Мокрени (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мокрени (Ном Лерин))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Мокрени (Община Чашка).
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияМокрени
Βαρικό
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Мокрени
Мокрени на картата на Гърция
Dimos Amyndeou - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Мокрени
Мокрени на картата на дем Суровичево и област Западна Македония
Координати: 40°31′59.87″ с. ш. 21°30′00″ и. д. / 40.5333, 21.5000 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Население 698 (2001)
Надм. височина 944 m
Пощ. код 500 05
Тел. код 24670-94

Мо̀крени или Мо̀крене (на гръцки: Βαρικό, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он, до 1926 година Μόκρενη или Μόκραινα, Мокрени, Мокрена[1]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 698 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 65 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 21 километра западно от Кайляри в най-западната част на котловината Саръгьол близо до Руднишкото езеро в подножието на планината Вич.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Мокрени с 69 домакинства.[2]

Селото традиционно гравитира към Костур, а не към Лерин и в края на 19 век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрина (Mokrina), Костурска епархия, живеят 900,[3] а в Мекрани (Mékrani), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мокрени (Mokreni) е показано като село с 90 домакинства с 260 жители българи.[5] В края на 19 век в Мокрени е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава Никола Тошев.[6]

Атанас Шопов посещава Мокрени и в 1893 година пише:

„ Рядко са селата, които се радват на такова хубаво местоположение като Мокрени. Това е същ амфитеатър... Мокрени от две-три години насам е заночнало да учи децата си на български; по-напред гръцкият език е властвал и в църквата и в училището. Припознало е ведомството на Екзархията от две години. Училищно здание си имат доста добричко и учителят им Делев е добър и скромен труженик в полето на просвещението и народното съзнание.[7] “
Опожареното през Илинденското въстание Мокрени.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мокрени живеят 1 180 българи християни.[8] Цялото село минава под върховенството на Българската екзархия още в 1877 година и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 464 жители, всичките българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[9]

Мокренци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание и на 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България. Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Мокрени изгарят всички 200 къщи и са убити около 300 души.[10] Още на 23 юли са убити кметът Наки Калоянов и тримата му съветници Геле Динев, Дине Велков и Петре Андреев, а след това селянките Стана Лазарова, Маса Гящева, Катерина Поптипева и Тина Шапева. Четниците Аргир Динев, Ицо Попгеоргиев, Кота Ташев, Дине Ташев, Геле Гелев, Георги Тасев, Дине Тасев, Ване Козар, Гире Гящев, Таси Тодев, Георги Попстериов, Наки Петрев, Мити Стоянов, Стоян Мишев, Георги Коста, Мити Йотев, Вани Йотев, Туши Гогев, Ицо Мата, Дони Нашов, Геле Пачов, Ване Хаджиев, Тоди Михайлина, Симо Донев и Георги Попданаилов загиват в сраженията при Врабчинско езеро и край Клисура[11]. На 15 август са убити следните жители:

В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Мокрени преди Балканската война има 250 български къщи.[14]

По време на Балканската война 55 души от Мокрени се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

[редактиране] В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки части нападат българското училище, където трошат училищни пособия и изгарят архивите. Кметът и свещеникът са принуждавани да се откажат от Българската екзархия[16]. Нова вълна от мокренци поемат пътя на емиграцията към свободна България. В 1926 селото е преименувано на Варикон.[17] В 1932 година в Мокрени има 195 българогласни семейства. В 1945 година в селото живеят 690 славофони, 200 от които с „негръцко национално съзнание“, 90 с гръцко и 400 с "неустановено национално съзнание". Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Варикон заедно с Екши Су, Загоричани и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона.[18]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Мокрени е образуван клуб на Централния българомакедонски комитет и е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[19]

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, в която загиват около 150 жители на селото, а много емигрират.

До 2011 година селото е самостоятелна община в ном Лерин.

Селото традиционно е прочуто със своя висококачествен боб. Всяка година на Успение Богородично - 15 август в Мокрени се провежда Фестивал на боба.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 764 жители
  • 1920 - 735 жители
  • 1928 - 924 жители
  • 1940 - 1247 жители
  • 1951 - 798жители
  • 1961 - 863 жители
  • 1971 - 799 жители

[редактиране] Личности

Никола Милев.
Димитър Стоянов Нанов.
Родени в Мокрени
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Мокрени (дем Суровичево)
  • България Георги Тасев (? - 1903), български революционер
  • България Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[20]
  • България Гърция Катина Андреева (1928 - 1949), гръцка и българска партизанка
  • България Никола Андреев (Алай бей) (1879 - 1911), български революционер и учител
  • България Никола Милев (1881 - 1925), виден български историк и публицист
  • България Никола Сиин, български революционер
  • Гърция Ристо Чаров (1927 - ?), гръцки комунист[21]
  • България Симеон Сиин (1863 - 1929), български революционер
  • България Яне Николов (ок. 1850 - ?), български революционер от ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Мокрени
  • България Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина[22]
  • България Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска[23]
  • България Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска[24]
Други

[редактиране] Литература

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μόκραινα -- Βαρικό
  2. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 301. ISBN 2283604524.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.110-111.
  6. ↑ „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.48.
  7. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 - 233.
  8. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.267.
  9. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.180-181.
  10. ↑ Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.296.
  11. ↑ Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  12. ↑ Илюстрация Илинден, бр.135, стр.13
  13. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.
  14. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863 - 864.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  18. ↑ A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  19. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 7.
  21. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  23. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Долно Неволяни (Валтонера) | Екши Су (Ксино Неро) | Елевиш (Левеа) | Зелениче (Склитро) | Коларица (Маняки) | Кьоселер (Антигонос) | Лехово | Любетино (Педино) | Мокрени (Варико) | Муралар (Пеларгос) | Невеска (Нимфео) | Нов град (Вегора) | Петърско (Петрес) | Прекопана (Перикопи) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас) | Рудник (Анаргири) | Свети Тодор (Лимнохори) | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Сребрено (Аспрогия) | Уклемеш (Фаранги) | Церово (Клиди) | Чалджиево (Филотас)

Исторически села: Врабчин (Химадио) | Ново село (Неа Коми)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE)&oldid=4635156“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици