Морис Дрюон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морис Дрюон
Maurice Druon
Дрюон през 2003 г.
Дрюон през 2003 г.
Роден23 април 1918 г.
Починал14 април 2009 г. (90 г.)
Париж
Активен период1942 – 2009
Жанристорически роман
НаградиГонкур (1948)
СъпругаМадлен Мариняк
Уебсайт
Морис Дрюон в Общомедия

Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски: Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател, романист. Най-известен е с поредицата си „Прокълнатите крале“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1918 година в Париж, Франция. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел (1898 – 1979) е известен журналист и писател.

Баща му започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато Морис е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща.

Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо Жозеф Кесел. Заедно с младия Дрюон пише през 1943 текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

Среща на Морис Дрюон с Владимир Путин в Болшой театър, 29 септември 2003 г.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 става член на Френската академия.

През 1973 – 1974 е министър на културата на Франция, депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.

През 2006 г., по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.

Умира на 14 април 2009 година в Париж на 90-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Прокълнатите крале“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Железният крал“ (1955)
  • „Удушената кралица“ (1955)
  • „Отровите на короната“ (1956)
  • „Законът на мъжете“ (1957)
  • „Френската вълчица“ (1959)
  • „Лилията и лъвът“ (1960)
  • „Как един крал погубва Франция“ (1977)

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Александър Велики“ (1958)
  • „Мемоарите на Зевс“ (1962 – 1967)
  • Силните на деня (1965)
  • Разруха (1965)
  • Тисту, момчето със зелените пръстчета (1979)
  • Едно русо момиче (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за