Ламантини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Морска крава)
Направо към: навигация, търсене
Ламантини
FL fig04.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Sirenia Сирени
семейство: Trichechidae Ламантини
род: Trichechus Ламантини
Научно наименование
Уикивидове Trichechidae
Gill, 1872
Уикивидове Trichechus
Linnaeus, 1758
Видове

Ламантините (Trichechidae, Manatidae), познати още като Морски крави, са растителноядни водни плацентни бозайници от разред сирени. Счита се, че произлиза от четирикраките бозайници, обитавали сушата преди повече от 60 млн. години, а от съществуващите животни днес е в родствена близост с Хоботни (слонове) и Дамани.[1].

Физически характеристики и начин на живот[редактиране | edit source]

Ламантините тежат средно около 400 - 550 kg и са с дължина 2,8 - 3 m. Максималните размери, които са наблюдавани, са дължина от 3,6 m и тегло от 1 775 kg. Женските обикновено са по-големи и тежки. Когато се родят, малките тежат средно около 30 kg.

Тялото е масивно; имат приплесната хоризонтално опашка. Очите им са малки и раздалечени. Горната устна е голяма и в някои отношения наподобява къс хобот. Ламантините я използват за събиране на храна, а също и при общуване. Издават разнообразни звуци. Голяма част от деня прекарват в сън. Обикновено излизат на повърхността да дишат на около 4 минути, но когато си почиват, могат да останат до 20 минути под водата.[2]

Като цяло ламантините са неагресивни, бавно подвижни животни. Обикновено плуват със скорост от около 5-8 km/h, но за кратки разстояния могат да развиват и към 25 km/h. Наблюдения са показали, че ламантините могат да изминат до 80 km на ден.[2] Обитават предимно топли плитки крайбрежни води и не могат да оцелеят при температури под 15° C (288 K; 60° F).

Живот в плен[редактиране | edit source]

Най-старият ламантин, роден и отгледан в плен, е от мъжки пол и е известен под името Снуути (Snooty). Той е роден в Аквариума в Маями (Miami Aquarium) на 21 юли 1948 г. и от 1949 г. живее в Музея в Южна Флорида (South Florida Museum). [3]

Видове и разпространие[редактиране | edit source]

Разпространение на Trichechus:
T. manatus в зелено; T. inunguis в червено; T. senegalenis в оранжево

Ламантините обитават реките и крайбрежните зони на Карибско море и Мексиканския залив (видът T. manatus), басейна на река Амазонка (T. inunguis) и Западна Африка (T. senegalensis). Изследвания на животни в района на Флорида (от вида T. manatus) дават сведения, че продължителността на живота им е до ок.60 години и свободно се движат във води с различна соленост. За разлика от тях, обитаващите басейна на Амазонка (T. inunguis) не излизат в солени води. Африканските ламантини (T. senegalensis) са най-слабо изследвани. Срещат се в крайбрежните райони и в сладководните речни системи в западната част на континента.

Размножаване[редактиране | edit source]

Ламантини - майка с малкото ѝ

Обикновено, след като достигнат полова зрялост на 4 до 7 годишна-възраст, женските раждат едно малко веднъж на около две-три години.[2] Гестационният период при ламантините продължава около 12 месеца. Малките се отбиват след около 12 до 18 месеца. Като цяло ламантините живеят самостоятелно поотделно освен по време на размножителния период и по време на отглеждането на малкото от майката. [4]

Хранене[редактиране | edit source]

Ламантините са растителноядни животни. Хранят се с над 60 различни растителни видове и водорасли. Има сведения за ламантини, които изяждат малки количества риба.[5]. Имат само кътници, които се регенерират през целия им живот - преместват се напред с около 1 мм на месец и постепенно се изхабяват, като биват заместени от нови в задната част на устата.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Макар че имат сравнително малко естествени врагове (крокодили, акули), и трите вида ламантини са в списъка с природнозащитни статуси на Международен съюз за защита на природата в категория „уязвим вид“. Сблъсък с плавателно средство е сред най-сериозните заплахи за живота на ламантините. [6] Сред другите обичайни причини за смъртта са: замърсяване на естествената им среда, незаконно ловуване, естествени причини.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Domning, D.P., 1994, Paleontology and evolution of sirenians: Status of knowledge and research needs, in Proceeding of the 1st International Manatee and Dugong Research Conference, Gainesville, Florida, 1-5)
  2. а б в г Manatees. // Fish and Wildlife Research Institute. Посетен на 2008-04-10.
  3. Снуути в сайта на музея. // South Florida Museum. Посетен на 2008-04-10.
  4. Best, Robin. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 292-298.
  5. Powell, James. Evidence for carnivory in manatee (Trichechus manatus). // Journal of Mammalogy 59 (2). 1978. с. 442.
  6. Yearly Mortality Summaries. // Посетен на 2008-04-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manatee“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.