Мойри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мойрите

Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:

  • Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
  • Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
  • Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.[1]

Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Майкъл Джордан. Енциклопедия на боговете. София, Горекс Прес, 1998.