Монти Пайтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Монти Пайтън е комедийна група, съставена от британците Греъм Чапман, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Тери Джоунс, Майкъл Палин и американеца Тери Гилиъм, създатели и звезди от Летящия цирк на „Монти Пайтън“.

„Летящият цирк“ е телевизионен сериал от 45 епизода, чието излъчване започва по BBC на 5 октомври 1969 г. и трае четири сезона (до 1974 г.). Свободно структуриран като вариете със скечове и анимационни интермедии (на Тери Гилиъм), “циркът” се прославя с абсурдния си хумор, политическата си некоректност и неочакваните си идеи. Благодарение на него „пайтъните“ се сдобиват с култов статус в съвременната култура. По-късно с тяхно участие и по тяхна идея се правят четири пълнометражни филма, многобройни живи представления на сцена, безброй аудио записи, няколко компютърни игри и книги.

Групи като Пинк Флойд и Лед Цепелин са отявлени почитатели на трупата. Дори филмът Монти Пайтън и Светият грал е почти изцяло финансиран от тези две групи. Музикантите от Бийтълс също са били фенове на Монти Пайтън. Ринго Стар дори се появява за малко в края на епизод от „Летящия цирк“, озаглавен „Mr. & Mrs. Brian Norris' Ford Popular“, където играе себе си. Джордж Харисън участва като един от канадските конни полицаи в прочутата „Песен на дърваря“.

Пайтъните[редактиране | edit source]

Майкъл Пейлин[редактиране | edit source]

Michael Palin.jpg

Най-младият от шестимата, Пейлин, често е наричан "добрият". Учил в Оксфорд, където срещнал Тери Джоунс. Двамата писали заедно сценария за сериала "Ripping Yarns". В началото Пейлин и Джоунс писали заедно, но скоро открили, че е по-продуктивно да пишат отделно, и после да преглеждат какво е написал другия. По този начин скечовете им били по-целенасочени от тези на другите четирима - хващайки една странна ситуация, те се придържат към нея и я доразвиват. Например Испанската инквизиция от "Летящия цирк". Тези скечове се развиват във всекидневния живот (у дома, в ресторант), но тогава става нещо неочаквано, невъзможно да се предвиди, например нахлуването на Испанската инквизиция с думите: "Никой не очаква Испанската инквизиция!". Оттук Пейлин и Джоунс могат да си играят с новосъздадената ситуация, докарвайки я до невъзможни, невероятни обрати, например опита да измъчваш стари дами с възглавници. След Монти Пайтън, Пейлин си партнира с Тери Джоунс. Заедно с Джон Клийз участва в "Риба, наречена Уанда". Играе и във филма "Бразилия" на още един бивш член на Пайтъните – Тери Гилиъм. В последните години Пейлин участва в много документални филми за пътешествия по BBC.

Джон Клийз[редактиране | edit source]

John Cleese at 1989 Oscars.jpg

Може би най-известният от Пайтъните, Клийз учил в Кеймбридж, където срещнал Греъм Чапман. За разлика от Палин и Джоунс, двамата писали заедно в една стая. Клийз казва, че писането им се състояло в това той да седи с химикалка и хартия, а Чапман да е седнал с гръб, дълго време мълчащ, но когато изричал нещо, често то било брилянтно. Неговата роля като сър Ланселот в "Монти Пайтън и Светия Граал" е подобна на тази на Кевин Костнър в "Робин Худ": Принцът на крадците, въпреки че е очевидно, че избива гостите на сватбата. Повечето от прочутите му роли са с Майкъл Палин, който казва, че му е любимият от групата. Като напуска Пайтън, Клийз постигнал може би най-големия си успех като ужасния притежател на хотел Базил Фоути във Фоути Тауърс. Като млад бил изгонен от Клифтън Колидж в Бристол, където използвал боядисани стъпки, за да накара статуята на Маршал Дъглас Хейг да изглежда все едно е слязла от пиедестала си и е отишла до тоалетната.

Греъм Чапман[редактиране | edit source]

Чапман е може би най-добре запомнен с главните си роли в "Монти Пайтън и Светия Граал", като крал Артур, и в "Животът на Брайън" като Брайън Коен. Зад спокойната му външност на висок, пушещ лула човек, се криел алкохолик, с когото останалите от Пайтъните имали трудности. Това била и една от причините Клийз да напусне "Летящия цирк" след третия сезон. По време да най-лошия си алкохолизъм той пиел по повече от два литра джин всеки ден. След като Чапман обявил публично своята хомосексуалност, зрителка изпратила писмо до Пайтъните да се оплаче, тъй като била научила, че член на групата бил гей. Ерик Айдъл изпратил отговор, че виновникът е намерен и пребит с камъни. Греъм Чапман починал от рак на 4 октомври 1989. Смъртта му била един ден преди 20-годишнината от първото излъчване на "Летящия цирк". След смъртта му предположенията за завръщането им спрели. Както казал Айдъл: "Ще се съберем отново, ако Греъм се върне от мъртвите. Преговаряме с агента му."

Ерик Айдъл[редактиране | edit source]

Eric Idle.jpg

Две групи от сценаристи се образували в Монти Пайтън - Джон Клийз и Греъм Чапман, Тери Джоунс и Майкъл Палин. Това оставило Тери Гилиъм в собствения му ъгъл, подходяща позиция за неговата работа, и Ерик Айдъл. Ерик бил самотникът на групата, предпочитайки да пише сам, въпреки че понякога му било трудно да представи това, което е написал достатъчно смешно, без подкрепата на партньор. Ерик учил в Кеймбридж, няколко години след Джон Клийз и Греъм Чапман. Той е талантлив композитор и китарист. Негова е и песента "Винаги гледай от светлата страна на живота", която се превърнала в музикалния подпис на групата. Другите членове на групата - Тери Джоунс и Майкъл Палин учили в Оксфорд, а Тери Гилиъм в Осидентал Колидж в САЩ. През 60-те събраните комедианти от Оксфорд и Кеймбридж станали известни като Мафията Оксбридж.

Тери Джоунс[редактиране | edit source]

Докато има Тери Джоунс, ще има донякъде и Монти Пайтън. Освен че писал с Майкъл Палин, той се заел и с режисурата на филмите им "Монти Пайтън и Светия Граал" и "Животът на Брайън", когато за пръв път се усетило, че член да групата трябва да е отговорен за тези неща. Въпреки, че останалите от групата оценявали усилията му, те все пак се възмущавали от това да бъдат командвани от човек, когото виждали като равен, особено като се правел на режисьор. Това довело до много шеги с Джоунс. Ерик Айдъл, например, постоянно го наричал най-скучния мъж на планетата. Едни от най-запомнящите се роли на Джоунс са тези на жени на средна възраст с тънък глас. Написва заедно с Майкъл Палин "Ripping Yarns", както и сценария за "Лабиринт" (1986). Също така е написал няколко книги за средновековна история и много детски книги. Режисьор е на няколко филма, включително "Erik the Viking" (1989) и "The Wind in the Willows" (1996). Джоунс е женен за Алисън Телфър и има две деца. Той е водещ и на документален филм за кръстоносните походи.

Тери Гилиъм[редактиране | edit source]

Terry Gilliam(CannesPhotoCall).jpg

Тери Гилиъм започнал като аниматор. Като се преместил в Англия, правил анимации за "Do Not Adjust Your Set", а след това се присъединил към "Летящия цирк" на Монти Пайтън. Като американец, той бил единственият член, който не е от Англия. Анимациите на Гилиъм за Монти Пайтън имат много отличителен стил. Той смесвал собствените си рисунки с фонове и изрязани фигури от стари снимки или картини. Режисирал заедно с Джоунс "Монти Пайтън и Светия Граал" и части от другите филми. Филмите му имат отличителни черти, които често проличават и от само кратък клип. Гилиъм си е изградил репутация на създател на много скъпи филми с проблеми. След “Бразилия”, следващият филм на Гилиъм “Приключенията на Барон Мюнхаузен” струвал 46 милиона долара, а спечелил само 8 милиона от продадени билети. Десетилетие по-късно, Гилиъм започнал да снима “Мъжът, който уби Дон Кихот” с бюджет 32,1 милиона долара, един от най-скъпите филми само с европейско финансиране; но на първата седмица от снимките актьорът, който играе Дон Кихот, имал проблеми с физическото здраве и целият филм бил спрян, което довело до иск за 15 милиона долара. Гилиъм има във филмографията си като режисьор изключителни заглавия като Time Bandits, Бразилия, Приключенията на Барон Мюнхаузен, Кралят на рибарите, Дванайсет маймуни и Страх и омраза в Лас Вегас. Най-новият му филм е Братя Грим (2005).

Медия[редактиране | edit source]

Телевизия[редактиране | edit source]

Шоуто, от което започна всичко.
  • Monty Python's Fliegender Zirkus (1972)
Два 45-минутни епизода, направени за немска публика. Първият е записан на немски, а вторият на английски с дублаж на немски.

Филми[редактиране | edit source]

Монти Пайтън имат 5 филма:

  • And Now For Something Completely Different (1971)
Колекция от снимани отново скечове от първия и втория сезон на Летящия цирк на Монти Пайтън.

Филмът започва с крал Артур (Греъм Чапман), събирайки рицарите на кръглата маса в Англия. Придружават го сър Бедивир (Тери Джоунс), сър Ланселот (Джон Клийз), сър Галахад (Майкъл Палин) и сър Робин Не Толкова Храбър Колкото Сър Ланселот (Ерик Айдъл). Събрани, рицарите получават мисията да намерят Светия граал. По пътя, те са изправени пред опасностите на замъкът Антракс, рицарите, които казват Ни (по-късно са Рицарите, които казват "Ики-ики-ики-ики-пиканг-годем-зоуи-зив"), кръвожаден заек (който побеждават, използвайки Свещената Граната на Антиох), и гигантско нарисувано чудовище "Легендарния черен звяр от Арррррррргх!" (Спасени са, когато художника (Тери Гилиъм) получава сърдечен удар). Срещат краля на Блатния замък и неговия женствен музикален син Хърбърт, пироман магьосник, наречен Тим, французи, водени от Джон Клийз.

Филмиране[редактиране | edit source]

Филмът бил заснет в Шотландия. Поради липса на пари, филмът трябвало да бъде направен без коне. Вместо това, актьорите удряли две половини от кокосови орехи за да имитират звукът от конски тропот. Плетените ризници, носени от много рицари са всъщност боядисани вълнени дрехи, а многото замъци, които е виждат във филма са или един замък, заснет под различни ъгли, или картонени модели.

Интересна информация[редактиране | edit source]

Компанията за компютърни игри New World Computing е сложила много кодове в играта си Heroes of Might and Magic III, като всички са свързани с този филм. Всички започват с "nwc", инициалите на компанията. Например: nwcshrubbery, nwcalreadygone, nwcccoconuts.

В играта Warcraft III много от репликите, които казват единиците от човешката раса (когато се кликне няколко пъти на тях) са от Монти Пайтън. Например, селяните понякога казват: "намерихме вещица, може ли да я изгорим?", "Ти си краля? Еми, не съм гласувал за теб!" или "Помощ, помощ, репресиран съм!". Рицарите казват: "Аз съм рицар и никога не казвам Ни" и "Любимия ми цвят е синия... не, жълтия!".

Цитати[редактиране | edit source]

  • Артур (към Господ): Добра идея, О Господи.
    Господ: Много ясно, че е добра идея!
  • Французин: "Аз съм французин! Откъде мислиш, че имам такъв готин акцент, глупав крал такъв?"
  • Артур: Старо жено!
    Денис: Мъж.
    Артур: Мъж. Извинявай.
    Денис: На тридесет и седем съм.
    Артур: Моля?
    Денис: На тридесет и седем съм. Не съм стар.
    Артур: Еми, не мога да те нарека просто "мъж", нали?
    Денис: Можеше да ме наречеш Денис.
    Артур: Не знаех, че се казваш Денис.
    Денис: Но дори не си направи труда да попиташ, нали?
  • Денис: Слушай, странна жена, лежаща в езера, даваща мечове не е основание за система на управление. Върховната власт идва с мандат от масите, не от някаква нелепа водна церемония. Не можеш да очакваш да притежаваш върховна изпълнителна власт, само защото някаква мокра уличница ти е хвърлила меч. В смисъл, ами ако аз тръгна да разправям, че съм император, само защото някоя жена във вода ми даде ятаган, ще ме затворят в лудницата.
  • Артур: Нападайте! (той и неговите рицари атакуват Заека Убиец, който също ги напада) "Отстъпвайте!"
  • Кралят: Един ден, момче, всичко това ще е твое.
    Принц Хърбърт: Кое, пердетата ли?
    Кралят: Не, не пердетата, момче.
  • Кралят: Слушай, Алис...
    Принц Хърбърт: Хърбърт.
    Кралят: Хърбърт...
  • Динго: Лоша, лоша, лоша Зуут! Трябва да я накажеш като я напляскаш!
    Момиче: И след като я напляскаш, трябва да напляскаш и мен!
    Друго момиче: И мен!
    Трето момиче: А след пляскането, орален секс!
    Сър Галахад: Май мога да остана за малко...
    (Сър Ланселот нахлува и дърпа сър Галахад към изхода)
    Сър Ланселот: На косъм беше. Беше в голяма опасност.
    Сър Галахад: Не мисля, че бях.
    Сър Ланселот: Да, беше. Беше в ужастна опасност.
    Сър Галахад: Виж, пусни ме да се върна и да се изправя пред опасността.
    Сър Ланселот: Не, много е опасно.
    Сър Галахад: Виж, това е мой дълг като рицар да поемам колко може повече опасности.
    Сър Ланселот: Не, трябва да намерим Светия граал. Хайде.
    Сър Галахад: О, не може ли само малко опасност.
    Сър Ланселот: Не. Не е полезно.
    Сър Галахад: Бас държа, че си гей.
    Сър Ланселот: Не, не съм.
  • Кралят: Моля ви! Това трябва да е радостно събитие. Да не се караме за това кой кой е убил.
  • Сър Бедивир: Какво ви кара да мислите, че тя е вещица?
    Селянин: Еми, превърна ме в тритон.
    Сър Бедивир: Тритон?
    Селянин: ... излекувах се.
    Тълпата (вика): Изгорете я за всеки случай!
  • Сър Ланселот: Вижте, ваше величество.
    (тромпети)
    Крал Артур: Камелот.
    Сър Галахад: Камелот.
    Сър Ланселот: Камелот.
    Патси: Това е само модел.
    Крал Артур: Шшшт.

Животът на Брайън (1979)[редактиране | edit source]

Брайън е роден на първата Коледа, в конюшната до Исус. Прекарва живота си объркан с месията.

Monty Python Live at the Hollywood Bowl (1982)[редактиране | edit source]

Представление на живо на скечове.

Смисълът на живота според Монти Пайтън (1983)[редактиране | edit source]

Поглед към смисъла на живота в серия скечове от смъртта и отвъд от уникалната гледна точка на групата.

Албуми[редактиране | edit source]

  • Monty Python's Flying Circus (Album) - 1970
  • Another Monty Python Record - 1971
  • The Monty Python Matching Tie and Handkerchief - 1973
  • The Monty Python Instant Record Collection - 1977
  • Monty Python's The Final Ripoff - 1988
  • Monty Python Sings - 1991
  • The Ultimate Monty Python Rip Off - 1994

Интересни факти[редактиране | edit source]

  • Програмният език Python е наречен в чест на трупата.
  • Терминът "спам" идва от скеча "Спам" на Монти Пайтън.
  • Нов вид змия е открита в Австралия в началото на 1980-те год. Латинското и наименование започва с Монти Пайтън. Цялото име: Montypythonsidesriversleighensis.