Монограма (езикознание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Монограма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като монограма означава, че тази е съставена от една буква.

Примери[редактиране | edit source]

Повечето графеми от българската писменост са монограми, например б, г, а, ж, с.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство