Моравски стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църквата "Лазарица" в Крушевац
Църквата "Света Петка" в Лапово

Моравският стил (по името на река Морава) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква на територията на днешна Източна Сърбия в Поморавието в края на 14 и първата половина на 15 век. В архитектурата и изкуството той е в културно единодействие и взаимодействие с Моравската школа (Ресавска школа) в литературата по онези земи.

Характеристики[редактиране | edit source]

Моравският стил освен, че е своеобразно творческо продължение на Вардарския стил от Косово и Вардарска Македония, е и върхово стилно достижение в развитието на архитектурата и изкуствата в края на Душановото царство и наследилите го княжества и деспотства на територията на Поморавието. Като цяло Моравският стил, въпреки наличието на многобройни декоративно-художествени стилни влияния върху него, е самостойно направление в архитектурата и изкуството, но като продължител и приемник на Палеологовия ренесанс на късна Византия.

Архитектурно направление[редактиране | edit source]

В рамките на моравския стил се различават 2 архитектурни типа градежи - еднокуполни и големи 5-куполни (5-корабни) (Манасия и Раваница).

Основата на църквите е във форма на трилистник (лат. Trikonchos/Триконос), която със "стеблото" образува кръст, както и във Вардарския стил. Храмовият олтар е разположен под две апсиди (северна и южна) по примера на Светогорските манастири. Неголемите разлики с предходния Вардарски стил са в украсата и използваните цветове на градежните материали - розетни прозорци и покриващите декоративни елементи. В моравския стил храмовите решения са в типичните нартекс и наос, като в украсата силно са застъпени митологичните сцени със скулптури и изображения на животни - грифони, лъвове, мечки и т.н. Забелязва се и готическо влияние в някои от постройките. В орнаментиката се наблюдават розетни прозорци при преобладаващите флорални (детелини) и геометрични форми на арабеската.

Главната отлика на моравския стил от римските и византийски образци е, че той се явява най-отдалечен спрямо първоосновата си в сравнение с Рашкия и Вардарския стил и в този смисъл е и най-автентичен.

Моравският стил дава отражение и върху фортификационната архитектура през онзи период в Подунавието. През първата четвърт на 15 век деспот Стефан Лазаревич потяга Белградската крепост, а впоследствие неговият сестрин племенник Георги Бранкович изгражда и Смедеревския град в последен жизненоважен опит да спре османската инвазия към сърцето на Европа през Панонската низина.

Стенописи[редактиране | edit source]

Стенописите в моравски стил избразяват преимуществено библейски сюжети, като Сватбата в Кана и т.н. Портретите и сцените изразяват висока степен на психологическа одухотвореност на пресъздадените лица и герои. В моравски стил е илюстровано Радославовото евангелие, съхранявано в Руската национална библиотека.

Обекти[редактиране | edit source]

Моравският стил не се ограничава географски до Поморавието, а се разпростира и оказва въздействие на архитектурата и изкуството в Подунавието и Влашко след 15 век.

Манастири[редактиране | edit source]

Църкви[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Morava-Schule“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.