Мовсес Хоренаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мовсес Хоренаци (на арменски: Մովսէս Խորենացի) е арменски историк - наречен с основание „Баща на арменската историография“.

Роден е около 410 г. в село Хорен. Счита се, че е починал около 490 г. Когато е 20-25-годишен завършва училището, създадено от католикос Сахак Партев (Исак Партянина) и Месроп Мащоц и в 434 г. с други техни ученици заминава за Александрия, за да продължи образованието си. Пътьом посещава и град Едеса, най-големия културен център в Северна Месопотамия, където се запознава с богатия тамошен архив. В Александрия младият Мовсес изучава реторика, граматика и други науки, както и посещава школата на патриарх Кирил Александрийски. При връщането си в родината Мовсес и съучениците му са посрещнати хладно, защото са гръцки възпитаници, а по това време в Армения се дава предпочитание на сирийските “кадри”. Но това не се оказва пречка за Мовсес Хоренаци да се занимава активно с книжовна и научна дейност.

Мовсес Хоренаци завършва своя труд около 482 г., малко преди смъртта на марзпан Сахак Багратуни, меценат и възложител на „История на арменците“ (заглавието може да се преведе и като „История на Армения“ и като „Арменска история“). Книгата на великия Мовсес се появява неслучайно. Нейното написване е продиктувано в немалка степен от политическите реалности в Армения по онова време. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като провинция, докато в по-голямата, източната, персите запазват до 428 г. властта на династията Аршакуни (Аршакидите). След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан, който до VI век е избиран сред арменските нахарари. Арменският народ, въпреки създаването на арменската азбука от свети Месроп Мащоц около 406–407 г. (по традиция е приета датата 405 г.) и превеждането на богослужебните книги, се оказва заплашен от постепенна асимилация. В такава обстановка Мовсес Хоренаци замисля и написва историята си, която цели да повдигне и съхрани духа на арменския народ. Затова отдавна е казано, че двата щита, изковани през V век и опазили арменския народ, са азбуката на Месроп Мащоц и историята на Мовсес Хоренаци и останалите бележити историци от същото столетие.

Другото основание Месроп Мащоц да бъде считан за Баща на арменската историография, е мащабът на неговата история. Той си поставя амбициозната цел да напише история на своя народ от най-древни времена до негово време. И според силите си и възможностите на своята епоха той се справя блестящо с тази нелека задача. Мовсес използва източници от най-разнообразно естество – като се започне от народните предания и митология и се стигне до сериозни исторически съчинения. Самият Хоренаци отбелязва, че е имал възможност да ползва стария партски архив в Ниневия (твърдение, което днес се приема с резерви), но е предпочел гръцките историци като по-достоверни. Като източници Мовсес използва книгите на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евагрий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски, Аристон от Пела и дори Омир. Като източници Хоренаци е имал на разположение и „Храмовите истории“ на Олюмп (Олимпий), арменски жрец на бог Арамазд, съчиненията на арменския цар-историк Артавазд. Особено важно място в „научния апарат“ на Мовсес заемат сирийските автори, което е разбираемо, като се има предвид, че през IV–V век арменският интелектуален и църковен живот са под силно сирийско влияние. Такива сирийски автори са гностикът Бардацан, Лебубна и особено Мар Абас Катина, живял през II век. Него Хоренаци нарича почтително „стареца Мар Абас Катина“. От Мар Абас Катина той черпи и сведенията си за заселването на българите на Вунд в Горен Басеан.

„История на арменците“ на Мовсес Хоренаци по своя обхват наистина му отрежда почетното място сред арменските историци. Тя съдържа не само изобилни исторически факти, но и множество сведения от географски, митологичен, фолклорен и прочее характер. Написана не само с голямо старание, но и с много родолюбие, историята на Мовсес служи като основа на всички следващи автори и е незаменим извор за древността на арменския народ. Структурно историята на Мовсес Хоренаци е разделена на 3 големи части. Първата обхваща времето от дълбока древност до времето на Александър Македонски. В нея изобилстват митовете и преданията и често е трудно да се отдели фантазията от реалното. Втората част от историята включва периода между Александър Македонски и приемането на християнството, което се явява отправната хронологична точка, от която започва третата част от историята.

Мар Абас Катина или Мараб Мцурински

Един много важен въпрос, който трябва да бъде изяснен, е кога е живял главния източник на Мовсес Хоренаци – стареца Мар Абас Катина. Той се споменава и от Себеос (VІІ в.), като  Мараба Мцурински, което показва че и живял или произлиза от гр. Мцурин. Себеос (История на Армения) съобщава че е чел лично книгата на Мараба Мцурински: “аз погледнах в книгата на  Мараба, Мцуринския философ, за този надпис, който той намерил в град Мцбин (Низибин) в двореца на цар Санатрук срещу портите на царския палат, изсечен на камък, покрит с отломки от царския дом. Когато колоните на този дворец са потърсени от двора на персийския цар, то при разравяне на развалините ... неочаквано открили гръцки надпис, изсечен в камък, съдържащ дни и години на петима царе арменски и партски. …”. Град Мцурин (Мцурн / Мцурк ) е старо асирийско селище, името му означава «граница» от асир. msur – граница, предел. Бил обявен за столица на Армения след 62 г., след като Гней Домиций Корбулон, разрушава Арташат, столицата на Трдат І. Във II в. Мцурин пострадва от земетресение, но е достроен и разширен от Санатрук (88–110 г.), вероятния наследник на Трдат I, а в IV в. вече е бил разрушен от персийците при похода на шах Шапур ІІ в 363 г. Т.е. дворецът на Санатрук е бил в Мцурин, а не в Мцбин (). Така че Мар Абас Катина е живял в този период, когато Мцурин е бил стлоца. А. А. Саакян доказва че сведенията които дава Мовсес Хоренаци за гр. Мцбин[1] се отнасят за Мцурин. Причината поради която М. Хоренаци греши е народната етимология. Според нея името Мцбин идвало от арм. mtsuin / mtsuen – дребна монета, тъй като цар Санатрук, жервал цялото си имущество за построяването на града. Саакян смята че гр. Мцурин в областа Тарон, е бил реалната столица на Армения, след като е бил достроен от цар Санатрук, и всички сведения за Мцбин, трябва да се отнесат към Мцурин[2]. Връзката между Мцбин и Мцурин, ясно се вижда в один от пасажите в „Историята” на епископ Себеос. Себеос също бърка Мцбин и Мцурк (Мцурин), но в израза: „Тогава Аршак възцари своя син Аршак Младши за цар на Армения в град Мтсбин” ... След като описво арменските граници, Себеос уточнява, че Аршак изпратил Аршак Младши „на запад от Мртсун (Мцурин)...”. От което логично следва че столицата е била Мцурин. М. Хоренаци също косвено посочва че центъра на държвата при първите Аршакиди е бил Тарон, респ. чийто главен град е Мцурин. Описвайки делата на митичния Вахаршак, Хоренаци съобщава, че той учредил института на унаследяване на трона, от баща към първородния син, и за целта изпратил останалите си синове извън столицата: „И тъй като (Вахаршак) имал много синове, той сметнал за уместно, не всички да пребивават при него в Мтсбин (Мтсурин – А. Саакян). Затова той ги изпратил да живеят в областта Хаштеанк и прилежащата и` долина, извън Тарон ... И само неговия първороден син ... оставил при себе си ... и неговия син (т.е. внука на Вахаршак)... От тогава и завинаги при Аршакидите се установи ред – един от синовете да живее при царя, за наследяване на престола... (М.Х., II, гл. 8 ).  От това следва че столицата е била в границите наобластта Тарон.

В арменския народен епос „Сасунските безумци“ (Сасна Црер), също се споменава гр.Мцурин, но вече в изопачен вид, като Мъсър, и е седалище на един от героите (Масър Мелик – будв., царя на Масър). Традиционно много автори в миналото са го свързвали с Масър (Кайро) или Мосул (Ирак), но са пропуснали малкия, но важен факт, че областта Сасун е съседна на Тарон. Някога Сасун е част (гавар) от Велика Армения, но по-късно е завладдян от арабите, после става полунезависимо владение, до идването на турците.[3] В случая Масър е арабското предаване на арменското Мцурин.

Въпросният Мараба, или Мар Аба Катина е жител на Мцурин, и е автор на първата  „Арменска история”, която написал по заповед на Вахарш (Вахаршак) IІ (186 – 198 г.). Прозвището “Катина” произхожда от сирийската дума katipa – писар, секретар, книжовник. Според Саакян, Себеос е предал името като Мараб, докато Хоренаци – като Мар Аба, и най-вероятно Себеос е бил по-прецизен, докато Хоренаци е сметнал че първата част на името означава «господин» (на асир. mār). Тъй като е ползвал асирийския език, наравно с гръцкия, Мараб е сметнат за асириец от Хоренаци, но Саакян предполага, че също така е възможно да е от арменски или партски произход, предвид името Мараб, Марабас, което може да се приеме като гърцизиран вариант на иран. име Мехраб, Махраб, Мараб (Меhr+āb = слънце + вода, слънчев блясък). Саакян също така смята, че името на митичния Вахаршак (при който идват българите на Вънд) е резултат на историческата логика, до която стига самия Хоренаци.

При Вахаршак ІІ, построеният от римляните град Вахаршапат (Ечмиадзин), става столица на Армения, което предполага че дотогава е столицата е била Мцурин. В литературата има мнение че Вахаршак І (117–138 г.), е построил  гр. Вахаршапату но римските свидетелства (Стаций Приск, Дион Касий) сочат че града е основан от римляните в 165 г. и римски гарнизон е пребивавал там до 185 г., т.е. след като римляните се изтеглят Вахаршак ІІ премества тук столицата, очевидно от Мцурин! също Вахаршак ІІ построява Вахаршаван в гавар Басенан, при горното течение на р. Аркс (в близост до с.Хасанкала и Ерзурум, сега в Турция), но този град не е бил столица.

Тъй като Вахаршак ІІ , е поставил задачата на Мараб да проучи миналото на арменските царе, което вероятно Мараб е отбелязал в недостигналата до наши дни негова книга, логично е Хоренаци да е предположил, че той е първия Аршакид на арменския трон, и се е интресувал от владетелите на тази страна, преди него. Така името Вахаршак се закрепва като пръв владетел от Аршакидската династия. А реално въпр. Вахаршак, отговаря на реалния Трдат І, поставен на арменския трон, от своя брат – царя на Партия Вологез (Вахаршак), който не е хронологично първия Аршакид, но е първия велик владетел, който утвърждава трайно династията на арменския трон. Напр. Себеос посочва че царят на Партия Вахаршак (Вологез) наложил на арменския трон брат си Аршак Младши, а Хоренаци – своя син, Аршак Младши. Логичният извод до който стига А. Саакян е, че Мараб (Мар Абас Катина или Мараб Мцуринския философ) е живял в Мцурин, столицата на Армения във втората половина на ІІ в., и е бил секретар или приближен книжовник на Вахаршак ІІ (186 – 198 г.). (А. А. Саакян. Столица Мцурн и историограф Мараб Мцурнийский: Доклады № 2 – 2011 г., Академии наук Армении: http://elib.sci.am/index.php?ln=2&cont=1&cnt=1&Exp=1&nm=112).

Така двете преселения на българите (във Горен Басеан и Кол), които той е отбелязал в своята “История” са станали около 150 г. по-рано, при първите представители на Арашакидската династия на арменския трон.

Прави впечатление и още един факт, незабелязан от Саакян. Себеос които цитира книгата на Мараб Мцурински, ясно посочва че в двореца на Санатрук е имало каменна плоча с имената на предишните преди него арменски и партски царе, 5 на брой. Ако погледнем владетелите със Санатрук вкл., имаме точно петтима Аршакиди, свързани с Партия: Санатрук (Sanatruces (Sanatruk) 88–110), Трдат І (Tiridates I 52–58/62–88), Ород (Orodes 35/37-42), Аршак І (Arsaces I, son of Artabanus III 34-35 г.) и Вонон (Vonones 12–16).

[1] Нисибия, Нусайбин, Нисибин, днес се намира в Турция на границата със Сирия във вилает Мардин. В първите векове от н.е., Нусайбин е бил голям епископски център на сирийската църква. Прави впечатление че градът е граничен за Древна Армения, което поставя под въпрос неговата роля като столица?!

[2] сега се намира във вилает Муш на Турция, арменското население е окончателно избито и прогонено оттам по време на арменския геноцид – 1915-16 г.

[3] окончателно арменците са избити и прогонени от областта по време на геноцида 1915-16 г.

Съществува и още един източник, т.нар. “Първа история на Армения, или история на предците” (The Primary History of Armenia or History of the Ancestors). Тя е от неизвестен автор и се смята, че е писана в VІІ в., но оригиналът е загубен и е известна само по изданието на Т. Михрадатян (T. Mihrdatian) от 1851 г. в Константинопол. Михрадатян (Mihrdatian) от своя страна се е сдобил с документа от епископ Йованес Шахкхатунян (Yovhannes Shahxatunian), който го е открил в  библиотеката на Ечмидзин (Ejmiatsin) през 1842 г. В основата и са преписи от Мовсес Хоренаци и Себеос, въпреки че има и различия с тях, което говори за компилативен труд. Въпреки споровете около достоверността на източника, който се преписва на епископ Себеос, тук ясно се говори само за Мцурин като най-ранна столица. Първото сведение е за каменната колона с надпис от двореца на Санатрук: “За това [т.е., за най-старата история] ние [трябва] погледнм към трудовете на философа Maр Абас от Мцурн (Mtsurn), [където се казва], че е намерил надпис върху един паметник в града Мцурн (Mtsurn), в двореца на цар Санатрук (Sanatruk), срещу вратите на двореца, затрупан от руините на сградата…” Колоната е била поискана от персийския цар, и върху нея имало гръцки надпис: “Аз, Агатангел (Agatangełos) писаря, написах собственоръчно, годините на първите царе на арменците, по заповет на [цар] Трдат Смели (Trdat the Brave), за [сведение] на царския диван[1]”. Второто сведение е свързано с възцаряването на Аршакидите: “В това време, Аршак постави сина си, наречен Аршак Младши, за цар на Арменската земя в града Мцурн (Mtsurn).” След това “[цар Аршак Велики] изпратил [сина си] от Мцурн (Mtsurn) на запад с голяма войска он 70 000 добре въоръжени мъже, и много знатни благородници и нахрари (naxarars), така че никой да не може да му се противопостави по време на война.” И третото сведение се отнася за Вахаршак, брат на Аршак Младши: “Аршак Младши в 129 година от царуването на баща си Аршак [Велики], започна да управлява Армения в град Мцурн (Mtsurn), заедно с брат си, Вахаршак, когото той постави за цар на Армения за 42 години. След него управлявал Аршак за 13 год. и след него Арташес – за 25 год.”.[2] Както се вижда съвсем ясно е посочен града Мцурн или Мцурин като столица, което показва че анонимния автор на тази кратка “История” е избягнал грешката на другите хронисти, които бъркат столицата с Мцбин!

Интересен е и въпросът с мисията на Мараб Мцурински или Мар Аба Катина. М. Хоренаци казва че той е бил изпратен от Вахаршак в Ниневия, бившата асирийска столица, да проучи царските архиви. Ниневия отдавна не е съществувала, дори и в хронологичните рамки поставени от Хоренаци (ІІ в.пр.н.е.), тъй като е разрушена в 612 г. от мидийците и вавилонците, което е основен довод на учените отричащи съществуването на самия Мар Абас Катина, или поставящи го в един много по-късен период (ІІІ – ІV в.) и оттам, обвиняващи Мовсес Хоренаци в анахронизъм, респ. съобщението за Вънд се поставя като хронологична рамка към ІV в. Но и тово има своето логично обяснение. Вардан Велики в своята “История” съобщава твърде любопитна подробност: “Абгар построил гр. Урха (съвр. Урфа в Турция, или Едеса), където пренесъл от Мцбин (вс. Мцурин) трона и (държавния) архив…”.  Град Едеса[3] е построен много преди Абгар, още в асирийската епоха (VІІ в. пр.н.е.), когато носи името Руху (Ruhu), в сирийски Urhoi, откъдето идва и арменското му име, а Абгар го прави своя столица. М. Хоренаци също съобщава че Мар Абас Катина и проучил всичко що се отнася до арменските царе, в архива на Едеса, който Абгар пренесъл от Мцбин (Мцурин), дори казва че лично е видял този архив. Т.е. стига се до противоречие, от една страна Мар Абас проучва архива в Ниневия (библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал), който отдавна не съществува, и също така – реалния архив в Едеса, който и самия Хоренаци е виждал. Всичко това показва, че историческия Мараб Мцурински е бил изпратен от цар Вахаршак ІІ, от старат столица Мцурин, където отново е върната столицата от Санатрук, в Едеса (Урха) да поручи царския архив, пренесен тук от Абгар, с цел да напише история на царството. Така реалното събитие от ІІ в., е вмъкнато в много по-древен контекст, с въображаемата мисия в древна Ниневия, за да се подчертае голямата древност на Арменското царство и неговите владетели!

Нещо повече, ако се погледне географското разположение на гр. Мцбин, то е извън пределите на Армения, между областите Кордуена (в арм. Кордук, сир. Bet Qardū (древен Кюрдистан, кюрдската прародина, името идва от народа кардухи - кюрди) и Адиабена (сир., Ĥady’ab,), чиято столица е бил гр. Арбела (сега Ербил в Иракски Кюрдистан). По времето на Трдат І, Адиабена е съмостоятелна държава, което показва че дори и Мцбин да е влизал в границите на Армения, както е по времето на Тигран ІІ Велики (95 – 55 г.пр.н.е.), то той е бил граничен град, който изобщо не е подходящ за столица.

[1] диван – царска канцелария, произлиза от пехлеви dpywān [diβi-vān] – документация, от прес. dipi – надпис, документ. Думата е от древен субстратен характер, заета от шумер. dub – глинена плочка с надпис.

[2] вж. Armenian Historical Sources: “Anonymous The Primary History of Armenia” (7th Century). © 1996 R. Bedrosian: http://rbedrosian.com/hsrces.html

[3] Името Едеса е дадено на Урфа, от Селевкт І Никатор (312-281 г.пр.н.е.) в чест на едноименния град в Антична Македония. До 1913 г., Едеса в Македония е българския град Воден (което е бълг. превод на името, тъй като е разположен до езеро) и е населенена с българи, както и цяла Македония! Името Едеса е възстановено след гръцката окупация и анексия на областта в 1913 г.

А. А. Саакян. Столицата Мцурн и историографа Мараб Мцурнийски.: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_SAAKJAN_MAR_ABAS_KATINA.pdf

арменски оригинал: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/MCURN_MAR_ABA_KATINA.pdf