Мосараби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мосара́бите (исп. mozárabes [мосáрабeс]; порт. moçárabes [мусáрабиш] от араб. مستعرب‎‎ [муста`риб], «арабизирани», букв. «направени араби» или «превърнати в араби») и събирателно наименование за онези християни преживявали на територията на Пиренейския полуостров в Ал-Андалус, т.е. на територия под контрола на мюсюлмански формирования (халифати и султанати в т.ч. и т.нар. тайфи просъществували на полуострова от 711 по 1492 г. до финализирането на реконкистата с падането на Гранада и учредяването на испанската корона).

Много мосараби по една или друга причина възприели в битността си редица ориенталски обичаи и традиции в т.ч. и жизнен колорит, усвоили арабския език, въпреки че за повечето от тях роден си останал т.нар. мосарабски език.

Сред мосарабите се различавали вестготски и предходни испано-романски елементи в наследството и привичките, но тези различия били едва доловими и несъществени. Мосарабите обикновено населявали отделни квартали зад градските стени, но за разлика от християните поддържали постоянни контакти с мюсюлманите.

Най-значимите мосарабски центрове били Толедо и Кордова, като в Кордова имало и специален чиновник — дефенсор или протектор, който представлявал защитавал интересите на християните и мосарабите пред двора на халифа. В малките мосарабски поселища имало местни мирови съдии, които се избирали традиционно из средите им - наричали се цензори. Второинстанционните мосарабски съдии носели името графове, докато върховната юрисдикция над мосарабите си оставал халифа. В резултат на този съдебен обичай в Ал-Андалус, мосарабите приели свой обичаен процесуален кодекс — «Фуеро Хузго». Единствено наказателните дела за престъпления за които се предвиждало смъртно наказание, както и делата свързани с вярата, и в частност с исляма, се разглеждали от другите общи халифски съдилища, в които съдиите били мюсюлмани.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

В хода на Реконкистата, някои мосараби възприели призива на северните християнски владетели и се поселили в отвоюваните от християнските кралства ислямски територии. Тези мосараби привнесли испано-вестготски, както и някои по-южняшки традиции в християнския север на Пиринейския полуостров - в разлика от тези на иницииралата религиозното отвоюване на територията Франкска империя - след битката при Поатие.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

От мосарабите е останал черковния мосарабски обряд в католическата църква.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Източници ((ru))[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]