Москвич

Москвич
AZLK
Тип на компанията	Акционерно дружество
Приемник	Автофрамос (де-факто)
Основана	1930 г.
Закрита	2010 г.
Седалище	Москва, СССР
Продукти	Автомобилостроене
Подразделения	завод Балкан в град Ловеч, България (от 1966 до 1990 г.)
Уебсайт	http://www.azlk.ru

Москвѝч (от руски - "московчанин") е марка руски (съветски) автомобили и последно название на Московския автомобилен завод, известен до 1945 г. като КИМ („Московский автомобильный завод имени КИМ“), от 1945 до 1968 г. като МЗМА („Московский завод малолитражных автомобилей“), а от 1968 г. до края на 90-те години на 20-ти век като АЗЛК („Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“). От 1966 до 1990 г. няколко модела на Москвич се сглобяват и в България. Москвич вече не се произвежда и е една от многото известни автомобилни марки, останали в историята, както и наличните прототипи, свидетелство за добрите идеи на инженерите от АЗЛК. Те така и не достигат до серийно производство.

История

Начало

1929 Model AA heavy-duty truck variant of the Model A

• Заводът е започнал работа през 1930 година под името «Государственный автосборочный завод имени Коммунистического Интернационала Молодёжи» — КИМ. Първите три години там се сглобяват товарни автомобили Форд-А и Форд-АА.

• В 1933 г. заводът става филиал на ГАЗ и започва сглобка на автомобили ГАЗ-А и ГАЗ-АА.

• В 1939 г. заводът става самостоятелна част в Глававтопром, и получава название «Московский автомобильный завод имени КИМ». По това време специално за мощностите на завода се разработва малолитражният автомобил КИМ-10.

• Производството на този модел започва през 1940 година. Паралелно са разработени и модификации КИМ-10-51 тип файтон и КИМ-10-52 — седан.

• С началото на Втората световна война заводът бива преориентиран за военно производство.

Първите следвоенни години

«Емблемата на завод МЗМА».

След Втората световна война съветската Червена армия пренася цялата производствена линия на Опел от Бранденбург в Москва.

• През 1947 г. там започва производството на модела Москвич 400 (наричан в СССР на шега и „под сурдинка” Опел Фиатович), базиран на Опел Кадет (спори се доколко е било използвано трофейното оборудване).

• В май 1945 година е прието постановление от Съвета на народните комисари на СССР за строителство на автозавод за малолитражни автомобили «Москвич».Завода е преименуван в «Завод малолитражных автомобилей» (ЗМА),впоследствие — на «Московский Завод Малолитражных Автомобилей» (МЗМА).

През годините в този завод се произвеждат пет поколения автомобили «Москвич».

• В 1948 година започва производството на полу-дървени купета тип фургон, а в 1949 г. — и на кабриолет на базата на «Москвич-400».

Производство през периода 1950-1960 г.

Първия произвеждан в СССР автомобил с купе универсал «Москвич-423».

В 1954 г. започва производството на модернизирания «Москвич-401», през 1956 г. започва производството на нов модел «Москвич-402», а през юли 1958 г.е проведена нова модернизация, в хода на която се усвоява нов двигател с горно разположени клапани, (сглобен на основата на стария блок, но с нова алуминиева глава на цилиндрите). Новата версия получава индекс «Москвич-407». На тези автомобили през 1958 г. заводския отбор успешно дебютира на международни спортни състезания.Освен базовата версия (седан), серийно се произвеждат и модификации с купе «универсал» (първото в страната) и «фургон», а така също — пълноприводна версия «Москвич-410».В този период от развитието на МЗМА активно се водят експериментални конструкторски разработки - така се появява открития спортен модел «Москвич-404» с форсиран четирикарбураторен двигател, с купе на база «Москвич-402», състезателна «формула», на която заводския отбор не веднъж става шампион на страната. Започва се даже работа по създаване на болид от «Формула-1» за международни съревнования!В края на петдестте, след като е усвоен модел «407», паралелно се създават и изпитват две серии внедорожников «Москвич-415». През лятото на 1958 година, по задание на Министерството на автомобилната промишленост на СССР се разработва проект за микробус «Москвич А9» — осемместен с възли от «Москвич» «407» и «410».

Производство през периода 1960-1970 г.

Москвич-408

В началото на шестдестте завода е принуден да замрази работата по много перспективни проекти — поради липса на финанси, оборудване, и производствена площ .В същото време, «отгоре» постоянно постъпват директиви за увеличаване ръста на производство.Поради увеличеното производство на експортни модификации се налага да се откажат от производството на седана с двойно предаване, купето универсал, утилитарните «джипове»,а също и от микробуса.Поради липса на възможности за производство е решено създадения от конструкторите на МЗМА в края на петдесетте микролитражен «Москвич-444» да бъде пуснат в серийно производство на реконструирания Запорожски завод, който преди е произвеждал разнообразна селскостопанска техника (виж ЗАЗ-965).

Въпреки трудностите,разработката на нови серийни модели продължава с високо темпо. Едва е усвоен през 1962 година считания за "преходен" към по-добра конструкция модел "Москвич 403", когато през 1964 г., заводът стартира серията москвич 408, който се характеризира с напълно нова визия и модерно за времето си купе. Ако се има предвид тогавашния темп на модерно развитие в завода през този период, то едва ли някой би могъл дори да предположи че автомобили с базирани на «408-м» рами ще бъдат произвеждани до средата на деветдесетте години! Между другото, М-408 също е замислен като «преходен модел»: въпреки новото си купе, той използва същия архаичен мотор с долен разпределителен вал, който макар и в новата модификация да притежава достойните по това време 50 л.с., все пак е с конструкция още от тридесетте и настоятелно се е нуждаел от замяна. Такава замяна се е подготвяла още от началото на шестдесетте години — активно се е работело по съвършено нов 1,5-литров изцяло алуминиев двигател, замислен като база на цяла модификация с работен обем 1,5…2 литра.Говори се „под сурдинка”,че за тази цел се използват новаторските идеи в новия мотор на BMV. В октомври 1967 г. успешно е пуснат (с новия 1,5-литров двигател) модел «Москвич 412»,който има успех на много външни пазари, а също и в международни спортни състезания. Налага се «Москвич-412» и «Москвич-408И (с купе на 412)» да се произвеждат паралелно:след като е усвоен «412-т.нар."чист 12"», се оказва че моторното производство на завода не е в състояние да обезпечи с нови двигатели целия обем на производство. Решено е производството на двигателите модел «412» да се премести в " Уфимский завод авиамоторов " — по това време никой не предполага, какви проблеми ще причини „изнасянето” на моторното производство към странично предприятие, което е подчинено на друго министерство.

Решётка радиатора М-408ИЭ (и М-412ИЭ) после рестайлинга.

През 1966 г. излиза правителствено постановление за реконструкция на МЗМА, която започва през 1968 г. Въведени са нови производствени конвейри, работеющи по технология, по лиценз на френската фирма Renault и построени с участие на нейни специалисти. Паралелно е въведен в експлоатация и завода в Ижевск, също по технология на Renault. Двата завода са разчетени всеки от тях да произвежда до 200 000 коли в година. В май 1967 г. от конвейра слиза милионния автомобил марка «Москвич»,- «Москвич-408». Решава се малолитражни автомобили вече да се правят в други фабрики и по тази причина през октомври 1968 г. заводът получава ново име:«Автомобильный завод имени Ленинского комсомола» (АЗЛК). През това време, на реконструирания завод продължава производството на остарелите модели «408», както и на застаряващия «Москвич-412», макар и с «подновени» купета (декември 1969 г. двата модела получават правоъгълни фарове вместо кръглите и хоризонтални, а не вертикални, стопове).

Производство през периода 1970-1980 г.

«Москвич» серии «3-5», образец «6» («3-5-6»).

През месец септември 1971 г. е образувано „производствено обединение” «Авто-Москвич».

Работата над модел-премник на «408» и «412» започва още през 1967 г. под обозначение «3-5»- това е означавало годините,за които е запланирано новото производство — 1973…1975.По това време вече е подписан контракт с «Фиат»,за построяване в град Тольятти на завод за масово производство на лицензионен вариант на Fiat 124 — модел от същия клас, като «Москвич-412», но превъзхождащ го по комфорт.

Да се произвеждат два модела от еднакъв клас в отрасловото министерство счели за излишно, в резултат на това новото семейство «Москвичи» трябвало да бъде по-мощно и комфортно в сравнение с «М-412» или бъдещите ВАЗ-ове, и да заема групата малко… над средния клас, тоест, в типа на съветските леки автомобили по размер и литраж примерно по-средата между моделите на «ВАЗ» и «Волга».Планирало се е да бъдат произведени варианти на двигатели модел «412» с увеличен работен обем — 1,6…1,8 л. За съжаление,по ред причини производството на тези модели през това десетилетие така и не започва.

Основния проект на съветското автомобилостроене по това време е бил ВАЗ. Поради факта че за строителството на този «завод-гигант», са вложени много ресурси,за останалите липсват инвестиции. Освен това, в град Толияти, (където е завода ВАЗ) на работниците са се предлагали хубави условия и квартири, и по тази причина са привлечени много от младите и най ценни специалисти от целия Съюз, в това число — и от АЗЛК.

Доставчиците също подвеждат АЗЛК : намиращият се под "шапката" на неавтомобилно министерство Уфимски завод отказва да променя каквото и да е в конструкцията на двигателя «412», поради реални или мними технологични проблеми — в частност, в Уфа отказват да произведат 1,8-литров двигател, жизнено необходим за переспективните модели «Москвич», с формулировката «ограничени възможности на оборудването което обработва коляновите валове». Такива версии на двигателя са създадени много по-късно, когато двигателя УЗАМ е вече безнадеждно остарял.

В септември 1973 г. в град Кинешма-Ивановской области се открива филиал на АЗЛК.

В 1974 г.от главния конвейр на АЗЛК излиза двумилионния автомобил, модел «Москвич-412». Старите автомобили вече не издържат конкуренцията на вносните модели — впрочем, даже и по съветски мерки тези модели, разработени през петдесетте и шестдесетте години, по много показатели отстъпват в сравнeние с продукцията на ВАЗ, и затова губят популярност.

Именно в тези трудни за фирмата години за смяна на остарелите още преди началото на своето производство модели от семейството «3-5», конструкторите и дизайнерите предлагат переспективните «Москвичи» серии «С» — автомобили с добри и динамични характеристики които,макар и с «постен», дизайн са напълно съответстващи технически за това време — в това число, независимо задно окачване и предно тип «Макферсон».

На 3 август 1976 г. в завода най-после е създадена отделна дизайнерска служба. До този момент дизайнерите са «част» от състава на конструкторското бюро.. В тези години АЗЛК рeшават да «реанимират» проекта за джип Москвич-416 разработка от петдесетте, създавайки на негова база потенциален конкурент на ВАЗ-овската «Нива» — Москвич-2150 (по-далеч от прототипи, впрочем,не се стига). Наистина, произвежда се така наречената «селска» модификация «Москвич-21406» на база на «Москвич-2140», имаща дефорсиран (за работа на нискоктанов бензин) мотор и усилени купе и окачване, но, естествено,тя не е пълноценен заместител на джипа Москвич-416

Москвич-2140.

В 1975 г., когато вече е било ясно, че производство на образците от серията «3-5» няма да има, в завода започва работа по обновление на текущите модели. Така се появяват моделите «Москвич-2138» (бивш «408») и «Москвич-2140» (бивш «412»). Политиката на постепенно внедряване на нови възли и агрегати чрез «преходни» модели, без радикално преустройство на производството, е съответствала на скромните възможности на АЗЛК в сравнение, например, с Горковския автозавод, който в тези години може да си позволи да създава автомобили «от нула», практически без заимстване на технически решения от предишните поколения «Волга».Модернизираните автомобили действително стават по-добри и не отстъпват по потребителски качества на продукцията на ВАЗ, но — цената за това е спирането на действително новите и переспективни модели.Ефекта от немалките инвестиции в модернизация (само разработката на салона за експортната версия 2140SL, поръчана в ателието на известния американски промишлен дизайнер Раймонд Лоуи, е струвала 80 хиляди тогавашни долари, което съответства на 300 000 съвременни USD) се оказва незначителен: «Москвич-2140» по начало е недостатъчно конкурентоспособен на външните пазари.

Освен това, стремежа за увеличение обема на производството води до влошаване в качеството на елементите, боята и сглобката, и това става видно за потребителите, като те го свързват с усвоените нови модели. В резултат на това известния на световния пазар бренд «Moskvich» буквално в течение на няколко месеца през 1976—1977 г. губи своите конкурентни позиции: масовия експорт на «Москвич-2140» вече е възможен практически само в пределите на СИВ и в страните от «третия свят».

Производство през периода 1980-1990 г.

Москвич-2141.

В осемдесетте години завода получава кредит от Външно търговска банка за закупуване на оборудване за производство на модели с предно предаване, тъй като в отрасловото министерство е прието решение, новите модели «Москвич» да бъдат с предно предаване. Планира се строителство на съвършено нов конвейр с използване на «гъвкави технологии» (позволяващи да се правят на една линия различни, макар и близки по характеристики, детайли), с висока степен на автоматизация и широко използване на промишлени роботи. Считало се, че такова производство ще позволи смяна на моделите през три-пет години — на ниво, близко до темпа на обновление на фирмите лидери в световното автомобилостроене. На проектите от 70-те «С-3» поставя кръст лично министъра на автомобилната промишленост Поляков (бивш директор на ВАЗ).

Прехода към схема с предно предаване означавал не само забвение за огромния труд по разработката на серийте с задно предаване «3-5» и «С», но и още по-голямо забавяне на обновленията в моделния порядък на АЗЛК — цикъл на разработка «от нула» на модел, построен по съвършено непозната на завода схема, която изисква огромен обем изследователско-конструкторска работа.

Тази работа отнема почти десет години, и за ускоряване на разработката е прието решение,да се ползва за първообраз вносен автомобил — френско-американския модел на Simca 1308.Според генералния конструктор Ткаченко — този автомобил бива избран за «муле», (носител на агрегатите на новия модел поради отсъствието на автомобили от този клас в СССР). Така, резултатът на тази работа е «Москвич-2141»,пуснат серийно в 1986 г. и пръв в историята на завода увенчан със «собствено» име — «АЛЕКО»/ «ALEKO» (съкращение от «Автомобильный завод имени ЛЕнинского КОмсомола»).

Започва строителството на собствен моторостроителен завод и разработката на нови унифицирани двигатели за семейството «2141», в това число и дизелов мотор, които не са завършени в срок. Като резултат, първия «Москвич-2141» с предно предаване, «временно» стартира на стари мотори модел УЗАМ-331.10 и ВАЗ-2106, и така и не дочаква собствен съвременен двигател.

Като се добави и факта, че през това време от конвейрите на завода слизат остарелите модели «2140» и «2138» (производството «Москвичи» модел «2140» продължава до 1988 г!), и стремежа за високи обеми на производство продължава — на 25 август 1980 г. от конвейра слиза тримилионния автомобил «Москвич», принадлежащ към стария модел «Москвич-2140», а в 17 септември 1986 г.се появява и четиримилиония «Москвич», при положение че от средата на 80-те години 90 % от продукцията на завода остава на площадката за готова продукция — става ясно, че още в съветско време фирмата «Москвич» се оказва в тежко положение.

Новия модел с предно предаване за известно време повишава престижа на продукцията на АЗЛК на външния и вътрешния пазар. Като всяко ново производство и това е преследвано от проблеми с качеството и корозионната устойчивост, които бързо свалят рейтинга на марката спрямо моделите с предно предаване на Авто ВАЗ, — макар че по първоначален замисъл Москвич-2141 е автомобил от по-висок клас и като такъв е бил значително по-скъп в сравнение с автомобилите от семейството на «Лада Самара». За масов експорт не може да става и дума.

Производство през периода 1990-2000г.

АЗЛК-2141S (в редакции «Святогор»).

В началото на деветдесетте години фирма АЗЛК е един от крупните автомобилостроителни предприятия в СССР.Провеждат се конструкторско-експериментални работи по създаване на автомобили и строителството на новия завод за мотори. В краткосрочна перспектива се готви за производство седанът М-2142.

След разпадът на СССР и възникналите от това стопанско-икономически проблеми, завода изпада в криза.Поради своето разположение завода се оказва в много уязвимо положение в сравнение с предприятията, разположени в други региони: цената на живот и производство в столицата Москва стремително расте.

В 1996г. конвейра за първи път спира и завода е застрашен от банкрут.

През 1997г. завода е бил отдаден на Московската община в доверително управление. Предишното ръководство начело с директора Юри Бородин е уволнено.Московската община прави опит да съживи производството на завода,като назначава за генерален директор на ОАО «Москвич» Рубен Асатрян,но именно неговите (и на неговия екип) действия според повечето мнения са едни от главните причини за краха на предприятието.

Модернизирания автомобил «Святогор», произвеждан в периода 1997—2001г.,макар че е подобрен по най-проблемните възли и агрегати (заменени с импортни), към началото 2000-та година е морално остарял; освен това, използваните импортни детайли (които в себестойността на автомобила съставляват над 50 %) след дефолта в 1998г. правят производство му икономически неизгодно. Загубата на всяка рубла от произведен «Москвич»,( по данни на списание «За рулём»), в края на деветдесетте години са до 136 копейки! По изявления на общинските власти, разликата от 36 коп. на автомобил се компенсира «от градския бюджет» (завода принадлежи на общината около 60 %), тоест производството на «Москвичи» по това време се дотира.

Качеството на сглобката пък пада до такава степен, че новите автомобили се продават в разкомплектован вид,и купувачите им ги досъбират със собствени сили или с помоща на наплодилите се малки «гаражни» фирми — впрочем, моделът «Святогор» с двигател «Рено» F3R все пак оставал уникален по съотношение цена и потребителски качества от предлаганите на пазара.Територията на завода е била запълнена с недосъбрани автомобили, стоящи под открито небе в очакване на запчасти, а времето за изпълнение на съдебните искове от кредитори, работници и купувачи по претенции към ОАО «Москвич» се проточва в близките 8-10 години.

Производство и дейност от 2000г.

Москвич-2142R5 «Князь Владимир».

Работата по създаване на переспективните автомобили Москвич-2143, Москвич-2144 и Москвич-2139 фактически спира,за да отстъпи място за новата концепция на ръководството на завода, предполагаща преход към малкосерийно производство на скъпи автомобили от бизнес-класа (сегмент Е) на платформата на Москвич-2141/ Москвич-2142 — Юрий Долгорукий, «Князь Владимир», «Калита» и «Дуэт».

Тази програма напълно закономерно претърпява пълен крах, тъй като предприятието, разчетено за пуск на хиляди масови автомобили, не могло да покрива своите разходи само за сметка на епизодични продажби на малкосерийни «луксове», при това създадени на остарялата платформа на непрестижен масов автомобил.

В 2001г. завода произвежда последните комплекти автомобили,и окончателно спира.

В следващите години всичкото технологично оборудване, технологична документация и даже инфраструктурното оборудване на предприятието,са били разграбени,въпреки въведеното външно управление.

Едва през 2006г. ОАО «Москвич» официално е обявено в банкрут.Декември същата година са продадени на търг територийте и имуществото на завода. Новия собственик е "финансова група Метрополь",и планира върху така наречената "стара територия" (бившия завод МЗМА), да построи офисни и жилищни здания, а част от «новата територия» (бывшия завод АЗЛК) е препродадена на ОАО «Автофрамос»[5][6]. Така,през 2007 г. ОАО «Москвич» престава да съществува.

Значителна част от територията на ОАО «Москвич» (бившия недостроен завод за двигатели) още през 1998г. влиза в състава на СП ЗАО «Автофрамос»,което в последствие се занимава с пълномащабно производство на купета (заварка, окраска и щамповка от вносен метал) и сглобяването им на автомобили Renault - Logan, Renault Sandero и др.

В 2009г. е окончателния преход към «Автофрамос» на териториите от бившето ОАО «Москвич» с цел разширяване на производството на автомобили Renault до 160 000 броя год.

В септември 2010г.е завършена процедурата по банкрута. По заявление на синдика управляващ завода Александър Иванов, завода напълно е погасил дълговете по заплатите, а така също е изплатил и компенсациите за вреди на здравето и морални щети. Кредиторите са получили 18% от вложените в производството средства.

Модели:

Довоенно производство-завод КИМ

КИМ-10-50 образец 1940 г. в музея на АЗЛК

Серийни автомобили

Модел	Години на производство
Форд-А	1930—1933
Форд-АА	1930—1932
ГАЗ-АА	1933—1939
ГАЗ-А	1934—1935
КИМ-10-50	1940—1941
КИМ-10-51	1941

Москвич I поколение

Москвич-400

Серийно произвеждани автомобили

Модел	Години на производство
Москвич-400	1947—1953
Москвич-420А	1949—1953
Москвич-422	1949—1956
Москвич-401	1954—1956

Москвич II поколение

Москвич 407

Серийно произвеждани автомобили

Модел	Години на производство
Москвич-402	1956—1958
Москвич-410	1957—1958
Москвич-423	1957—1958
Москвич-407	1958—1963
Москвич-410Н	1958—1960
Москвич-423Н	1958—1963
Москвич-430	1958—1963
Москвич-411	1959—1960
Москвич-403	1963—1965
Москвич-424	1963—1965
Москвич-432	1963—1965

Москвич- III поколение

Москвич-408 с четирифарна система на главните светлини

Серийно произвеждани автомобили

Модел	Години на производство
Москвич-408	1964—1975
Москвич-426	1966—1975
Москвич-433	1966—1975
Москвич-412	1967—1976
Москвич-427	1968—1975
Москвич-434	1968—1975
Москвич-2140	1976—1988
Москвич-2138	1976—1982
Москвич-2137	1976—1985
Москвич-2136	1976
Москвич-2733	1976—1981
Москвич-2734	1976—1981
Москвич-21406	1979—1987
Москвич-21403	1980—1987
Москвич-2140-117	1981—1987
Москвич-2140Д

Москвич-2141

Москвич-IV поколение

Серийно произвеждани автомобили

Модел	Години на производство
Москвич-2141	1986—1998
Москвич-2335 «Пикап»	1992—2001
Москвич 2901	1994—2001

Москвич «Святогор»

Москвич-V поколение

Серийно произвеждани автомобили

Модел	Години на производство
Москвич «Святогор»	1997—2001
Москвич «Юрий Долгорукий»	1997—2000
Москвич-2142	1990—2001
Москвич «Князь Владимир»	1998—2001
Москвич «Иван Калита»	1998—2001
Москвич-Дуэт	1999—2001

История на Москвич в България

През есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г., според която до края на 1968 г. завод „Балкан“ в Ловеч трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила Москвич 408 годишно.

През януари 1966 г. в МЗМА (по-късно преименуван на АЗЛК) е командирована група от 20 специалисти с отговорник началника на КБ при БТРЛА инж. Васил Вълев. До месец юли 1966 г. в МЗМА са изпратени на специализация общо 90 души (на три групи за по два месеца). Не след дълго Ловеч е посетен от главния инженер, отговарящ за проектирането на новия автомобилен завод — инж. Алексей Татаринов и работата по разширението започва. Идейният проект е трябвало да бъде завършен до февруари 1967 г., след което да започне изготвянето на работния проект. Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части, са разтоварени на заводската гара на 17 октомври. Същинското производство започва на 25 октомври, а на 4 ноември 1966 г. в 15:00 часа от монтажната линия на завода слиза първият лек автомобил „Москвич“ 408. Предвидено е до края на 1966 г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, но през 1968 г. са заложени 2500, като годишният ръст на производство прогресивно нараства и до 1972 г. достига 8000 броя. Трябва да се отбележи, че това количество е определено от доставчика и всъщност е под възможностите на завода. По това време вече активно се разисква въпросът за евентуално производство на различни детайли „Москвич“ в Ловеч, но до осъществяването на тази идея така и не се стига.

След 1974 г. количеството внасяни от СССР комплекти за „Москвич“ е фиксирано на 15 000 броя годишно, което в общи линии остава в сила до края на 80-те години (през рекордната 1984 г. са сглобени 16 000 автомобила).

След 1976 г. е усвоен монтажът на новата рестилизирана серия Москвич 2138/2140 с двигатели от 1360/1500 cm³, която наследява 408 и 412 (моделите с двигател от 1360 cm³ са спрени от производство през 1979 г.)

В периода 1988 — 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта „Москвич“ 2141, след което договорът с АЗЛК е окончателно преустановен. Общо през периода 1966–1990 в България са сглобени 304 297 броя Москвич 408, Москвич 408И, Москвич 412 и Москвич 2141 "Алеко"

Автофрамос

През 1998 г. ОАО «Автофрамос» купува недостроения цех за двигатели на АЗЛК, който от 2005 г. се използва за производството на автомобили «Рено» (Renault). Първоначално е организирано само сглобяване (SKD), а на по-късен етап и производство (CKD) на автомобили «Renault». В 2011 г. «Автофрамос» разширява своето производство от 75 000 до 160 000 автомобила. През ноември 2012 г. фирма Рено напълно изкупува акциите на компанията. Общата сума на инвестициите на французите в «Автофрамос» към края на 2012 г. е 480 млн евро[1].

Вижте също

• Москвич Алеко

Външни препратки

• Официален сайт на ОАО «Москвич»
• Забравеният Москвич
• Клуб „Москвич“ България
• Москвич, модели которые мы не увидим

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москвич (завод)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.