Мозъчни вентрикули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вентрикуларната система на ЦНС
Ветрикулите гледани отгоре и отзад

Мозъчен вентрикул (мозъчна вентрикула, мозъчно стомахче) е кухина изпълнена с гръбначно-мозъчна течност, част от структурна комуникационна система в главния мозък, свързана с транспорт и обмен на хранителни вещества, имунологичната и механична защита и метаболитната хомеостаза на мозъка.[1]

Общо описание[редактиране | edit source]

Вентрикулите са общо четири:

  1. ляв латерален (страничен)
  2. десен латерален
  3. Трети централно разположен над таламуса и под мазолестото тяло (корпус калосум)
  4. Четвърти постериорно и инфериорно разположен между моста на Варолий и малкия мозък.

Понякога третият и четвъртият вентрикули се обозначават с римски цифри. [1], [2]

Триизмерно изображение на вентрикуларната система.
  • Страничните (латералните) вентрикули са сравнително големи и на напречен разрез на мозъка през централната бразда на Силвиус изглеждат като "очи". По форма са С-образни приблизително обхващащи дорсалния аспект на басалните ганглии. В страничните вентрикули на зародиша започва формирането на невроните, които в последователни генерации образуват (6) шест слоевата структура на нео-кортекса, като я изграждат отвътре-навън. Всеки латерален вентрикул се простира през фронталния, темпоралния, и окципиталния дялове на мозъка посредством заоблени цистерни (рогове): фронтален, темпорален и съответно окципитален. Латералните вентрикули комуникират с третия вентрикул посредством междувентрикулни канали (форамини) на Монро, намиращи се в централната част на главния мозък (в диенцефалона). [1]
  • Третият вентрикул е централно разположена над таламуса и в странична проекция - между фронталния и темпоралния рог на латералния вентрикул. Камерата е по-малка по размер от страничните вентрикули. Посредством церебралния акведукт (акведукт на Силвиус) се свързва назад и надолу с четвъртата вентрикула. [2]
  • Четвъртият вентрикул е между малкия мозък и мозъчния ствол: антериорно граничи с понса (моста на Варолий), инфериорно с медула облонгата, постериорно с церебелума (малкия мозък). В тавана на този вентрикул се намира форамена на церебралния акведукт, а на дъното са двата форамена на Лушка и фораменът на Маженди. [2] Те позволяват на гръбначно-мозъчната течност произвеждана във вентрикулите да циркулира около мозъка, и през централния канал около гръбначния мозък. [1]
Аксиална томография на пациент след краниотомия, показваща: лява стрелка - калцификация, десни стрелки отгоре-надолу - пневмоцефалия, трети в., четвърти в. и задния рог на латералния вентрикул.
Циркулация на ликвора във вентрикулите
Име на отверстието излива ликвор от влива се във
ляв и десен междувентрикулен форамен
(форамен на Монро)
латерален вентрикул трети вентрикул
церебрален акведукт
(акведукт на Силвиус)
трети вентрикул четвърти вентрикул
средна апертура
(форамен на Мажанди)
четвърти вентрикул субарахноидно пространство / цистерна магна
лява и дясна апертура латерални апертури
(форамени на Лушка)
четвърти вентрикул субарахноидно пространство / вена на Гален

Функции[редактиране | edit source]

Функциите на вентрикулите на менинговата система включват омекотяване на вибрациите в мозъка от механични фактори, резервоар за ликвор, невроендокринна функция,[3] поемане на мозъчни метаболити и филтрация, хомеостаза на интрацеребралното налягане.

Заболявания[редактиране | edit source]

Хидроцефалия[редактиране | edit source]

Най честото заболяване на вентрикулната система е хидроцефалията. Това е увеличение на размерите на вентрикулите поради акумулиране на ликвор. Бива вродена, обструктивна, комуникираща, акутна и хронична. Вариант на вродената хидроцефалия е ранната (или злокачествена) остеопетроза в черепа, водещз до постепенно затваряне на форамините за комуникация между вентрикулите, конгестия на кръвоносната система от притискане на дренажните съдове и притискане на нервите на ЦНС. При този вид заболяване, и днес се наблюдават смъртни случаи, но шънтове помагат за облекчаване на хидроцефалията [4].

Вродена хидроцефалия[редактиране | edit source]

Вродената хидроцефалия е сравнително рядка - около 6 на 10 000 новородени. При деца с вродена хидроцефалия често се наблюдава компенсационно разширение на черепа с времето, ако обструкцията не се коригира. Преди изобретяване на система за отвеждане на ликвора в друга телесна кухина, много от пациентите с вродена хидроцефалия са умирали[5][6].

Обструктивна хидроцефалия[редактиране | edit source]

Обструктивната хидроцефалия може да бъде акутна или хронична. Получава се при блокиране дренажа на гръбначно-мозъчна течност (ликвор) и обикновено се лекува чрез ендоскопси вентрикулостомии. Лечението на акутните хидроцефалии обикновено е хирургическо поради травматичната природа на 90% от обструктивните хидроцефалии. Най-често се прибягва до създаване на допълнително отверстие в основата на третата вентрикула. [7]

Терапия[редактиране | edit source]

Ендоскопската терапия е изобретение на ранния 20-ти век [8]; в най-общи линии това е тънка тръба или маркуч съоръжен с камера и работен канал за инструментиране. Днес тя се използва рутинно при операции на вентрикулната система. Форми на ендоскопска терапия са коагулирането на хороидния плексус и венрикулостомиите. Освен ендоскопия, за терапия на хидроцефалията се използват шунтове и мекаментозно лечение. При хроничните хидроцефалии лечението е медикаментозно или хирургическо. При медикаментозното лечение се предписват диуретици инхибитори на карбоничната анхидраза (англ.: carbonic anhydrase inhibitors). Хирургическото решение е два вида: ендоскопска хирургия и шунтиране на течност извън мозъчното пространство: 1. към мембраните на перитония, 2. към централния канал на гръбначния стълб на нивото на торакса или 3. към дясното предсърдие (атриума на "дясното" сърце).

Менингиома[редактиране | edit source]

Менингиома в цистерна понтис (cisterna pontis). Големината на тумора и близостта до мозъчни участъци отговорни за жизнените функции дишане и сърдечен ритъм го правят особено опасен. Най-вероятният операционен достъп е през носа и сфеноидната кост.

Менингиомата е най-често срещаният първично-мозъчен тумор, чийто инцидент нараства с възрастта. Сред общото население инцидентите на менингиома са между 1 и 2.8 на 100 хиляди, а сред по-възрастните (65+ години) около 8.5 на 100 хил. [9]; той е обикновено един от най-доброкачествените но рекурентни тумори на ЦНС, като успешността на операционната намеса често не зависи от възрастта на пациента[9]. Злокачествената форма на менингиомите възниква след аденокарциноматозоидна метаплазия, характеризираща се със цитологична злокачественост на жлезните клетки и формиранe на извънклетъчни, а не вътрешноклетъчни отворчета (лумени)[10]. Менингиомата се заражда в клетките на епителното покритие на менингите. Степента на инвазия е ниска. Обикновено тези тумори не метастазират. Най-често диагнозата идва след симптоми на обструктивна хидроцефалия или главоболие. Обикновено пациентите се изпращат на скенер за предварителна/пред-хирургична диагноза. Типът и злокачествеността на менингиомата се определят след разглеждане на биопсията взета чрез хирургическа намеса.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Fox, Stuart Ira. Human physiology, (9th ed.). McGraw Hill, New York.2006:211.
  2. а б в Tortora, GJ; Grabowski, SR. Principles of anatomy and physiology, 7th. ed.,Harper Collins Publish. New York, 1993:405-409.
  3. Neuroendocrine regulatory mechanisms in the choroid plexus-cerebrospinal fluid system. Nilson C, Lindvall-Axelson M, Owman C. Brain Res Brain Res Rev. 1992 May-Aug; 17(2):109-38.
  4. Dhamija, B. и др. Endoscopic third ventriculostomy for the treatment of osteopetrosis-related hydrocephalus: a case-based update. // Childs Nerv Syst [Epub ahead of print]. 2011-05-07. PMID 21552996. Although the exact aetiology is uncertain, it is possible that venous outflow obstruction at the cranial foramina along with a reduced intracranial space for cerebrospinal fluid (CSF) to flow around the hemispheres could be contributing factors. There are few reports in the literature on the management of this unusual association, hydrocephalus secondary to osteopetrosis[...]Most reports in the literature have identified ventriculoperitoneal (or other distal site) shunting as the treatment of choice for hydrocephalus in this setting.
  5. Boockvar, J. A., Loudon, W., & Sutton, L. (2001). Development of the Spitz-Holter valve in Philadelphia. Journal of Neurosurgery, 95: 145-147.
  6. Young, D. G. (2004). In Memoriam: Dr. John W. Holter. Journal of Pediatric Surgery , 39 (6), 997.
  7. ПРИЛОЖЕНИЕ НА НЕВРОЕНДОСКОПИЯТА В СПЕШНАТА НЕВРОХИРУРГИЯ В. Герганов, А. Табаков. Секция по спешна неврохирургия, НИСМ “Пирогов”. [1]
  8. Chrastina, J. и др. Neuroendoscopy.. // Bratisl Lek Listy. 109 (5). 2008. PMID 18630801. с. 198-201. At the beginning of the 20th century, the first attempts to use an endoscope in the treatment of hydrocephalus have been made with encouraging results. Although the invention of an implantable shunt system slowed down the development of neuroendoscopy, the progress in fiberoptics and image processing has established the potential for the neuroendoscopy boom.
  9. а б Caroli, M и др. Surgery for intracranial meningiomas in the elderly: a clinical-radiological grading system as a predictor of outcome. // J Neurosurg 102 (2). 2005-02. PMID 15739557. с. 290-4. A grading system, called the Clinical-Radiological Grading System (CRGS), has been developed to standardize surgical indications in elderly patients harboring intracranial meningiomas. Patients with a score lower than 10 had a bad prognosis regardless of surgical treatment, those with a score between 10 and 12 had a prognosis positively influenced by surgery, and those with a score higher than 12 had a good prognosis regardless of surgical treatment.
  10. Patil, S и др. Malignant meningiomas with epithelial (adenocarcinoma-like) metaplasia: a study of three cases. // Neurosurgery [Epub ahead of print]. 2011-05-06. PMID 21558975. Recognition of adenocarcinoma-like metaplasia in meningiomas can prevent a misdiagnosis of metastatic carcinoma, with all its associated implications for patient management.