Могила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Могила (пояснение).

Тракийската могила при Старосел, с крепида
Входът на гробницата в тракийската могила при Стрелча (Жаба могила)
Могилен некропол при Ръжево
Тракийска могила между селата Голям чардак и Малък Чардак

Могила в археологията се наричат 2 вида изкуствени земни насипи:

  • селищна могила - формирана от остатъците на дълго съществували селища, и
  • надгробна могила - насипана върху погребение.

Селищни могили[редактиране | edit source]

Селищните могили са останки от праисторически селища, съществували на едно и също място в продължение на векове, понякога хилядолетия. Те се отличават с голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана - плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са при с. Караново (Новозагорско), Юнаците (Пазарджишко), Коджадермен (Шуменско), Овчарово (Търговищко), Берекетска могила (Старозагорско) и др.

Надгробни могили[редактиране | edit source]

Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура до края на античността. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни некрополи. В некропола в резервата "Сборяново", например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.

Мъртвите са полагани в гробове или в градени гробници, над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други - с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения - кенотафи, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на съзвездия. Такова е тълкуването Диана Гергова на групи могили в некрополите от резервата "Сборяново".

Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в Свещари Разградско, Мезек Свиленградско, десетки могили в Казанлък и Казанлъшко, Стрелча, Шипка, Старосел, Сливен и др.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Кратка енциклопедия "Тракийска древност", отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
  • Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.
  • Георги Китов, Тракийските могили. – „Thracia“, X, 1993, 39–80.