Мокрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мокрище
Общи данни
Население1815 души[1] (15 март 2024 г.)
240 души/km²
Землище7,562 km²
Надм. височина211 m
Пощ. код4408
Тел. код03529
МПС кодРА
ЕКАТТЕ48876
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Пазарджик
Петър Куленски
(ПП – ДБ; 2023)
Кметство
   кмет
Мокрище
Лиляна Хаджиева
(Новото време)

Мокрище е село в Южна България. Намира се в община Пазарджик, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мокрище е разположено в Тракийската низина на 2,5 километра югозападно от град Пазарджик и на 114 километра югоизточно от столицата София. Други близко разположени селища са: Главиница (3 км), Звъничево (4 км), Алеко Константиново (5 км), Ляхово (6 км), Братаница (8 км), Паталеница (10 км).

През него минава ж.п.-линията СофияПловдив. Има ж.п.-спирка за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път E80 София–Пловдив. В землището на селото се намират помпени станции, които снабдяват Пазарджик с питейна вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото има много могили от времето на траките. През 2011 година край пътя за град Пазарджик в нива (в местността Татар мезар) са открит питос (делва за съхранение на зърно) и керамика. Находката е в Регионалния исторически музей, Пазарджик. През землището е минавал пътят от Сердика (София) за Филипопол (Пловдив) – има останки от него и от мост, останал от времето на римляните.

Самото село е основано през 1669 година и до 1934 г. носи името Ямурчево. Първоначално на това място е имало само 1 ферма за овошки и едва след това е застроено. По-късно основен поминък става отглеждането на ориз; именно заради много оризища, то е преименувано на Мокрево. И впоследствие водеща роля има земеделието; силно развити са зеленчукопроизводството и отглеждането на цветя.

През 1872 г. Васил Левски при една от своите обиколки в Пазарджишко основава революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на Априлското въстание в Оборище участват 3-ма представители от село Мокрище, но преждевременното избухване на въстанието изпреварва завръщането им в селото.

В покрайнините на селото е построен соларен парк.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По население е сред най-големите в общината, макар че спада (предполагаемо и към 2023 г.). Според някое от по-късните преброявания то е около 1800 души, докато през 2013 година жителите на селото са наброявали около 2000 души, а през 1985 година - над 2200 души.

Преимуществено (ако ли не и единствената) изповядваната религия в селото е православното християнство.

В местната, относително наскоро (20. - 21. век) построена църква, камбаната е подарък от митрополит Натанаил Неврокопски (майка му и баща му се преселват в село Мокрище през 1957 г. от село Копривлен, Гоцеделчевско).

В селото действа местно читалище - НЧ „Република – 1950“. То се гордее и със самодейния си състав за фолклорно творчество „Деница“. Самодейците са активи участници в различни конкурси и печелят ред грамоти, награди и медали от представянията си.

Соларен парк

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Мокрище