Монашество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шаблон:Обработка, Монашество (монах, Манастир — от на гръцки: μόνος — един, самотен, μονάζειν — сам, уединен живот, μοναχός, μοναστής — живеещ уединено, μοναστήριον — уединено жилище).

Терминът монашество се отнася както за отделни лица, така и за цели общности, приели безбрачие и отрекли се от всички блага на светския живот, подчиняващи се обикновено на определен устав и служещи на идеали, достижими само по пътя на самоотричането и изолирането от светския живот. Идея за такова обособяване, под една или друга форма, се среща и в религиите на Изтокаиндуизма, будизма, египетския култ Серапис), а също в древногръцката философия от александрийската епоха. Особено значение идеята на монашеството придобива в християнството.

Монашеството се зародило през 3 в. п.р. н.е. в Египет.За да избегнат от суетата на живота в Александрия, неколцина вярващи се оттеглили в пустинята, отказвайки се от земните блага.

История[редактиране | edit source]

През първите два века от съществуването на християнството някои християни живели като отшелници в отдалечени безлюдни местности, посвещавайки се на молитви и аскетизъм. През 269 г. египетския отшелник от Тива Антоний създал братство на християни отшелници, което станал образ на бъдещите монашески обители-лаври. Примерът му бил последван от Сирия, Палестина, Мала Азия, Европа. Неговият последовател египетският монах Пахомий организирал първото монашеско общежитие - манастир (киновия) и създал първият негов устав, създал основа на всички известни по-късно манастирски устави. Неговото начинание бързо се разрастнало в много страни, където впоследствие били създадени мъжки и женски манастири.

На Запад сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот. Най-старият монашески орден - Бенедиктинският - е основан през 530 г. в Монтекасино, Южна Италия от Св. Бенедикт Нурсийски. Уставът на ордена повелявал пълно въздържание, отказ от имущество и удоволствия, послушание, седем задължителни молитви на денонощие. На монасите се предписвало мълчание вечер с цел празните разговори да не ги отвличат от мисълта за Бога. Бенедиктинският орден има изключителни заслуги за прехода на Западна Европа от Античността към Средновековието. Монасите изкореняват непроходимите тогава гори, пресушават блатата, занимават се със земеделие, животновъдство, занаяти, превеждат, преписват и разпространяват книги.

Близо пет века по късно през 910 г. е създадена конгрегацията в Клюни, Франция. Тя се превърнала в средище на реформата срещу злоупотребите с пари и власт сред духовенството, където се зародило т. нар. клюнийско движение, чиято цел била да се засили ролята на църквата и да се постигне нейната независимост от властта на императори, крале и херцози.Последователите му се борели за издигане на престижа на папската институция.

През 1059 г. на специален събор в Рим те успели да наложат избора на папата да стане без намесата на светската власт. От монасите клюнийци се изисквало да спазват строг аскетизъми и да се занимават с книжовност. Те създали много училища и библиотеки. През 1115 г. в Сито, близо до Дижон, бил основан Орденът на цистерианците, които добавили към устава на Св. Бенедикт още по-строги правила. През 1209 г. Св. Франциск от Асизи създал Францисканския орден, а през 1216 г. по искане на папата, който се стремял към все по-голяма власт, в Тулуза бил основан Доминиканския орден- на "проповядващите братя". Той бил първият орден на странстващи проповедници.

Манастири и Обществото[редактиране | edit source]

Животът в манастирите минавал в труд и молитви. В тях монасите и монахините получавали храна, подслон и облекло и понякога това било много повече, отколкото имали обикновените люде. Макар че били откъснати от света, манастирите играели важна роля във всекидневието на хората. В тях имало преписи на класически съчинения и библейски текстове, които били в основата на образованието по онова време.Постъпването в манастир бил най-добрият и сигурен начин за получаване на образоване -почти всички монаси можели да четат и пишат. Много от забележителните съчинения навремето били написани от монаси. Някои монаси основали в манастирите целият си живот, други станали пастори, а трети служили в двора на различни крале и при различни епископи. Голяма част от манастирите осигурявали подслон на пътниците и поклонниците. В тях се грижели за бедните и болните, молели се за душите им, приготвяли лекарства от билки.

Монаси и монахини[редактиране | edit source]

Монасите и монахините живеели скромен и праведен живот. Дните им преминавали в учение, молитва, работа и грижа за болните.

Важни дати[редактиране | edit source]

  • 269 г. Св. Антоний Велики основава в Египет първата монашеска общност.
  • 323 г. Пахомий основава на един от островите в река Нил първия манастир (киновия) и създава първия манастирски устав.
  • Около 540 г. Св. Бенедикт Нурийски създава устава на Бенадикския орден.
  • Реформаторско движение на монасите от манастира в Клюни.
  • 9-10 век на полуостров Атон (Света гора), в Гърция, са основани 20 православни манастира т. нар. Монашеска република.
  • 1054 г. Разкол между православна и католическа църква.
  • 1115 г. Основан е Цистерианският орден от Св. Бернард Клервоски.
  • 12 в. Основани са духовно-рицарските ордени на тамплиери, хоспиталиери и тевтонци.
  • 1209 г. Папата одобрява Францисканския орден.
  • 1216 г. Основан е Доминиканския Орден, на когото през 1232 г. папата възлага ръководството на Инквизицията.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Древен Патерик или духовната мъдрост на отците от пустинята. Прев. йером. Павел Стефанов. Велико Търново, Монархическо-Консервативен съюз, 1994.
  • Поснов, М. Монашеството през ІV-ХІ векове (Общ очерк). - Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, 4, 1927, 63-101.
  • Климент, йером. Християнското монашество (произход, същност и значение). - Духовна култура, 1930, № 42, 1-16; № 43, 130-143; № 44, 217-230.
  • Николай, еп. Макариополски. Православното монашество (същина, произход и значение). – Духовна култура, 1977, № 12, 7-19.
  • Лозанова, Р. Манастирът като хронотоп на православието. - Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 21-24.
  • Кочев, Н. Към въпроса за появата и социалната значимост на монашеството. - В: Свети места на Балканите. Благоевград, 1996, 119-128.
  • Иларион, еп. Траянополски. Пътят на монаха. С., СИ, 1998.
  • Сидоров, А. И. Древнехристианский аскетизм и зарождение монашества. М., 1998.
  • Лазар, архим. За монашеството. С., 1998.
  • Флоровски, Георги, прот. Начало на монашеството. - В: Същият. Източните отци от V до VІІІ век. С., Тавор, [1999], 194-202.
  • Иеромонах Григорий (В. М. Лурье). Призвание Авраама: Идея монашества и ее воплощение в Египте. СПб., Алетейя, 2000 (Богословская и церковно-историческая библиотека).
  • Ванькова, А. Б. Некоторые замечания о статусе монахов и монастырей по светскому и церковному законодательству ІV в. - Вестник древней истории, 2000, No 1, 153-159.
  • Латковски, Ив. Еклесиологични основи на православното монашество. - В: Православната традиция и културата на Македония в контекста на цялостната българска история. Научна конференция Мелник 7-8 ноември 1999. С., (2000), 15-25 (Библиотека “Православен колейдоскоп”).
  • Лазарь (Афанасьев), монах. Аскетирион. Православное монашество в Египте IV-V вв. М., Русский Хронографъ, 2003; 2-е изд. 2007.
  • Читти, Д. Град пустыня: Введение в изучение египетского и палестинского монашества в христианской империи. СПб., Библиополис, 2007.
  • Реньё, Люсьен. Повседневная жизнь отцов-пустынников IV века. М., Молодая гвардия, 2008 (Живая История: Повседневная жизнь человечества).

Виж още[редактиране | edit source]

Отшелничество

Външни връзки[редактиране | edit source]