Многоклетъчно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Многоклетъчните организми са организми, съставени повече от една клетка. Те са по-сложно устроени от едноклетъчните.

  • Най-елементарни са колониалните животни. Те се състоят от множество клетки, еднакви по своя състав. Понякога някои от тези клетки имат специални функции — за защита, за хранене, за придвижване и др. Размножаването е чрез деление. Представители — волвокс.
  • Следващите по развитие животни са мешестите. При тях има вътрешна за тялото кухина, където се приема храната. Тези животни имат един отвор за поглъщане и за изхвърляне след хранене на неусвоените вещества. Представители — медуза.
  • По-висши от мешестите са плоските червеи, които имат два отвора — за хранене и отделяне.
  • Следват кръглите червеидъждовен червей.
  • Най-голяма група са членестоногите и по-точно насекомите, които спадат към тях.

Тип гръбначни — те се разделят на 5 класа:

Многоклетъчни организми са растенията, гъбите и животните.

Видове многоклетъчни[редактиране | edit source]

Растения[редактиране | edit source]

Растенията са самостоятелно царство многоклетъчни организми, включващо около 300 000 съвременни вида. Най-често те имат автотрофно храненефотосинтеза, но се срещат и паразитни растения. Повечето растения имат специализирани органи – листа, които функционират като колектори на слънчева енергия. Животът на Земята е немислим без растенията. Те са основните продуценти на планетата. Синтезират органичните вещества, използвайки за процеса енергията на слънчевите лъчи. С тези органични вещества се хранят останалите земни обитатели. При фотосинтезата се отделя (като страничен продукт) кислород, който е необходим за живота на Земята. Така растенията изпълняват ролята на посредници, свързващи слънчева енергия и земния живот.

Гъби[редактиране | edit source]

Гъбите са самостоятелно царство многоклетъчни организми. Царството обединява над 90 хиляди вида, които са широко разпространени – срещат се във вода, въздух, почва и в други организми. По редица признаци те приличат на растенията – неподвижност, възможност да синтезират витамини, нарастват с върха и клетките им имат клетъчна стена; а по други – на животните: безхлорофилни организми, хетеротрофно хранене, резервен въглехидрат в клетките им е гликогена и др. Тялото на гъбите се нарича мицел и е съставено от нишковидни хифи. Хранят се хетеротрофно – паразитно и сапрофитно. Голяма част от гъбите са паразити и предизвикват заболявания при растенията, животните и човека. Плодното тяло на т. нар гуглести гъби (които в нашите представи се покриват с т. нар. типични гъби) има малка хранителна стойност, но добри вкусови качества. Голяма част от тези гъби обаче натрупват в клетките си отровни вещества.

Животни[редактиране | edit source]

Животните са самостоятелно царство многоклетъчни организми. Имат хетеротрофно хранене – в процеса на еволюцията са се приспособили към хранене с готова органична материя. Те се придвижват в пространството (с изключение на някои прикрепени видови и някои паразити) благодарение на специализирани органи за движение. Имат нервна система, чрез която приемат информация от околната среда и бързо реагират на нея. Средата им на обитание е изключително разнообразна: едни живеят във водата, други “предпочитат” границата между вода и суша, трети са типично сухоземни, а четвърти обитават повърхността или вътрешността на други организми. Съществуват от 1,5 до 2 млн. вида животни като 3/4 от тях са насекоми.