Морски народи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
морските народи не бива да се бъркат или смесват с приморците в древността
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

«Морските народи» са група средиземноморски народи придвижващи се през XIII век пр.н.е. към границите на Древен Египет и Хетската държава и идващи по всяка вероятност от района на Бяло море (Балканите и Западна Мала Азия[1]). Етнографските следи от миграцията им ги намират като гараманти[2], сикули, филистимци[3], фригийци[4] и етруски[5]. Троянската война също се счита за епизод от преселението на морските народи.[6]

История[редактиране | edit source]

За родина на морските народи днес учените приемат местата на микенската цивилизация от първата половина на ХХ век пр.н.е., която някои историци смятат, че е загинала под ударите на дорийците. В края на XIII-XII век микенската цивилизация търпи тежък удар, след който тя никога не се възстановява. Съвременните историци свързват миграцията на "морските народи" с края на Троянската война, която има разрушително въздействие не толкова върху цивилизацията на западния бряг на Мала Азия, а върху икономиката на ахейците. Това е очевидното обяснение за наличието на ахейци и гърци между морските народи, повечето от които се идентифицират с т.нар. догръцки субстрат от населението на Западна Мала Азия. Тази миграция се осъществява един или два века преди нахлуването на дорийците.

Морските народи достигат границите на Древен Египет през 1243 г. пр.н.е. по време на фараонстването на Мернептах. Сред морските народи са шердани, шакалаши, турши и акайваши (ахейци вероятно) и т.н. Морските народи влизат в стратегически съюз с либийците, подкрепяйки ги в атаката на последните на делтата на Нил през 1219 г. пр.н.е., но са отблъснати от престарелия Мернептах край Мигдол и Саис.

Около 1200 г. пр.н.е. морските народи изтриват от лицето на земята Угарит [7], а около 1190 г. пр.н.е. смазват и Хетското царство.

По времето на фараона Рамзес III в сухопътна и морска битка (която се е състояла през 1173 г. пр.н.е. според "кратката хронология"), "морските народи" се разделят на няколко племенни групи и се заселват по свободните крайбрежни земи на Средиземно море.

Племенна принадлежност на морските народи[редактиране | edit source]

Племето PLST (пеласги или филистимляни) било известно с уменията да воюва на сушата, като се поселило по средиземноморското крайбрежие на Палестина с разрешението на фараона. Това племе дълго време въртяло търговията с желязо, а представителите му служили при фараона като наемници. Част от пеласгите останали в Егея, където били окончателно асимилирани през 5 век пр.н.е. Последните поселения на пеласги са били остров Лемнос, като древногръцките източници сочат, че предходно са заемали почти цяла Древна Гърция, прониквайки на Крит и в Мала Азия.

Племето TKR (чекер или зекер, вероятно тевкри) се поселило на планината Кармел и в градът Дер (но било скоро асимилирано от филистимците), а друга негова част се установила в Кипър (виж Етеокипърски език).

Племето SKLS (шекелеш) отъждествявано със сикулите, емигрирало заедно с елимците през 13 век пр.н.е. За «троянския» произход на тези народи пишат Тукидид и Вергилий.

Племето SRDN за кратко време формира личната гвардия на египетските фараони. То се отъждествява с народа който около 14-13 век пр.н.е. се установява в Сардиния. През този период възникват аналогичните култури на Корсика и на Балеарските острови.

Племето TRS се отъждествява с тирсените или още с троянците (двете хипотези не са взаимоизключващи се предвид преданието за Еней). Историците са на мнение, че тирсените били умели в морското дело и корабоплаването и са достигнали бреговете на Северна и Централна Италия откъм Тиренско море, където сложили началото на племената на етруските които до 510/509 г. са начело на Древен Рим. Етруските са оставили много следи от високоразвита култура и цивилизация, като например факта, че техните градове са с изградена канализация, тогата е тяхна одежда и т.н.

Етническа и езикова принадлежност[редактиране | edit source]

Етническата принадлежност на «морските народи» не е достоверно установена и по въпроса има спорове между учените. В състава на морските народи древноегипетските надписи включват вероятно:

Основната част от «морските народи» съставлява древното индоевропейско население на Западна и Югозападна Мала Азия, ведно с техните гръцки съюзници (ахейците), които в повечето от упоменаванията в източниците се означават като данайци.

Най-новите проучвания сочат връзка на обусловеност и свързаност на «морските народи» със севера и по-конкретно с Балканите, като се изказва хипотезата, че те са родствени на прототракийските племена.

Германският историк и лингвист Хелмут Рикс пък извежда хипотезата за тиренската група близкородствени езици на морските народи. Хипотезата включва и отъждествява всичките тези морски народи (пеласги, етруски, етеокиприоти и др.) в състава на еднородностна група западномалайзийско доиндоевропейско население. Примерно древните жители на Сардиния (строителите на нураги) писмени паметници не са оставили, но сходството на тяхната култура с етруската е очевидно. Редица историци намират тяхната култура ако не като напълно идентична, то като близкородствена на етруската. От друга страна по логиката на тази хипотеза се изказва мнението, че RK («ликийците») от групата на морските народи може да не са били идентични с известния по-късно народ като ликийци, а да са доиндоевропейско население от указания географски регион, подобно на етруските, които също се представят като доиндоевропейски преселници от Ликия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ашдод
  2. Гараманты — властелины Сахары
  3. Реабилитация филистимлян
  4. «Народы моря». Падение Хеттской державы
  5. Этруски. Культура и история
  6. Гиксосы и их потомки
  7. Фотоальбом по Сирии