Ламантин
| Ламантин | |||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
 TrichechusLinnaeus, 1758 |
|||||||||||||||||||||
| вид | |||||||||||||||||||||
Ламантин (на латински: Trichechidae, Manatidae), познати оше като "Морски крави", са растителноядни водни плацентни бозайници от разред сирени. Счита се, че произлиза от четирикраките бозайници, обитавали сушата преди повече от 60 милиона години, а от съществуващите животни днес е в родствена близост с Хоботни (слонове) и Дамани.[1].
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики и начин на живот
Ламантините тежат средно около 400 - 550 кг и са с дължина 2.8 - 3.0 м. Максималните размери, които са наблюдавани, са дължина от 3.6 м и тегло от 1775 кг. Женските обикновено са по-големи и тежки. Когато се родят, малките тежат средно около 30 кг.
Тялото е масивно; имат приплесната хоризонтално опашка. Очите им са малки и раздалечени. Горната устна е голяма и в някои отношения наподобява къс хобот. Ламантините я използват за събиране на храна, а също и при общуване. Издават разнообразни звуци. Голяма част от деня прекарват в сън. Обикновено излизат на повърхността да дишат на около 4 минути, но когато си почиват, могат да останат до 20 минути под водата.[2]
Като цяло ламантините са неагресивни, бавно подвижни животни. Обикновено плуват със скорост от около 5 - 8 км/ч, но за кратки разстояния могат да развиват и към 25 км/ч. Наблюдения са показали, че ламантините могат да изминат до 80 км на ден.[2] Обитават предимно топли плитки крайбрежни води и не могат да оцелеят при температури под 15° C (288 K; 60° F).
[редактиране] Живот в плен
Най-старият ламантин, роден и отгледан в плен, е от мъжки пол и е известен под името Снуути (Snooty). Той е роден в Аквариума в Маями (Miami Aquarium) на 21 юли 1948 г. и от 1949 г. живее в Музея в Южна Флорида (South Florida Museum). [3]
[редактиране] Видове и разпространие
T. manatus в зелено; T. inunguis в червено; T. senegalenis в оранжево
Ламантините обитават реките и крайбрежните зони на Карибско море и Мексиканския залив (видът T. manatus), басейна на река Амазонка (T. inunguis) и Западна Африка (T. senegalensis). Изследвания на животни в района на Флорида (от вида T. manatus) дават сведения, че продължителността на живота им е до ок.60 години и свободно се движат във води с различна соленост. За разлика от тях, обитаващите басейна на Амазонка (T. inunguis) не излизат в солени води. Африканските ламантини (T. senegalensis) са най-слабо изследвани. Срещат се в крайбрежните райони и в сладководните речни системи в западната част на континента.
[редактиране] Размножаване
Обикновено, след като достигнат полова зрялост на 4 до 7 годишна-възраст, женските раждат едно малко веднъж на около две-три години.[2] Гестационният период при ламантините продължава около 12 месеца. Малките се отбиват след около 12 до 18 месеци. Като цяло ламантините живеят самостоятелно поотделно освен по време на размножителния период и по време на отглеждането на малкото от майката. [4]
[редактиране] Хранене
Ламантините са растителноядни животни. Хранят се с над 60 различни растителни видове и водорасли. Има сведения за ламантини, които изяждат малки количества риба.[5]. Имат само кътници, които се регенерират през целия им живот - преместват се напред с около 1 мм на месец и постепенно се изхабяват, като биват заместени от нови в задната част на устата.
[редактиране] Природозащитен статус
Макар че имат сравнително малко естествени врагове (крокодили, акули), и трите вида ламантини са в списъка с природнозащитни статуси на Международен съюз за защита на природата в категория „уязвим вид“. Сблъсък с плавателно средство е сред най-сериозните заплахи за живота на ламантините. [6] Сред другите обичайни причини за смъртта са: замърсяване на естествената им среда, незаконно ловуване, естествени причини.[2]
[редактиране] Източници
- ↑ Domning, D.P., 1994, Paleontology and evolution of sirenians: Status of knowledge and research needs, in Proceeding of the 1st International Manatee and Dugong Research Conference, Gainesville, Florida, 1-5)
- ↑ а б в г Manatees. // Fish and Wildlife Research Institute. Посетен на 2008-04-10.
- ↑ Снуути в сайта на музея. // South Florida Museum. Посетен на 2008-04-10.
- ↑ Best, Robin. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 292-298.
- ↑ Powell, James. Evidence for carnivory in manatee (Trichechus manatus). // Journal of Mammalogy 59 (2). 1978. с. 442.
- ↑ Yearly Mortality Summaries. // Посетен на 2008-04-10.
[редактиране] Външни препратки
- Информация и снимки. // Посетен на 2008-04-10. ((en))
- Florida manatees may lose endangered status. // Reuters. Посетен на 2008-04-10. ((en))
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manatee“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
