Монолатрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Монолатрията (на гръцки: μόνος — един, на гръцки: λατρεία — култ) (също така и генотеизъм[1] и катенотеизъм[2]) е митологична система от представи в политеизма, основана на вярата в пантеона на множество богове, но с един бог-лидер[3], доминиращ по силата на различни причини над останалите. [2]. Хипотетични следи на монолатрия могат практически да се открият във всяка религия.

Самото понятие генотеизъм е изковано и предложено от Макс Мюлер, след като санскритолога е изследвал някои течения в древноиндийската религия от ведическия ѝ период, определяйки ги като генотеистични (от гр. εἱ̃ς — един и θεός — Бог) или катотеистични (от гр. κατά — по, εἱ̃ς — един, θεός — Бог). Според Мюлер, генотеизма е преходен период в развитието на митологията и религията от политеизъм към монотеизъм, при който в съзнанието на политеиста един от боговете на/в пантеона придобива водаческата роля и значението като качество на "пръв сред равни", а с течение на времето придобива чертите на Върховен Бог. [4]

В библеистиката Юлиус Велхаузен се пробва да използва предложената от Мюлер хипотеза за описание във въведение в историята на Израел на съществувалата социална религиозна среда в Ханаан до окончателното редактиране в Танаха на старозаветнине текстове на книгите за пророците и вавилонския плен. Други сравнително-религиозни изследвания обаче не потвърждават хипотезата на Мюлер за съществуването в определен исторически промеждутък на такава форма или определена степен в развитието на религията, обозначавана като генотеизъм, но този въпрос е като цяло спорен и е по-скоро предмет на културната антропология. Също така обаче, съвременната Библеистика не изключва наличието на нисши свръхестествени сили във вехтозаветната литература в ранния ѝ стадий на формиране и развитие. Като нисши свръхестествени сили в митологичен смисъл следва да се разбират обкръжаващите района на плодородния полумесец езически народи, а не вътрешното самостойно развитие на еврейския монотеизъм. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Монолатрия//Александър Мен. Библиологический словарь: В 3 т. — М.: Фонд имени Александра Меня. — 2002. Т. 2: К—П. — 560 с.: ил.
  2. а б в Генотеизм//Александър Мен. Библиологический словарь: В 3 т. — М.: Фонд имени Александра Меня. — 2002. Т. 1: А—И. — 608 с.: ил.
  3. Юрий Анатольевич Кимелев Монотеизм//Новая философская энциклопедия: в 4 т. / Ин-т философии РАН; Нац. обществ.-науч. фонд; Предс. научно-ред. совета В. С. Степин. — М.: Мысль, 2000 — 2001. — ISBN 5-244-00961-3.
  4. Философ Николаевич Орнатский, Изложение и критический разбор взгляда Макса Мюллера на религию, ее происхождение и развитие//Труды Киевской Духовной Академии, 1887, № 1, 4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Монолатрия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.