод в селото тук са намерени зидове и извадени бъчви с жито с височина, колкото човешки ръст. След този период селището е било преместено в местността „Подкраище“, но се предполага, че мястото е било безводно и накрая се установява в местността „Марено“, където е построена първата черква „Св. Спас“. Тя се е намирала на територията на бившия вече рудник „Мламолово“ и останки от основите ѝ могат да се видят и днес. Пак на територията на този рудник, но в обратна посока към гр. Бобов дол е построена черквата „Св. Троица“, която сега е напълно заличена. След освобождението от турско робство в селото е построена църквата „Успение Богородично“.

В селото на 600 метра северно от местността „Родината“ се намира антично селище, там са намерени пръснати камъни от разрушени основи, тухли и различни съдове.

На около 3 километра северно от селото върху заоблен връх от рида „Гола глава“ се намира късано-антична крепост, известна под името „Градището“. На площ от 10 декара има ограден крепостен зид, а във вътрешността има останки от разрушени постройки. Там е намерена статуетка на бог Хермес, а на 500 метра северно е открит водопровод от глинени тръби, който снабдявал селището с вода.

В местността „Десетако“ се намират старите гробища, мястото е наречено така, защото там се събирал данък за жито. Българите са плащали по 1/10 част от произведеното жито на турците. В района на днешният училищен двор са били погребвани всички заселници и пришелци, а турските гробища са се намирали под „Сухата чешма“. По време на турско робство училището се е местело в частни къщи. Първият учител се е казвал Георги, по негово настояване през 1882 г. се построява и първата училищна сграда.

Сведения за селото под имената Меламово, Мламолова, Маламлува има в турските регистри от 1576 г. Селото се е състояло от един мюсюлмански чифлик, 90 български семейства и 3 големи задружни бащински семейства (рода). Населението е плащало данък : пшеница 12 товари за 300 акчета; за гроздобер 23 акчета; за бостан 30 акчета; за внесено вино 15 акчета; за свине и Божик (Бъдни вечер) 21 акчета и т.н. Селото е плащало данък за овцете общо 315 овце, като са изброени следните хора и кой по колко овце е давал за данък:

Никола, Тодор и Димитри Стайко - 50; Стоян Балабан - 30; поп Бою-30; Цеко Марко - 30; Нино Стоян - 20; П. Ремле - 30.2

Като се има предвид, че съгласно тогавашното законодателство 1 овца се е вземала за данък на притежавани 25 овце, става ясно, че тези хора са притежавали сравнително голям брой животни. От взетите данни от турските регистри се вижда, че основните поминъци на населението са били животновъдството и земеделието. Освен тези поминъци през 1836 г. се появява и въгледобива. Френският учен Ами Буе изучаващ геологията на Балканите е написал, че между Конявската планина и с. Мламолово има три дебели пласта от битуминизирано навярно лигнатизирано дърво. В началото на 70-те години вече жителите на Бобов дол и Мламолово копаят въглища и ги продават на държавата.

През 1922 година в селото е основано читалище „Напредък“, в него е изградена библиотека и етнографска музейна сбирка, отрязваща културно битовите традиции на Мламолово. Тя не е пълна и все още продължава събирането на експонати.


1 - Според направената справка за произхода на с. Мламолово до БАН през 1984 г.

2 - В джелепкешанският регистър от 1576 г.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]