Монголски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Монголски език халх монгол хэл |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Китай, Монголия |
|
| Район | ||
| Общо говорещи: | 5 700 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Алтайски МонголскиИзточномонголскиОйрят-халхаскиХалха-бурятскиСъщински монголски Монголски |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | Монголия | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | mn | |
| ISO 639-2 | mon | |
| ISO 639-3 | KHK, MVF | |
|
|
||
Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.
Съдържание |
[редактиране] История
Историята на монголския език се дели на три основни периода.
- Старомонголски език - (до 13 век)
Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.
- Средномонголски език - (13 – 17 век)
Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През 17 век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.
- Съвременен монголски език - (от 17 век до днес)
От 17 век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.
[редактиране] Граматика
- Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
- Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.
[редактиране] Писменост
След образуването на Монголската Народна Република се преминава към вариант на руската кирилица.
Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване. Ако след буквата "н" има гласна, гласната не се произнася. Ако след буквата "н" има съгласна, тогава "н" се произнася като "нг".
| Буква | Название на монголски | IPA | Произношение на български | Буква | Название на монголски | IPA | Произношение на български | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Аа | а | a | а | Пп | пэ | (pʰ ), (pʰʲ ) | п | |
| Бб | бэ | p,pʲ, b | б | Рр | эр | r,rʲ | р | |
| Вв | вэ | w,wʲ | в | Сс | эс | s | с | |
| Гг | гэ | ɡ,ɡʲ,ɢ´, k | г | Тт | тэ | tʰ,tʰʲ | т | |
| Дд | дэ | t,tʲ | д | Уу | у | ʊ | у | |
| Ее | е | jε~jɜ, e | е | Үү | ү | u | у (твърдо) | |
| Ёё | ё | jɔ | йо | Фф | фэ~фа~эф | (f ) | ф | |
| Жж | жэ | tʃ | дж | Хх | хэ~ха | x,xʲ | х | |
| Зз | зэ | ts | дз | Цц | цэ | tsʰ | ц | |
| Ии | и | i | и | Чч | чэ | tʃʰ | ч | |
| Йй | хагас и | i | й | Шш | ша~эш | ʃ | ш | |
| Кк | ка | (k ), (kʲ ) | к | Щщ | ща~эшчэ | (stʃ ) | щч | |
| Лл | эл | ɮ,ɮʲ | л | Ъ ъ | хатуугийн тэмдэг | " | ||
| Мм | эм | m,mʲ | м | Ыы | эр үгийн ы | i | ъй | |
| Нн | эн | n,nʲ | н | Ьь | зөөлний тэмдэг | ʲ | ' | |
| Оо | о | ɔ | о | Ээ | э | e | е | |
| Өө | ө | o | йо | Юю | ю | jʊ, ju | ю | |
| Яя | я | ja, j | я |
[редактиране] Българо-монголски разговорник
| Български | Монголски |
|---|---|
| български | болгар хэл |
| монголски | монгол хэл |
| английски | англи хэл |
| френски | франц хэл |
| немски | герман хэл |
| испански | испани хэл |
| руски | орос хэл |
| Да | Тийм |
| Не | Үгүй |
| Здравейте! (Добре ли сте?) | Сайн уу? Сайн байна уу? |
| Добре дошли. | Тавтай морилно уу! |
| За ваше здраве! Наздраве! | Эрүүл мэндийн төлөө! |
| Добро утро! | Өглөөний мэнд ! |
| Добър ден! | Өдрийн мэнд ! |
| Добър вечер! | Оройн мэнд ! |
| Лека нощ! | Сайхан амраарай ! / Сайхан унтаарай ! |
| Чао! | Баяртай! |
| Довиждане! | Баяртай! |
| Доскоро! | Дараа уулзая! |
| Приятен ден! | Өдрийг сайхан өнгөрүүлээрэй ! |
| Благодаря. | Баярлалаа.. |
| За нищо. | Зүгээр.. |
| Как си? Как сте? | Юу байна вэ? |
| Добре съм. А Вие ?. | Сайн та сайн байна уу. |
| Кой? | Хэн? |
| Какво? | Юу? |
| Кога? | Хэзээ? |
| Къде? | Тэнд? Хаана? |
| Защо? | Яагаад? Юунд? |
| Защото | Яагаад гэвэл |
| Как се казвате? | Таны нэр хэн бэ? (формално) |
| Казвам се... | Миний нэр... |
| Приятно ми е да се запознаем. | Тантай уулзсандаа баяртай байна.. |
| Как? | Яаж? |
| Колко? | Хэдий үнэтэй? |
| Не разбирам. | Би ойлгохгүй байна. |
| Да, разбирам. | Би ойлгохгүй. |
| Помощ! | Туслаарай! |
| Извинете. (когато се моли за внимание) | Өршөөгөөрэй. |
| Извинявайте. (когато се моли за извинение) | Уучлаарай. |
| Говорите ли английски? | Та англи хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли френски? | Та франц хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли немски? | Та герман хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли испански? | Та испани хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли руски? | Та орос хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли български? | Та болгар хэл мэдэх үү ? |
| Говорите ли монголски? | Та монгол хэл мэдэх үү ? |
| Да, говоря малко монголски. | Тийм, би монгол хэл жаахан мэднэ. |
| Откъде сте ? | Та хаанаас ирсэн бэ ? |
| Аз съм от България. | Би Болгараас ирсэн. |
| Аз съм българин. | Би болгар хүн. |
[редактиране] Външни препратки
- Монголският език на Ethnologue (на английски)
- Уикипедия на монголски
- Monumenta Altaica - Алтайско езикознание (на руски)
- Funky Mongolian Language - Безплатни материали по монголски
