Моноплан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Моноплан е самолет с едно крило. Наименованието е съставено от думите на гръцки: μóνοζ - "един" и на латински: planum - "плоскост". Построен е по основна конструктивна схема, различна от двете основни схеми, по които са строени бипланите и трипланите.

Нископлощник Cirrus SR22
Средноплощник B-58
Горноплощник Antoinette VII с две места. Музей в Burget


Видове моноплани[редактиране | edit source]

Монопланите се подразделят на няколко типа в зависимост от разположението на крилото спрямо фюзелажа.

  • Низкоплощник, наричан още нископлан;
  • Средноплощник, наричан още средноплан или центроплан;
  • Горноплощник, наричан още високоплан;
  • Парасол- крилото се разполага над фюзелажа. Названието произтича от френската дума parasol - чадър.

Крилото може да бъде подпряно със стойки или положението му да се фиксира със специално поставено надеждно кабелно обтягане, като в по-ранните модели самолети за това са монтирани горна и долна пирамида. Когато не се използват такива средства за механична якост, се казва че крилото е свободноносещо.

История[редактиране | edit source]

Построяването на летателен апарат с едно крило е идея, съществуваща успоредно с други най-разнообразни конструкции. В края на XIX век Александър Фьодорович Можайски от Русия е конструирал и построил през 1883 година самолет с парен двигател. Проектът му на моноплан е с едно "теглещо" и две "тикащи" витла, задвижвани от две парни машини. По това време не е била известна зависимостта на подемната сила от профила на крилото и конструкцията е едно плоско крило с правоъгълна форма, заимствано от хвърчило. Площта на крилото е 330 квадратни метра. Фюзелажът е с форма на лодка, а в оперението със система въжета се управляват двете кормила за посока и височина. Опитът за изпитване е завършил с тежка авария.

Успешни са конструкциите на Луи Блерио. С моделите Блерио VI, Блерио VII и Блерио VIII се установява основната конструкция, по която се създават следващите успешни модели- "теглещо" витло, дълъг фюзелаж, низкоразположено крило, оперение с хоризонтален и вертикален стабилизатор. Основни материали- стоманени тръби, дървени силови елементи, здрава хартия, плат и шперплат. В самолетите Блерио IX и Блерио XI е направено всичко, което се използва и до днес в конструкцията и системата за управление - с педали се управлява кормилото за посока, а с лост се управлява кормилото за височина и огъването на задния край на крилото, за напречно управление на самолета. С Блерио XI конструкторът му прелита Ла Манш на 25 юли 1909 година и доказа, че самолета не е само средство за атрактивни демонстрации, а сериозна транспортна машина.

Друг успешен моноплан е разработеният от Леон Левавасьор (Leon Levavasser) (1863-1922) самолет "Антуанет -4" (Antoinette -4). През октомври на 1908 година е завършена типичната монопланна конструкция - теглещо витло, добре обтекаем фюзелаж, крило с трапецовидни елерони. С този самолет летецът Юбер Латам (Hubert Latham) (1883-1912) през юли 1909 година не успя да покори Ла Манш, поради повреда в двигателя, но през август 1909 по време на първите международни авиационни състезания в Реимс - Франция, Латам лети в продължение на два часа и 17 минути, при което изминава 155 километра.

Депердюсен Монокок в музея в Bourget

Френският конструктор Арман Депердюсен (Armand Deperdussin) (1867-1924) е доразвил създадените френски моноплани. Самолетът му Депердюсен Монокок (Deperdussin Monocoque) през 1913 година е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока скорост. Крилото е по-тънко и с по-малка кривина на профила, фюзелажът е с овална обтекаема форма, монококова конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 mm, поемаща всички натоварвания. Кабината на пилота и оста на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловидна предна страна. На 16 април 1913 година в Монако се провежда скоростно състезание по затворен маршрут за хидроплани (hidravion) за Купа Шнайдер (Coupe Schneider), учредена от френския индустриалец и авиатор Жак Шнайдер (Jaiques Scheider). Купата е спечелена от френския пилот Морис Прево с хидроплан Депердюсен Монокок. На 29.09.1913 година отново Морис Прево (Maurice Prevost) установява световен рекорд със скорост 200 km/h. Това постижение е надминато едва 10 години по-късно. Поради няколко аварии с този самолет се заключава, че основната конструктивна схема е виновна и строените през периода на Първата световна война самолети са биплани - бавни, но здрави, поради по-нискито натоварване на единица площ на крилото и с голямата крилна площ пък обезпечаващи по-висока обща товароподемност. Самолетът на Депердюсен с вложените нови идеи е изпреварил развитието на самолетостроенето с повече от 15 години. Създаването на нови самолетни двигатели и конструкционни материали, насочени специално към самолетостроенето, е позволило от началото на 30те години строените самолети за военни и граждански цели да бъдат предимно моноплани и да използват идеите заложени в Депердюсен Монокок.

Моноплани в българската бойна авиация до 1945 година[редактиране | edit source]

  • Bleriot XI - произведени във Франция и Русия. Внос през 1912 година
  • PZL P.24 "Ястреб" - едномоторен изтребител произведен в Полша. Внос през 1938 година.
  • Arado Ar 96 B-2 "Сойка" - едномоторен учебен за квалификация на военни пилоти, произведен в Германия. Внос през 1940 г.
  • PZL.43A "Чайка" - едномоторен самолет за разузнаване и лек бомбардировач, произведен в Полша. Внос през май 1937 г. на 12 бр. PZL.43 и през август 1939 г. на 36 бр. PZL.43A. Два броя пленени самолети, подложени на изследване, са получени от Германия.
  • Focke-Wulf FW 56 - "Комар" - учебно-боен, произведен в Германия. Внос през 1938 година.
  • Dornier Do 17P/M "Ураган" - двумоторен бомбардировач, произведен в Германия. Внос през 1940 година.
  • Messerschmitt Bf 109E-4 - изтребител произведен в Германия. Внос през 1940 година.
  • Messerschmitt Bf 108 B-1 "Лебед" - едномоторен, четириместен, многоцелев самолет. Произведен в Германия. Внесен през 1940 година.
  • Focke-Wulf FW 43 "Милка" - пътнически, многоцелев самолет, произведен в Германия. Внесен през 1939 година.
  • Aero A-304 "Пеликан" - двумоторен бомбардировач, произведен в Чехия. Внос през 1940 година.
  • Junkers Ju 52/3M "Сова" -тримоторен, военно-транспортен самолет. Произведен в Германия. Внос през 1938 година.
  • Focke-Wulf FW 58 "Гълъб" - многоцелев самолет, произведен в Германия. Внос през 1939 година.
  • Aero MB-200 "Бухал" - двумоторен бомбардировач, произведен в Чехословакия. Внос през 1939 година.
  • Avia B-71 "Жерав" - двумоторен бомбардировач произведен в Чехословакия по лиценз на СБ (разработен от А. Туполев). Внос през 1939 година на 36 броя.
  • Arado Ar-196 A-3 "Акула" - хидросамолет, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Avia B-135 B - изтребител, произведен в Чехословакия. Внос през 1943 година.
  • Bucker Bu 181 "Бестман" - учебен самолет, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Messerschitt Me 109 G-2 "Стрела" - изтребител, произведен в Германия.
  • Dewoitine D.520 - изтребител, произведен във Франция. Внос през 1943 година на 96 броя.
  • Fieseler Fi 156 "Дрозд" - многоцелеви самолет-за разузнаване, медицински. Произведен в Германия. Внос през 1941 година.
  • Junkers Ju 87 R-2 "Щука" - пикиращ бомбардировач, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Focke-Wulf FW 189 A-2 "Небесно око" - разузнавателен самолет, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Messerschmitt Me 109 G-4 "Стрела" -изтребител, произведен в Германия. Внос през 1944 година.
  • Messerschmitt Me 109G-6 "Стрела" - изтребител, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Junkers Ju 87 D-5 "Щука" - щурмови самолет и пикираш бомбардировач, произведен в Германия. Внос през 1944 година на 40 броя.
  • Heinkel He 111 H-16 - двумоторен бомбардировач, произведен в Германия. Внос през 1943 година.
  • Nardi F.N.315 - учебен самолет, произведен в Италия. Внос през 1943 година.

Моноплани произведени в България[редактиране | edit source]

Лаз-7М
  • КБ-309 (КБ-6) "Папагал". Двумоторен многоцелеви моноплан нископлощник. Произвеждан в завод "Капрони Български" в Казанлък и е развитие на италианския самолет Caproni Ca-309 "Гибли". Двигатели Argus As-10C, редови, 6 цилиндров с въздушно охлаждане и мощност 2х176 kw/240 hp. Въоръжение 32 леки бомби - около 400 kg. Година на производство 1940.
  • КБ-11 "Квазимодо" - прототип. Едномоторен, двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение-дивизионен разузнавач. Двигател Алфа-Ромео 126 RC 34 с мощност 552 kw/750 hp. Преработен основно преди серийно производство. Година на производство 1940.
  • ДАР-10А "Бекас"- едномоторен, двуместен моноплан нископлощник с непребираем колесник и закрита кабина. Двигател Алфа-Ромео 126 RC 34 с турбокомпресор. Мощност 573,3 kw/780 hp. Въоръжение 2х7,92 mm неподвижни крилни картечници и една сдвоена 7,92 mm картечница за защита на опашката. Бомби 4х100 kg на крилото и 1х100 kg под тялото. Произведен 1941 година.
  • ДАР-10Ф е модернизиран вариант на ДАР-10А. Разработен от инж. Цветан Лазаров. Прекрасен щурмови самолет, но е произведен в началото на ерата на реактивната авиация. Създаден е само прототип. Съоръжен е с двигател Fiat RC 38 - 14 цилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане и мощност 649 kw/870 hp.
  • КБ-11 "Фазан" - едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- щурмовик и тактически разузнавач. Двигател Alfa-Romeo 126 RC 34 с мощност 552 kw/750 hp. Въоръжение- 2х7,92 mm синхронни картечници и една сдвоена 7,92 mm подвижна за защита на опашката. Бомби 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1941 година са произведени 7 броя.
  • КБ-11-А "Фазан" - едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- щурмовик и тактически разузнавач. Двигател PZL Бристол "Пегасус" XXI, деветцилиндров, звездообразен с въздушно охлаждане- Мощност на двигателя 614 kw/835 hp. Въоръжение- 2х7,92 mm синхронни картечници от страни на двигателя и една сдвоена 7,92 mm подвижна картечница за защита на опашката. Бомби- 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1942 година са произведени 43 самолета.
  • Лаз-7 - едномоторен, двуместен учебно-тренировъчен самолет. Разработен и внедрен за производство в ДСФ - Ловеч от инж. Цветан Лазаров. Произвежда се от юни 1949 година. Двигател чешко производство Walter Minor 6.III, 6 цилиндров, редови с въздушно охлаждане и максимална мощност 117,6kw/160 hp. Използван е във ВВС за обучение като лек нощен бомбардировач, въоръжен с две крилни картечници 7,92 mm и за бомбомятане на 6х10-20 kg бомби. Без въоръжение е използван за първоначално обучени на пилоти и трениране на фигури от висш пилотаж. Произведени са 160 броя от този модел и 3 самолета като прототипи. Произведени са и 150 броя от модификацията Лаз-7М с двигател М-11ФР съветско производство, петцилиндров звездообразен с въздушно охлаждане. Самолетостроителните заводи са закрити през 1954 година, въпреки интереса и поръчките за доставка на самолет Лаз-7М в Полша и Египет.
  • Лаз-8 - четириместно въздушно такси. Произведен е един брой.
  • Лаз-12

Източници[редактиране | edit source]

  • Соболев, Д.А., Рождение самолета, Издателство "Машиностроение", Москва, 1988.
  • Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945, част първа, Издателство "Еър Груп 2000, София, 2001.
  • Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945, част втора, Издателство "Еър Груп 2000, София, 2001.

Вижте също[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Portal:Моноплан
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация