Многомащабно приближение
Многомащабно приближение (английски: multiresolution analysis (MRA)) е главният метод за изграждане на ДВП с практическо приложение, както и обосновката за алгоритъма за бързото вълничково преобразование (БВП). Въведено е през 1988/89 от Стефан Малат и Ив Мейе.
Съдържание |
Определение [редактиране]
Многомащабно приближение в пространството
се състои от поредица от вложени едно в друго линейни подпространства
които изпълняват дадени отношения на самоподобие във времевата/пространствената област и мащабната/честотната област, както и пълнота и условия за регулярност.
- Самоподобие във времевата област изисква всяко подпространство Vk да бъде инвариантно спрямо транслации с целочислени кратни на 2— k. Другояче казано за всяко
съществува
, такова че
. - Самоподобие в мащабната област изисква всички подпространства
да са мащабирани във времето копия едно на друго с коефициент на мащабиране съответно 2l—k. С други думи за всяко
съществува
, такова че
. Ако f е с ограничен носител, то носителят на g се смалява, т.е. разделителната способност на l-тото подпространство е по-вискока, отколкото на k-тото. - Регулярността изисква всяко изначално подпространство V0 да бъде породено от линейната обвивка на целочислените транслации на една или краен брой пораждащи функции
или
. Тези целочислени транслации трябва да бъдат базис на подпространството
. Пораждащите функции се наричат още мащабиращи функции или вълнички-бащи. В повечето случаи на тях се поставя условие да са отчасти непрекъснати с компактен носител.
- Пълнотата изисква вложени едно в друго подпространства да покриват цялото пространство, т.е. обединението им да е навсякъде гъсто в
. Освен това се изисква те да не са редундантни, т.е. сечението им да съдържа само нулевия елемент.
Важни заключения [редактиране]
В случая на една непрекъсната вълничка-баща с компактен носител, чиито транслации са ортогонални, могат да се извлекат няколко следствия. Доказателството за съществуването на такъв клас от функции дължим на Ингрид Добеши.
Понеже
съществува крайна редица от коефициенти
, за
и
за
, такива че
Дефинирайки друга функция, наречена вълничка-майка или просто вълничка,
се вижда, че пространството
, дефинирано като линейната обвивка на целочислените транслации на вълничката-майка, е ортогоналното допълващо пространство на V0 в V1. Или по друг начин
е ортогоналната сума на W0 и V0. От самоподобието следва, че съществуват мащабирани копия Wк на W0, а от пълнотата, че
Следователно множеството
е изброим пълен ортонормиран базис в
.
Виж още [редактиране]
Литература [редактиране]
- S.G. Mallat, A Wavelet Tour of Signal Processing, Academic Press, 1999, ISBN 012466606X
- Charles K. Chui, An Introduction to Wavelets, (1992), Academic Press, San Diego, ISBN 0585470901
- C.S. Burrus, R.A. Gopinath, H. Guo, Introduction to Wavelets and Wavelet Transforms: A Primer, Prentice-Hall, 1988, ISBN 0124896009.
- http://www.cmap.polytechnique.fr/~mallat/book.html
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Multiresolution analysis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |

съществува
, такова че
.
да са мащабирани във времето копия едно на друго с коефициент на мащабиране съответно 2l—k. С други думи за всяко
съществува
, такова че
. Ако f е с ограничен
или
. Тези целочислени транслации трябва да бъдат
. Пораждащите функции се наричат още мащабиращи функции или вълнички-бащи. В повечето случаи на тях се поставя условие да са 


