Молукски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Молукските острови

Молукските острови, известни в Средновековието още като Острови на подправките, са архипелаг в състава на Индонезия, част от Малайския архипелаг на границата на Индийския и Тихия океани.

География[редактиране | edit source]

Островите са част от Индо-австралоидната континетална плоча и се намират на север от остров Тимор, на югоизток от остров Минданао, на изток от остров Сулаваси и на запад от остров Нова Гвинея. Островите могат да се отнесат и към групата на Меланезия. Островите са с вулкански произход, като на някои от тях все още има активни вулкани.

История[редактиране | edit source]

Местното население от древността насам се е занимавало с мореплаване, риболов и търговия. Архиологическите разкопка доказват, че на острова са живеели хора преди 32 хиляди години, но се счита, че те са били населявани и в по-ранни периоди. В древността островите са били владени от китайски и арабски търговци. През 1513 г. португалците достигат до остров Амбон, основат колония и започват христианизиране на местното население. Португалците срещат сериозна съпротива от частично ислямизараното местно население. През 1599 година нидерландците започват опити за овладяване на островите, като от 1605 година вече те ги администрират със свой губернатор. Нидерландската източноиндийска компания поема контрала над тях. През Втората световна война островите са окупирани от Япония. При независимостта на Индонезия островите остават към нея.