Мойно
| Мойно Мојно | |
| — село — | |
 | |
  Мойно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 71 души (2002) |
| Пощенски код | 7215 |
| МПС код | BT |
| Мойно в Общомедия | |
Мойно (на македонска литературна норма: Мојно) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 710 m надморска височина в областта Пелагония, на 31 km североизточно от град Битоля и на 20 km от общинския център Могила. Мойно е най-източното село на общината.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местна легенда името на селото индва от името на основателя му - Моин.[1]
В XIX век Мойно е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1871 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Майно има 222 жители, от които 210 българи християни и 12 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мойно е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мойно има 128 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Мойно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Долно и Горно Оризари, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 71 жители, всички македонци.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 194 | 209 | 258 | 266 | 198 | 142 | 116 | 71 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 71 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мойно
Мицко (Мице) Мойнчето или Мойнов (? - 1905), деец на ВМОРО,[9] убит от андарти в Бровит[10]- Никола Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[11]
- Стою (Стоян) Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Мојно // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 775.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 779.
| ||||||||
