Морфология (езикознание)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Морфология.
Морфологията (гр. морфе - форма, логос) като дял от лингвистиката е наука, която изучава думата като словоформа, т.е. като изградена от по-малки единици - морфеми. За разлика от лексикологията, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията се изучава думата като структура, изградена от по-малки значещи сегменти.
Като дял от граматиката морфологията е наука, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения. Лексикалното значение е основно за думата, докато граматическото е допълнително. Напр. думите бягам, бягаше, ще бягаме, биха бягали, избягал е, избягаха, имат едно общо лексикално значение, свързано с действието бягане,и различни граматически значения, свързани с рода, числото, времето, вида, залога и наклонението на глагола.
Според най-общата класификация на думите (семантико-граматична, т.е едновремено според лексикалното значение и според формалните признаци) думите се делят на няколко части на речта. Частите на речта в българския език са 10 :
- Съществителни имена,
- Прилагателни имена,
- Числителни имена,
- Глаголи,
- Местоимения,
- Наречия,
- Предлози,
- Съюзи,
- Междуметия.
- Частици.
Към тези може да се добавят и причастията, които имат общи черти с прилагателните и глаголите.
Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение, и др. Всяка категория има свои специфични формални признаци (суфикси-определени морфеми), които "носят" граматическото значение.
Морфологията като "наука за формата" се занимава точно с тези формални разлики. Те се групират в граматични категории, имат абстрактно значение и са характерни за една или повече части на речта. Напр.: граматична категория род: мъжки, женски и среден; грам. кат. лице: 1-во,2-ро и 3-то; число: единствено и множествено и т.н.
Морфологичният анализ означава определяне на думата като част на речта и на всички нейни грматически характеристики. Напр.: дъбът - съществително, мъжки род, единствено число, определено (членувано). Това е една от формите на думата дъб. Всички форми на думата образуват нейната парадигма. Всяка конкретна форма се нарича словоформа на думата. Или словоформа това е конкретният вариант на думата, който е употребен. Една от словоформите се приема за основна (в случая това е дъб).
Промяната на думата от една словоформа в друга става чрез промяна на структурата на думата, т.е. чрез прибавяне и отнемане на морфеми (суфикси). Морфемата е най-малката значеща единица в езика с абстрактно значение. Напр.: морфемата -ски е характена за относителните прилагателни - морски, планински, тя има абстрактното значение на съотнасяне. Морфемата -а е характерна за съществителните от женски род - жена, гора, тя има най-общо женско родово начение. Фонемите например са лишени от семантично съдържание, с изключение на възклицателните "О!", "А!" и други, които са думи и присъстват като речникови единици в езика.
Морфемиката е дял от морфологията, чийто обект на изучаване са конкретно морфемите. Морфемният анализ означава разделянето на думата на морфеми (представка, корен, наставка, окончание, определителен член). Напр.: думата предизвикателството е съставена от представките пред-из-, корена -вик-, наставките -а-тел-, окончанието -ство- и определителния член -то. Не бива да се бъркат със сричките, които са вид фонетично делене на думата (пре-ди-зви-ка-тел-ство-то).
Ако една от тези морфеми се замени или премахне (пред-из-вик-а-тел-ства) се променя граматическото значение на думата (от среден род, единствено число, определено, в множествено число, неопределено). Изключение е коренът, който рядко променя формата си, тъй като е свързан с лексикалното значение на думата.
Друг дял от от Морфологията е словообразуването. Както показва самият термин то се занимава с начините за образуване на нови думи.
