Морфология (езикознание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Морфология.

Езикознание
Теоретична лингвистика
Лингвистични методи
Език
Фонетика
Фонология
Лексикология
Семантика
Диалектология
Морфология
Синтаксис
Стилистика
Приложна лингвистика
Психолингвистика
Социолингвистика
Генеративна лингвистика
Когнитивна лингвистика
Компютърна лингвистика
Описателна лингвистика
Историческа лингвистика
Сравнителна лингвистика
Етимология
История на лингвистиката
Лингвистични школи
Известни лингвисти
Нерешени проблеми

Морфологията (гр. морфе - форма, логос) като дял от лингвистиката е наука, която изучава думата като словоформа, т.е. като изградена от по-малки единици - морфеми. За разлика от лексикологията, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията се изучава думата като структура, изградена от по-малки значещи сегменти.

Като дял от граматиката морфологията е наука, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения. Лексикалното значение е основно за думата, докато граматическото е допълнително. Напр. думите бягам, бягаше, ще бягаме, биха бягали, избягал е, избягаха, имат едно общо лексикално значение, свързано с действието бягане,и различни граматически значения, свързани с рода, числото, времето, вида, залога и наклонението на глагола.

Според най-общата класификация на думите (семантико-граматична, т.е едновремено според лексикалното значение и според формалните признаци) думите се делят на няколко части на речта. Частите на речта в българския език са 10 :

  1. Съществителни имена,
  2. Прилагателни имена,
  3. Числителни имена,
  4. Глаголи,
  5. Местоимения,
  6. Наречия,
  7. Предлози,
  8. Съюзи,
  9. Междуметия.
  10. Частици.

Към тези може да се добавят и причастията, които имат общи черти с прилагателните и глаголите.

Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение, и др. Всяка категория има свои специфични формални признаци (суфикси-определени морфеми), които "носят" граматическото значение.

Морфологията като "наука за формата" се занимава точно с тези формални разлики. Те се групират в граматични категории, имат абстрактно значение и са характерни за една или повече части на речта. Напр.: граматична категория род: мъжки, женски и среден; грам. кат. лице: 1-во,2-ро и 3-то; число: единствено и множествено и т.н.

Морфологичният анализ означава определяне на думата като част на речта и на всички нейни грматически характеристики. Напр.: дъбът - съществително, мъжки род, единствено число, определено (членувано). Това е една от формите на думата дъб. Всички форми на думата образуват нейната парадигма. Всяка конкретна форма се нарича словоформа на думата. Или словоформа това е конкретният вариант на думата, който е употребен. Една от словоформите се приема за основна (в случая това е дъб).

Промяната на думата от една словоформа в друга става чрез промяна на структурата на думата, т.е. чрез прибавяне и отнемане на морфеми (суфикси). Морфемата е най-малката значеща единица в езика с абстрактно значение. Напр.: морфемата -ски е характена за относителните прилагателни - морски, планински, тя има абстрактното значение на съотнасяне. Морфемата е характерна за съществителните от женски род - жена, гора, тя има най-общо женско родово начение. Фонемите например са лишени от семантично съдържание, с изключение на възклицателните "О!", "А!" и други, които са думи и присъстват като речникови единици в езика.

Морфемиката е дял от морфологията, чийто обект на изучаване са конкретно морфемите. Морфемният анализ означава разделянето на думата на морфеми (представка, корен, наставка, окончание, определителен член). Напр.: думата предизвикателството е съставена от представките пред-из-, корена -вик-, наставките -а-тел-, окончанието -ство- и определителния член -то. Не бива да се бъркат със сричките, които са вид фонетично делене на думата (пре-ди-зви-ка-тел-ство-то).

Ако една от тези морфеми се замени или премахне (пред-из-вик-а-тел-ства) се променя граматическото значение на думата (от среден род, единствено число, определено, в множествено число, неопределено). Изключение е коренът, който рядко променя формата си, тъй като е свързан с лексикалното значение на думата.

Друг дял от от Морфологията е словообразуването. Както показва самият термин то се занимава с начините за образуване на нови думи.