Монголски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Монголски език

халх монгол хэл

Говори се в: Китай, Монголия
Район
Общо говорещи: 5 700 000
Класификация Алтайски
 Монголски
  Централномонголски
   Монголски
Официално положение
Официален във: Монголия
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 mn
ISO 639-2 mon
ISO 639-3 KHK, MVF

Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.

Съдържание

[редактиране] История

Историята на монголския език се дели на три основни периода.

  • Старомонголски език - (до 13 век)

Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.

  • Средномонголски език - (13 – 17 век)

Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През 17 век монголците приемат тибетския бъдизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.

  • Съвременен монголски език - (от 17 век до днес)

От 17 век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.

[редактиране] Граматика

  • Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
  • Глаголната система е силно развита: 2 вида (сършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.

[редактиране] Писменост

След образуването на Монголската Народна Република се преминава към вариант на руската кирилица.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти