Морис Равел
| Морис Равел | |
френски композитор |
|
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 7 март 1875 Сибур, Франция |
| Починал | 28 декември 1937 Париж, Франция |
| Стил | Класическа музика |
Жозеф-Морис Равел (на фр.: Joseph-Maurice Ravel), е френски композитор и пианист от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Неговите композиции за пиано и камерна музика, както и неговите оркестрални творби са неразделна част от концертните репертоари. Казват за неговото изкуство, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е познат най-вече с оркестровото си произведение Болеро, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.
Равел с баща швейцарец и майка от баско потекло е считан за най-великия френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинирал своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той бил голям почитател на музиката на Дебюси и трудно можел да не бъде повлиян от него. Запознал се и с Ерик Сати, който след това също оказал значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развил свой собствен стил, който често бил описван от критиците като “студен”, “дистанциран” и “неестествен”. През следващите години той основал някои от най-добрите си работи върху ориенталските гами, които слушал на изложение в Париж през 1889 г. Равел живял тих и спокоен живот и никога не заемал ръководна длъжност. Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние. Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.
По-известни произведения: [редактиране]
- “Болеро” – Валсът;
- “Дафнис и Хлое” - балет;
- “Павана за една покойна инфанта” - “Миражите на танца”
- "Испански час"(1907) - опера