Москвич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Москвич“
Лого на „Москвич“
Лого на „Москвич“ АД
Тип на
компанията
акционерно дружество
Приемник Автофрамос (де-факто)
Основана 1930 г.
Закрита 2010 г.
Седалище Москва, СССР
Продукти Автомобилостроене
Подразделения Flag of Bulgaria (1971-1990).svgзавод „Балкан“, Ловеч, България (1966-1990)
Уебсайт http://www.azlk.ru
„Москвич“ в Общомедия

„Москвѝч“ (от руски - московчанин) е марка руски (съветски) леки автомобили и последно название на техния производител Московския автомобилен завод.

Предишните му имена са:

  • „Московский автомобильный завод имени Коммунистического интернационала молодёжи“ (КИМ, 1930-1945),
  • „Московский завод малолитражных автомобилей“ (МЗМА, 1945-1968),
  • „Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“ (АЗЛК, 1968-1992);
  • Открытое акционерное общество „Москвич“ (ОАО „Москвич“ 1992-2001).

От 1966 до 1990 г. няколко модела на „Москвич“ се сглобяват и в България. „Москвич“ вече не се произвежда[1].

История[редактиране | edit source]

Начало[редактиране | edit source]

1929 Model AA heavy-duty truck variant of the Model A
  • Заводът е започнал работа през 1930 година под името «Государственный автосборочный завод имени Коммунистического интернационала молодёжи» (КИМ). Първите 3 години там се сглобяват товарни автомобили Форд-А и Форд-АА.
  • В 1933 г. заводът става филиал на ГАЗ и започва сглобяване на автомобили ГАЗ-А и ГАЗ-АА.
  • В 1939 г. заводът става самостоятелна част в Глававтопром, и получава название «Московский автомобильный завод имени КИМ». По онова време специално за мощностите на завода се разработва малолитражният автомобил КИМ-10.
  • Производството на този модел започва през 1940 година. Паралелно са разработени и модификации КИМ-10-51 тип файтон и КИМ-10-52 — седан.

Първите следвоенни години[редактиране | edit source]

«Емблемата на завод МЗМА»

След Втората световна война Червената армия пренася цялата производствена линия на Опел от Бранденбург в Москва.

  • През 1947 г. започва производството на модела Москвич 400 (наричан в СССР на шега Опел Фиатович), базиран на Опел Кадет (спори се доколко е било използвано трофейното оборудване).
  • В май 1945 година е прието постановление от Съвета на народните комисари на СССР за строителство на автозавод за малолитражни автомобили «Москвич». Заводът е преименуван в «Завод малолитражных автомобилей» (ЗМА), впоследствие - на «Московский завод малолитражных автомобилей» (МЗМА). В този завод се произвеждат 5 поколения автомобили «Москвич».
  • В 1948 година започва производството на полудървени купета тип фургон, а в 1949 г. - и на кабриолет на базата на «Москвич-400».Общо са построени над 216 000 «москвичи» модели 400 и 401[2].

Производство през периода 1950-1960 г.[редактиране | edit source]

Първия произвеждан в СССР автомобил с купе универсал «Москвич-423».

В 1954 г. започва производството на модернизирания «Москвич-401», през 1956 г. започва производството на нов модел «Москвич-402», а през юли 1958 г.е проведена нова модернизация, в хода на която се усвоява нов двигател с горно разположени клапани (сглобен на основата на стария блок, но с нова алуминиева глава на цилиндрите). Новата версия получава индекс «Москвич-407». С тези автомобили през 1958 г. заводският отбор успешно дебютира на международни спортни състезания. Освен базовата версия (седан), серийно се произвеждат и модификации с купе «универсал»[3] (първия в страната) и «фургон», а така също пълноприводна версия на «Москвич-410».

През същия период от развитието на МЗМА активно се водят експериментални конструкторски разработки - така се появява откритият спортен модел «Москвич-404» с форсиран 4-карбураторен двигател, с купе на база «Москвич-402», състезателна «формула», на която заводският отбор неведнъж става шампион на страната. Започва се даже работа по създаване на болид от «Формула-1» за международни съревнования. В края на 1950-те год., след като е усвоен модел «407», паралелно се създават и изпитват 2 серии внедорожники «Москвич-415».

През лятото на 1958 година, по задание на Министерството на автомобилната промишленост на СССР се разработва проект за микробус «Москвич А9» - 8-местен с възли от «Москвич» «407» и «410».

Производство през 1960-1970 г.[редактиране | edit source]

В началото на 196-те год. заводът е принуден да замрази работата по много перспективни проекти — поради липса на финанси, оборудване, и производствена площ. В същото време «отгоре» постоянно постъпват директиви за увеличаване ръста на производство. Поради увеличеното производство на експортни модификации се налага да се откажат от производството на седана с двойно предаване, купето универсал, утилитарните «джипове», а също и от микробуса. Поради липса на възможности за производство е решено създаденият от конструкторите на МЗМА в края на 1950-те год. микролитражен «Москвич-444» да бъде пуснат в серийно производство на реконструирания Запорожски завод, който преди е произвеждал селскостопанска техника (виж ЗАЗ-965).

Въпреки трудностите разработката на нови серийни модели продължава с високо темпо. Едва е усвоен през 1962 година считаният за "преходен" към по-добра конструкция модел "Москвич 403", когато през 1964 г. заводът стартира серията москвич 408, който се характеризира с напълно нова визия и модерно за времето си купе. Ако се има предвид тогавашният темп на модерно развитие в завода през този период, то едва ли някой би могъл дори да предположи, че автомобили с базирани на «408-м» рами ще бъдат произвеждани до средата на 1990-те години! Между другото, М-408 също е замислен като «преходен модел»: въпреки новото си купе, той използва същия архаичен мотор с долен разпределителен вал, който макар и в новата модификация да притежава достойните по това време 50 л.с., все пак е с конструкция още от 1930-те год. и настоятелно се е нуждаел от замяна. Такава замяна се е подготвяла още от началото на 1960-те год. - активно се е работело по съвършено нов 1,5-литров изцяло алуминиев двигател, замислен като база на цяла модификация с работен обем 1,5 - 2 литра. Говори се „под сурдинка”, че за тази цел се използват новаторските идеи в новия мотор на BMV.

В октомври 1967 г. успешно е пуснат (с новия 1,5-литров двигател) модел «Москвич 412»,който има успех на много външни пазари, а също и в международни спортни състезания[4].

Налага се «Москвич-412» и «Москвич-408И» (с купе на „412“) да се произвеждат паралелно: след като е усвоен „412“ - т.нар. "чист 12", се оказва, че двигателното производство на завода не е в състояние да обезпечи с нови двигатели целия обем на производство.

Решетка на радиатора М-408ИЭ (и М-412ИЭ) след рестайлинга

Решено е производството на двигателите модел «412» да се премести в "Уфимский завод авиамоторов" - по онова време никой не предполага какви проблеми ще причини „изнасянето” на двигателното производство към странично предприятие, което е подчинено на друго министерство.

През 1966 г. излиза правителствено постановление за реконструкция на МЗМА, която започва през 1968 г. Въведени са нови производствени конвейери, работещи по технология по лиценз на френската фирма Renault и построени с участие на нейни специалисти. Паралелно е въведен в експлоатация и заводът в Ижевск, също по технология на Renault. 2-та завода са разчетени всеки от тях да произвежда до 200 000 коли в година. В май 1967 г. от конвейера слиза милионният автомобил марка «Москвич» - «Москвич-408». Решава се малолитражни автомобили вече да се правят в други фабрики и по тази причина през октомври 1968 г. заводът получава ново име: «Автомобильный завод имени Ленинского комсомола» (АЗЛК). По онова време на реконструирания завод продължава производството на остарелите модели «408», както и на застаряващия «Москвич-412», макар и с «подновени» купета (през декември 1969 г. 2-та модела получават правоъгълни фарове вместо кръглите и хоризонтални, а не вертикални, стопове).

Производство през периода 1970-1980 г.[редактиране | edit source]

«Москвич» серии «3-5», образец «6» («3-5-6»).

През септември 1971 г. е образувано „производствено обединение” «Авто-Москвич».

Работата над модел-премник на «408» и «412» започва още през 1967 г. с обозначение «3-5» - това е означавало годините, за които е запланирано новото производство: 1973 - 1975. По онова време вече е подписан контракт с «Фиат» за построяване в град Толиати на завод за масово производство на лицензионен вариант на Fiat 124 - модел от същия клас като «Москвич-412», но превъзхождащ го по комфорт.

Да се произвеждат 2 модела от еднакъв клас в отрасловото министерство счели за излишно, в резултат на което новото семейство «Москвичи» трябвало да бъде по-мощно и комфортно в сравнение с «М-412» или бъдещите ВАЗ-ове и да заема групата малко… над средния клас, тоест в типа на съветските леки автомобили по размер и литраж примерно по средата между моделите на «ВАЗ» и «Волга». Планирало се е да бъдат произведени варианти на двигатели модел «412» с увеличен работен обем 1,6 - 1,8 л. За съжаление по ред причини производството на тези модели през това десетилетие така и не започва.

Основният проект на съветското автомобилостроене по онова време е ВАЗ. Поради факта, че за строителството на този «завод-гигант» са вложени много ресурси, за останалите липсват инвестиции. Освен това в град Толиати, (където е заводът на ВАЗ) на работниците са предлагани привлекателни условия и квартири, поради което са привлечени много от младите и най ценни специалисти от целия Съюз, в това число и от АЗЛК.

Доставчиците също подвеждат АЗЛК: намиращият се под "шапката" на неавтомобилно министерство Уфимски завод отказва да променя каквото и да е в конструкцията на двигателя «412» поради реални или мними технологични проблеми - в частност в Уфа отказват да произведат 1,8-литров двигател, жизнено необходим за перспективните модели «Москвич», с формулировката «ограничени възможности на оборудването, което обработва коляновите валове»[5]. Такива версии на двигателя са създадени много по-късно, когато двигателят УЗАМ е вече безнадеждно остарял.

В септември 1973 г. в град Кинешма, Ивановска област се открива филиал на АЗЛК.

През 1974 г. от главния конвейер на АЗЛК излиза двумилионният автомобил - модел «Москвич-412». Старите автомобили вече не издържат конкуренцията на вносните модели - впрочем, даже и по съветски мерки тези модели, разработени през 1950-те и 1960-те год., по много показатели отстъпват в сравнение с продукцията на ВАЗ и затова губят популярност.

Именно в тези трудни за фирмата години за смяна на остарелите още преди началото на своето производство[6] модели от семейството «3-5» конструкторите и дизайнерите предлагат переспективните «Москвичи» серии «С» - автомобили с добри и динамични характеристики, които, макар и с «постен» дизайн, са напълно съответстващи технически за онова време, в това число независимо задно окачване и предно тип «Макферсон»[6].

На 3 август 1976 г. в завода най-после е създадена отделна дизайнерска служба. До този момент дизайнерите са «част» от състава на конструкторското бюро.[6]. В тези години АЗЛК рeшават да «реанимират» проекта за джип Москвич-416 разработка от 1950-те год., създавайки на негова база потенциален конкурент на ВАЗ-овската «Нива» - Москвич-2150 (по-далеч от прототипи впрочем не се стига). Наистина, произвежда се така наречената «селска» модификация «Москвич-21406» на база на «Москвич-2140», имаща дефорсиран (за работа на нискоктанов бензин) мотор и усилени купе и окачване, но тя не е пълноценен заместител на джипа Москвич-416.

В 1975 г., когато вече е било ясно, че производство на образците от серията «3-5» няма да има, в завода започва работа по обновление на текущите модели. Така се появяват моделите «Москвич-2138» (бивш «408») и «Москвич-2140» (бивш «412»).

Политиката на постепенно внедряване на нови възли и агрегати чрез «преходни» модели, без радикално преустройство на производството, е съответствала на скромните възможности на АЗЛК в сравнение например с Горкиевския автозавод, който в онези години може да си позволи да създава автомобили «от нула», практически без заимстване на технически решения от предишните поколения «Волга». Модернизираните автомобили действително стават по-добри и не отстъпват по потребителски качества на продукцията на ВАЗ, но цената за това е спирането на действително новите и переспективни модели. Ефектът от немалките инвестиции в модернизация (само разработката на салона за експортната версия 2140SL, поръчана в ателието на известния американски промишлен дизайнер Раймонд Лоуи, е струвала 80 хиляди щ. дол.[6], което съответства на 300 000 съвременни USD), се оказва незначителен: «Москвич-2140» по начало е недостатъчно конкурентоспособен на външните пазари.

Освен това стремежът за увеличение обема на производството води до влошаване в качеството на елементите, боята и сглобката, което става видно за потребителите, свързващи го с усвоените нови модели. В резултат на това известният на световния пазар бренд «Moskvich» буквално в течение на няколко месеца през 1976-1977 г. губи своите конкурентни позиции: масовият експорт на «Москвич-2140» вече е възможен практически само в пределите на СИВ и в страните от «третия свят».

Производство през 1980-1990 г.[редактиране | edit source]

През 1980-те год. заводът получава кредит от Външнотърговската банка за закупуване на оборудване за производство на модели с предно предаване, тъй като в отрасловото министерство е прието решение новите модели «Москвич» да бъдат с предно предаване. Планира се строителство на съвършено нов конвейер с използване на «гъвкави технологии» (позволяващи да се правят на 1 линия различни, макар и близки по характеристики, детайли), с висока степен на автоматизация и широко използване на промишлени роботи. Считало се, че такова производство ще позволи смяна на моделите през 3-5 год. - на равнище, близко до темпа на обновление на фирмите, лидери в световното автомобилостроене. На проектите от 1970-те год. «С-3» поставя кръст лично министърът на автомобилната промишленост Поляков (бивш директор на ВАЗ).

Преходът към схема с предно предаване означавал не само забвение за огромния труд по разработката на сериите със задно предаване «3-5» и «С», но и още по-голямо забавяне на обновленията в моделния порядък на АЗЛК - цикъл на разработка «от нула» на модел, построен по съвършено непозната на завода схема, която изисква огромен обем изследователско-конструкторска работа.

Тази работа отнема почти 10 год. и за ускоряване на разработката е прието решение да се ползва за първообраз вносен автомобил - френско-американският модел на Simca 1308. Според генералния конструктор Ткаченко този автомобил е избран за «муле» (носител на агрегатите на новия модел поради отсъствието на автомобили от този клас в СССР)[7]. Така резултатът на тази работа е «Москвич-2141», пуснат серийно в 1986 г. и пръв в историята на завода увенчан със «собствено» име — «Алеко» (съкращение от «Автомобильный завод имени ЛЕнинского КОмсомола»).

Започва строителството на собствен моторостроителен завод и разработката на нови унифицирани двигатели за семейството «2141», в това число и дизелов двигател, които не са завършени в срок. Като резултат първият «Москвич-2141» с предно предаване «временно» стартира на стари двигатели модел УЗАМ-331.10 и ВАЗ-2106 и така и не дочаква собствен съвременен двигател.

Като се добави и фактът, че през това време от конвейерите на завода слизат остарелите модели «2140» и «2138» (производството на «Москвичи» модел «2140» продължава до 1988 г.), и стремежът за високи обеми на производство продължава — на 25 август 1980 г. от конвейера слиза тримилионният автомобил «Москвич», принадлежащ към стария модел «Москвич-2140», а на 17 септември 1986 г.се появява и четиримилионият «Москвич», при положение че от средата на 1980-те год. 90 % от продукцията на завода остава на площадката за готова продукция - става ясно, че още в съветско време фирмата «Москвич» се оказва в тежко положение.

Новият модел с предно предаване за известно време повишава престижа на продукцията на АЗЛК на външния и вътрешния пазар. Като всяко ново производство и това е преследвано от проблеми с качеството и корозионната устойчивост, които бързо свалят рейтинга на марката спрямо моделите с предно предаване на „Авто ВАЗ“, макар че по първоначален замисъл „Москвич-2141“ е автомобил от по-висок клас и като такъв е бил значително по-скъп в сравнение с автомобилите от семейството на «Лада Самара». За масов експорт не може да става и дума.

Производство през 1990-2000 г.[редактиране | edit source]

АЗЛК-2141S (в редакции «Святогор»)

В началото на 1990-те год. фирма „АЗЛК“ е сред крупните автомобилостроителни предприятия в СССР. Провеждат се конструкторско-експериментални работи по създаване на автомобили и строителството на новия завод за мотори. В краткосрочна перспектива се готви за производство седанът М-2142.

След разпада на СССР и възникналите стопанско-икономически проблеми заводът изпада в криза. Поради своето разположение се оказва в много уязвимо положение в сравнение с предприятията, разположени в други региони: цената на живот и производство в столицата Москва стремително расте.

В 1996 г. конвейерът за първи път спира и заводът е застрашен от банкрут. През 1997 г. е бил даден на Московската община за доверително управление. Предишното ръководство начело с директора Юри Бородин е уволнено. Московската община прави опит да съживи производството на завода, като назначава за генерален директор на ОАО «Москвич» Рубен Асатрян, но именно неговите (и на екипа му) действия според повечето мнения са сред главните причини за краха на предприятието.

Модернизираният автомобил «Святогор», произвеждан в периода 1997-2001 г., макар че е подобрен по най-проблемните възли и агрегати (заменени с импортни), към началото на 2000 г. е морално остарял; освен това използваните импортни детайли (които в себестойността на автомобила съставляват над 50 %) след дефолта от 1998 г.правят производство му икономически неизгодно. Загубата на всяка рубла от произведен «Москвич» (по данни на списание «За рулём») в края на 1990-те год. са до 136 копейки! По изявления на общинските власти разликата от 36 коп. на автомобил се компенсира «от градския бюджет» (около 60 % от завод принадлежат на общината), тоест производството на «Москвичи» по онова време се дотира.

Качеството на монтажа пада до такава степен, че новите автомобили се продават в разкомплектован вид, а купувачите им ги досглобяват със собствени сили или с помощта на наплодилите се малки «гаражни» фирми - впрочем моделът «Святогор» с двигател «Рено F3R» все пак остава уникален по съотношение цена към потребителски качества от предлаганите на пазара. Територията на завода е запълнена с недосглобени автомобили, стоящи под открито небе в очакване на запчасти, а времето за изпълнение на съдебните искове от кредитори, работници и купувачи по претенции към ОАО «Москвич» се проточва в следващите 8-10 години.

Производство и дейност от 2000г.[редактиране | edit source]

Москвич-2142R5 «Князь Владимир»

Работата по създаване на перспективните автомобили Москвич-2143, Москвич-2144 и Москвич-2139 фактически спира, за да отстъпи място за новата концепция на ръководството на завода, предполагаща преход към малкосерийно производство на скъпи автомобили от бизнес-класа (сегмент Е) на платформата на Москвич-2141/Москвич-2142 - „Юрий Долгорукий“, «Князь Владимир», «Калита» и «Дуэт».

Тази програма претърпява пълен крах, тъй като предприятието, разчетено за пускане на хиляди масови автомобили, не може да покрива своите разходи само за сметка на епизодични продажби на малкосерийни «луксове», при това създадени на остарялата платформа на непрестижен масов автомобил.

В 2001 г. заводът произвежда последните комплекти автомобили и окончателно спира. В следващите години всичкото технологично оборудване, технологична документация и даже инфраструктурното оборудване на предприятието са разграбени въпреки въведеното външно управление.

Едва през 2006 г. ОАО «Москвич» официално е обявено в банкрут. През декември с.г. са продадени на търг териториите и имуществото на завода. Новият собственик е "финансова група Метрополь", която планира върху така наречената "стара територия" (бившия завод МЗМА) да построи офисни и жилищни здания, а част от «новата територия» (бившия завод АЗЛК) е препродадена на ОАО «Автофрамос»[8][9]. Така през 2007 г. ОАО «Москвич» престава да съществува.

Значителна част от територията на ОАО «Москвич» (бившия недостроен завод за двигатели) още през 1998 г. влиза в състава на СП ЗАО «Автофрамос», което впоследствие се занимава с пълномащабно производство на купета (заварка, окраска и щамповка от вносен метал) и сглобяването им на автомобили Renault - Logan, Renault Sandero и др.

През 2009 г. е окончателният преход към «Автофрамос» на териториите от бившето ОАО «Москвич» с цел разширяване на производството на автомобили Renault до 160 000 броя годишно.

През септември 2010 г. е завършена процедурата по банкрута. По заявление на синдика, управляващ завода, Александър Иванов заводът напълно е погасил дълговете по заплатите, а така също е изплатил и компенсациите за вреди на здравето и морални щети. Кредиторите са получили 18% от вложените в производството средства.[10]

Модели[редактиране | edit source]

Довоенно производство[редактиране | edit source]

КИМ-10-50 образец 1940 г. в музея на АЗЛК
Серийни автомобили
Модел Години на производство
Форд-А 19301933
Форд-АА 19301932
ГАЗ-АА 19331939
ГАЗ-А 19341935
КИМ-10-50 19401941
КИМ-10-51 1941

Москвич I поколение[редактиране | edit source]

Москвич-400
Серийно произвеждани автомобили
Модел Години на производство
Москвич-400 19471953
Москвич-420А 19491953
Москвич-422 19491956
Москвич-401 19541956

Москвич II поколение[редактиране | edit source]

Серийно произвеждани автомобили
Модел Години на производство
Москвич-402 19561958
Москвич-410 19571958
Москвич-423 19571958
Москвич-407 19581963
Москвич-410Н 19581960
Москвич-423Н 19581963
Москвич-430 19581963
Москвич-411 19591960
Москвич-403 19631965
Москвич-424 19631965
Москвич-432 19631965

Москвич III поколение[редактиране | edit source]

Москвич-408 с четирифарна система на главните светлини
Серийно произвеждани автомобили
Модел Години на производство
Москвич-408 19641975
Москвич-426 19661975
Москвич-433 19661975
Москвич-412 19671976
Москвич-427 19681975
Москвич-434 19681975
Москвич-2140 19761988
Москвич-2138 19761982
Москвич-2137 19761985
Москвич-2136 1976
Москвич-2733 19761981
Москвич-2734 19761981
Москвич-21406 19791987
Москвич-21403 19801987
Москвич-2140-117 19811987
Москвич-2140Д

Москвич IV поколение[редактиране | edit source]

Серийно произвеждани автомобили
Модел Години на производство
Москвич-2141 19861998
Москвич-2335 «Пикап» 19922001
Москвич 2901 19942001





Москвич V поколение[редактиране | edit source]

Серийно произвеждани автомобили
Модел Години на производство
Москвич «Святогор» 19972001
Москвич «Юрий Долгорукий» 19972000
Москвич-2142 19902001
Москвич «Князь Владимир» 19982001
Москвич «Иван Калита» 19982001
Москвич-Дуэт 19992001


Москвич в България[редактиране | edit source]

През есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г., според която до края на 1968 г. завод „Балкан“ в Ловеч трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила Москвич 408 годишно.

През януари 1966 г. в МЗМА (по-късно преименуван на АЗЛК) е командирована група от 20 специалисти с отговорник началника на КБ при БТРЛА инж. Васил Вълев. До юли 1966 г. в МЗМА са изпратени на специализация общо 90 души (на 3 групи за по 2 месеца). Не след дълго Ловеч е посетен от главния инженер, отговарящ за проектирането на новия автомобилен завод - инж. Алексей Татаринов, и работата по разширението започва. Идейният проект е трябвало да бъде завършен до февруари 1967 г., след което да започне изготвянето на работния проект. Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части, са разтоварени на заводската гара на 17 октомври. Същинското производство започва на 25 октомври, а на 4 ноември 1966 г. в 15:00 часа от монтажната линия на завода слиза първият лек автомобил „Москвич 408“. Предвидено е до края на с.г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, но през 1968 г. са заложени 2500, като годишният ръст на производство прогресивно нараства и до 1972 г. достига 8000 броя. Трябва да се отбележи, че това количество е определено от доставчика и всъщност е под възможностите на завода. По онова време вече активно се разисква въпросът за евентуално производство на разни детайли на „Москвич“ в Ловеч, но до осъществяването на тази идея така и не се стига.

След 1974 г. количеството внасяни от СССР комплекти за „Москвич“ е фиксирано на 15 000 броя годишно, което в общи линии остава в сила до края на 1980-те год. (през рекордната 1984 г. са сглобени 16 000 автомобила).

След 1976 г. е усвоен монтажът на новата рестилизирана серия Москвич 2138/2140 с двигатели от 1360/1500 cm3, която наследява 408 и 412 (моделите с двигател от 1360 cm3 са спрени от производство през 1979 г.)

В периода 19881990 г. в Ловеч пристигат последните 3 серии от по 10-12 хиляди комплекта „Москвич“ 2141, след което договорът с АЗЛК е окончателно преустановен. Общо през периода 1966–1990 в България са сглобени 304 297 броя Москвич 408, Москвич 408И, Москвич 412 и Москвич 2141 "Алеко".

Автофрамос[редактиране | edit source]

През 1998 г. ОАО «Автофрамос» купува недостроения цех за двигатели на АЗЛК, който от 2005 г. се използва за производството на автомобили «Рено» (Renault). Първоначално е организирано само сглобяване (SKD), а на по-късен етап - и производство (CKD) на автомобили «Renault». През 2011 г. «Автофрамос» разширява своето производство от 75 000 до 160 000 автомобила. През ноември 2012 г. фирма „Рено“ напълно изкупува акциите на компанията. Общата сума на инвестициите на французите в «Автофрамос» към края на 2012 г. е 480 млн евро.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Москвич" и "Чайка" могут возродиться
  2. Живые классики: «Москвич» слезам не верит
  3. първия в страната автомобил с купе Универсал
  4. «Москвич-412»: Контроль времени
  5. Л. Шугуров. Журнал «За рулём», № 10, 1994 год.
  6. а б в г Еремкин В., Интервью с Игорем Зайцевым, бывшим главным дизайнером АЗЛК, сп. АвтоРевю, N 5, 2002, (http://autoreview.ru/new_site/year2002/n05/azlk/1.htm?phrase_id=5104930)
  7. Газета «Авто», № 26, 1992 г.: к.т. н. Ю. А. Ткаченко (в 1977-85 годах — главный конструктор АЗЛК), записал С. Волчков.
  8. Москва потратит 3,62 миллиарда рублей на расширение производства Renault
  9. Правительство Москвы выкупило у ИФК «Метрополь» часть территории бывшего автомобильного завода «Москвич» для расширения производства Renault.
  10. Кредиторите на "Москвич" са могли да си върнат всяка 6-та вложена в компанията рубла

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москвич (завод)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.