Морска градина (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на морска градина.

Централен вход на Морската градина

Морската градина или Приморският парк е парк в град Варна, България. Тя е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на Евксиноград[1]. Двата парка имат сравнително еднакви площи от по около 820 дка. Разликата между двата парка е, че единият се посещава от около половин милион човека, а другият е само за правителствено ползване и се поддържа много по-добре. В частта си край кв. Бриз Морската градина е застроена с къщи, а в последно време - и с жилищни кооперации, и тази част вече е обособена като един от кварталите на Варна. В последните години се появиха апетити по изкупуване и урбанизиране на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.[2]

История[редактиране | edit source]

Варненската обсерватория

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.

През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на Варна Саид паша, Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (белидие бахча). Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.

След Освобождението, през 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.

Създаване на Морската градина-ок.1920г.

От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради "голямата деятелност" на Новак общината му постоява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.

На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино"). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912-1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи - Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.

В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник, наречен Пантеона, и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край Пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов.

През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града — Аквариумът (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА. През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис-корт и игрище.През 50-те години се създава Музеят на военно-морския флот. Военно-морският музей днес е сред Стоте национални туристически обекта.

На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от кораба "Георги Димитров". В преустроена сграда на армията пък се нанася Природо-научният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед.

До 1990 г. Приморският парк граничи с курорт Дружба (сега Св. св. Константин и Елена) от западна страна на парка на Евксиноград посредством алеи оградени с ливади и паркова трайна растителност. След 1990 г. Приморският парк постепенно стопява границите си до историческото ядро на градината до средата на 20-ти век поради преобразуването на държавната собственост в частна и множеството застроявания.[3],[4] По това време Варненският зоопарк е в центъра на Морската градина[5], сега ограничава северният ѝ край.

Забележителности, обекти и алеи[редактиране | edit source]

Морската градина, ботаническият парк в Балчик и ботаническата градина край Св. св. Константин и Елена са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град. В момента на един варненец се пада по-малко от 1 кв. м зелена площ, докато през 1940 г., когато Варна е била добре озеленена, е имало по 14 кв. м. паркови и озеленени площи.

В Морската градина има множество културни и природни забележителности, сред които най-посещавани са:

Алеи, паметници и фонтани:

Специализирани места за почивка, разходки и развлечения:

Карин дом е разположен покрай Станчовата алея - най-дългата панорамна алея на Приморския парк в гр.Варна

Сцени на открито:

Музеи и институции:

Спорт и забавления:

  • ОСК "Приморски парк" (1 футболно, 1 волейболно, няколко тенис игрища)
  • Плувен комплекс "Приморски" (2 открити, 1 закрит (в строеж)[6] басейн; фитнес&спа център)
  • Trinity center (1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище, игрища за бадминтон и футзал, 1 тенис корт; зала за фехтовка)
  • Атракционният парк "Детски кът"
  • Хидропарк (на 3-та буна)
  • Бобслеят (отдавна неработещ и почти разрушен)
  • Увеселителен парк "Детски кът", забавления за деца от 2- до 16-годишна възраст

В Морската градина има изградени множество заведения и дискотеки, езеро с водни колелета, водни пързалки и други увеселителни съоръжения.

Проблеми на парка[редактиране | edit source]

Щормово въздействие върху трета буна на варненския плаж през февруари 2012 г. Изключително неефективен метод на брегоукрепване, при който плажа се засипва с камъни и по време на вълнови щорм поема цялата енергия на бурята. Концепцията за този тип брегоукрепване от 80-те години на 20-ти век се оказа абсолютно неефективен, тъй като освен че изяжда и загрозява плажа, натоварва данъкоплатците с постоянни разходи по възстановяване на щетите. Очевидно дебелият пласт бетон не е спасил буната от разрушаване. На заден план се вижда започнатото бетониране на ската от „Холдинг Варна“ преди застроянането на варненския бряг. Точно над ската е Станчовата алея, която вече е заградена с ограда и достъпът до нея на граждани е преустановен.
„Станчовата алея“ е заградена в началото на май 2012 г. от „Холдинг Варна“ и достъпът на граждани до нея е преустановен.

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта на 2 май 2012 г. излиза с официалното становище: „Морската градина на Варна е на път да изчезне, погълната от вълна нови строежи...Градината, която е паметник на парковото изкуство и е публична държавна собственост, е залята от все по-нови и нови строителни петна, изникващи на пръв поглед от нищото. Строи се навсякъде, без оглед на нравственост, законност и норми. Алеите са непроходими, на места движението е обърнато наопаки, навсякъде са паркирани джипове, багери и камиони, издигат се огради, строят се масивни сгради, изсичат се дървета...В Морската градина, наистина се строи безогледно пред очите на власт и на данъкоплатци....Огромни немски овчарки и ротвайлери охраняват загадъчната частна собственост насред градината. На места има и охрана. Секат се безотговорно дървета, сред които и редки, защитени от закона видове.“[7]

В друга статия „Варна в плен на талибаните – 2012 г.“ на същия портал друг автор констатира: „Може ли шайката необразовани и нагли партийни талибани, ..., сврени в тъмната дупка наречена Община Варна, обмислящи поредната разруха над икономиката, културното наследство и облика на града, да създадат нещо градивно? Силно се съмнявам!...Повдига се въпросът какво вършат варненските 1300 общинари наредени на софра от 15 000 000 лв. на година?[8]

Застрояване[редактиране | edit source]

Протокол 17 на Общински съвет Варна предвиждащ единствено зелени площи в Морската градина на гр. Варна при приеването на ОУП за Общината

През последните години се очерта тенденция на постоянно изсичане на дърветата без засаждане на нови, което доведе до оголване на големи зелени площи, които през лятото се отъпкват, без да се поддържа ниската тревна растителност в изрядност. Прекъсната е и практиката по оросяването на тревните площи в горещите дни на годината, което намалява филтриращите възможности на зелената маса до минимум. Прекомерното увеличаване на атракционите, както и засилените строежи през последните години нанесоха непоправими щети върху функционалните възможности и външния вид на парка. Корпоративни интереси доведоха до изкупуване от частни фирми на площите около ската, като държавни средства се пренасочват към укрепване на свличащите се пясъчници, където се изграждат частни строежи, вместо тези средства да се вложат в общото брегово укрепване в подводната част на морския плаж, където динамичните процеси и въздействието на морето върху сушата са най-активни, а резултатът от брегоукрепването ще е най-ефективен. Поради неовладяната корупция в местната общинска администрация и парламент над 150 декара от Морската градина на Варна са разпродадени за бизнес сгради [9]. Правилната държавна политика по брегоукрепването може да доведе до значително увеличаване на плажовата ивица с няколко стотин метра навътре в морето, а от там и до значително увеличаване на площта и функционалността на приморския парк като цяло.

Проблемът с озеленяването на морската градина се отразява върху екологичното състояние на целия град. Докато през 1940 г. на един жител са се падали по 14 кв.м. зелена площ, сега се пада под един квадратен метър в условията на утежнен транспортен трафик, допълнително замърсяващ атмосферата. От друга страна ерозията на брега и плачевното състояние на плажната ивица през последните години нанасят непоправими щети на туристическия отрасъл в региона.

На 15 юни 2009 г. областният управител на Варна Христо Контров продава 118 дка в Морската градина на „Холдинг Варна“, на цена около 50 евро на кв.м. Това става, след като неправомерно Службата по геодезия, картография и кадастър във Варна изключва Алея първа като част от Морската градина и земята от непродаваема изключителна държавна собственост е преактувана в частна държавна собственост, и преотстъпена на ТИМ.[10] В средата на май 2010 г. главният архитект на Варна Петър Йорданов подписва разрешение за пет сгради в северната част на крайбрежната зона във Варна, част от проекта "Алея първа" на "Холдинг Варна" АД. В „Холдинг Варна“ един от големите акционери е и собственикът на „Химимпорт“ - „Химимпорт инвест“. Строителните разрешения са издадени на база предварителен проект и протокол от заседание на експертния съвет по устройство на територията към общината. Строителните разрешения са издадени на „Холдинг Варна“ - част от варненската икономическа група около „Химимпорт“, след предварително съгласуване на строителните работи с министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. [11]

Въпреки многото граждански протести, държавните и общински власти продължават да деактуват държавна земя, като я разпродават на безценица на близки до властта икономически групировки.[12] През 2012 г. гражданството на Варна провежда серия от инициативи, акции и протести срещу корупцията във властта, в защита на Морската градина във Варна.[13], [14], [15], [16], [17] С решение на Министерския съвет от април 2012 г. Морската градина става общинска собственост. Години преди реалното придобиване на собствеността, местната власт целенасочено одобрява серия от строежи в морския парк. На 28 март 2012 г. Общинският съвет с решение одобрява съгласуване на специфични правила и нормативи към Общия устройствен план на гр. Варна и Община Варна, с което позволява строителство в Морската градина.[18]

На 4 юли по време на 10-ото заседание на Общински съвет Варна, в чийто дневен ред е и точка за приемане на Общия устройствен план на Варна, Иван Портних, председател на ГЕРБ-Варна и общински съветник, заявява, че след консултации с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министър-председателя Бойко Борисов е взето решение ГЕРБ да подкрепи ОУП, но след въвеждане на пълна забрана за строителство в Морската градина, включително в частта след Шокъровия канал. Борислав Гуцанов пък поиска Министерството на културата да обяви за паметник на културата и втората част на парка - до пътя за Алея първа. След няколко часа обсъждане и множество предложения частта Шокъров канал - алея "Далас" (завоя за Почивка) се фиксира като зелена площ. В нея отпадат обособените устройствени зони за обществено обслужване, което означава тотална забрана на новото строителство. Решението се прие с 46 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". Гражданите в залата бурно аплодират решението на съветниците.

Собственост[редактиране | edit source]

Акт №40 за държавна собственост от 550 декара върху историческото ядро на Морската градина на гр. Варна

Морската градина е държавна собственост, но от години за почистването, стопанисването и реда на цялата територията на градината се грижи Община Варна. Това коства на общинския бюджет най-малко милион и половина лева. На 3 февруари 2010 година всички права за разпореждане са прехвърлени на областния управител Данчо Симеонов. До преди това разрешителните се издаваха от Община Варна и наемите влизаха в бюджета на града. През февруари 2010 Борислав Гуцанов, председател на БСП-Варна и председател на общинския съвет започва инициатива за промяна на собствеността на Морската градина на Варна от държавна в публична общинска собственост като внася предложения към Общински съвет-Варна. Прехвърлянето на собствеността може да стане с подаването на молба към Министерски съвет. Общината не се отказва от поддържането на парка. На пресконференция кметът на града Кирил Йорданов обявява, че общината ще определя схемата, местоположението и броя на търговските обекти, а областна администрация ще определя наемателите и прибира наемът на обектите над 3 квадратни метра. На 18 февруари 2010 година при посещение на министър-председателят Бойко Борисов е обявено, че Морската градина и Аспарухов парк ще станат общинска собственост. На свое заседание през март 2010 г Общински съвет-Варна решава историческото ядро на парка да стане общинска собственост. През август 2011 година правителството решава да започне процедура за безвъзмездно предоставяне на имоти – изключителна и публична държавна собственост, на Община Варна. На 4 август кметът на Варна Кирил Йорданов се отказва да претендира пред държавата за деактуване на историческата част на Морската градина от изключителна държавна в публична общинска собственост. На 11 август Общински съвет-Варна се разграничава от позицията на кмета, която той представавя наскоро, че общината не искала собственост върху парковете.

На 28 март 2012 г решава, че Варненската община ще стопанисва така нареченото историческо ядро на Морската градина от 550 декара[19], което е паметник на градинското и парковото изкуство. В историческото ядро строителството ще е забранено. Извън него стоежите трябва да отговарят на изискванията за строителство в паркова среда с минимални показатели на застрояване. Според Акт №40 за държавна собственост от 18 март 1997 г., съставен от Министерсво на финансите в историческото ядро на Морската градина са включени и 118-те декара на варненския бряг продадени на „Холдинг Варна“ през 2009 г.[20] На 26 април 2012 г. областният управител Данчо Симеонов с договор прехвърля управлението на историческото ядро на морската градина на Община Варна, като в договора се споменават само 442 декара.[21]


Протести 2012[редактиране | edit source]

Акция „Окупирай Варна“ на 3 юли 2012 г. в защита на Морската градина на гр. Варна срещу застрояване предвидено в новия ОУП на Варна

На 9 май 2012 варненци излизат на второ протестно шествие в защита на Морската градина на Варна. Организаторският екип е сформиран като част от група над 32000 души, които подкрепят идеята.[22] Исканията на варненци изразени в Декларация от Мирен протест на 09.05.2011:

  1. Пълна забрана за строителство на територията на Морската градина, включително м.Салтанат, която е част от нея!
  2. Забрана за движение на МПС в парка!
  3. Адекватна поддръжка на алеите, съораженията и зелените площи в Морската градина!
  4. Търсене на отговорност и санкции за извършените до момента закононарушения!

„За съжаление през изминалите 20 години ние, гражданите на град Варна, ставаме свидетели на редица престъпни решения, които днес надминават границите на търпимостта“ заявяват категорично протестиращите.[23]

Във Фейсбук е регистрирана група за защита на парка. В средата на май 2012 г. групата достига 33 000 човека.[24] Тази група е създадена за да отстоява и съхрани статута на Морската градина в гр.Варна. Според групата „Морската Градина на гр.Варна е символ на гр.Варна - любимо място за почивка и отдих на поколения варненци и гости на града. Със своите размери, озеленяване и инфраструктура тя придава неподражаем облик на целия град. Унищожаването на това уникално съоръжение според нас е престъпление, спрямо жителите на града и посегателство върху културно-историческото ни наследство.“

През май 2012 г. в отворено писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов инициативният граждански комитет за отстояване и съхраняване статута на Морската градина в гр.Варна призовава за неговата лична намеса за превъзмогване на корупцията на местната власт и намиране на адекватно решение на проблема с Морската градина.[25]

На 3 юли 2012 г се провежда събитието "Окупирай Община Варна" в градинката до сградата на общината. Събират се над 1 000 души които окупират кръстовището на общината за един час като предупреждение към общонските съветници, които на другия ден гласуват новия ОУП на Община Варна. След края на акцията полицията задържа четирима граждани, според хората за да отчете дейност. На следващия ден, 4 юли, се провежда 10-тото заседание на Общински съвет Варна. В зала "Пленарна" и около сградата на общината се събират около 300 човека. Протестиращите в зала "Пленарна" освен местата за граждани са заели и сектора за общинските съветници и местата за кмета Кирил Йорданов и неговите заместници. Според приетия ОУП се забранява строителството в цялата Морска градина от Морска гара до Евксиноград. Извън това решение обаче остава Алея Първа, което предизвиква масово възмущение сред обществото и последващи протести.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Космическа снимка на Приморски парк и парка на Евксиноград
  2. Първите седем години на "Алея първа"
  3. урорт "Св. св. Константин и Елена" и сателитни курорти
  4. Морската градина на Варна се превръща в строителна площадка
  5. град Варна
  6. [1]
  7. Морската градина на Варна е на път да изчезне, погълната от вълна нови строежи...
  8. Варна в плен на талибаните – 2012 г.
  9. Борба за 10 декара от Морската градина на Варна
  10. СОПА срещу биячите от службата на ТИМ
  11. в.Дневник,02.06.2010 г., с. II
  12. ТИМ билдинг
  13. Подписка за забрана на строителството в Морската градина във Варна ще бъде организирана днес
  14. Пореден протест в защита на Морската градина във Варна
  15. Над 1 000 души на протест в защита на Морската градина във Варна
  16. Протест във Варна в защита на Морската градина
  17. Протест срещу застрояването на Морската градина във Варна
  18. Над 1500 варненци на протест в защита на Морската градина
  19. Акт №40 за държавна собственост
  20. "Изчезнаха" 108 дка от Морската градина
  21. Общината вече и де юре е стопанин на Морската градина
  22. Варненци излизат на второ протестно шествие в защита на Морската градина
  23. Стотици излязоха срещу застрояването на Морската градина във Варна
  24. Варна може да защити Морската си градина! - група единомишленици във Фейсбук за отстояване и съхраняване статута на Морската градина в гр.Варна
  25. Варненци искат Борисов да спре строителството в Морската градина