Мостът на Дрина

„Мостът на Дрина“
На Дрини ћуприја / Na Drini ćuprija
Оригинален език	сръбски, хърватски, сърбохърватски
Автор	Иво Андрич
Първо издание	1945 г. днес Босна и Херцеговина
Издателство	Унискорп
Жанр(ове)	художествена литература и културна антропология
ISBN	ISBN 9789543302710
Бележки	издавана многократно на български език

„Мостът на Дрина“ е роман и Magnum opus на Иво Андрич - хърватски и югославски нобелов лауреат за литература от 1961 г..

Сюжетна линия

Романът с вещо авторско майсторство психологически пресъздава историческите перипетии на Западните Балкани. През втората половина на ХVI век велик везир на Османската империя става херцеговинският сърбин Мехмед паша Соколович. Соколу, както е известен, построява мост над река Дрина във Вишеград, Босна. Според преданията Мостът е дело на прочутия Синан.

Соколу е еничарин, отрасъл като храненик в Милешевския манастир. Най-способният османски султан, имащ за фаворитка в харема си Роксолана, го издига до поста на управляващ огромната Османска империя, простираща се по него време на 3 континента. Соколу, незабравяйки корените си, насочва своите стремежи и усилия на запад, като междувременно възстановява учредената от Стефан Душан - Печка патриаршия, но с огромен съобразно османските завоевания диоцез. За интеграция в османския политическо-културен държавен механизъм на османските завоевания в Западните Балкани е издигнат мостът на Дрина.

„Мостът на Дрина“ е жанров роман, състоящ се от кратки разкази, като история. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения жители от двете му страни. На фона на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. През призмата на историческите събития Андрич вплита и личните истории и драми на хората, живели през различните епохи от двете страни на моста, същевременно предавайки увлекателно като приказка легендите и митовете свързани с него, хората и околностите които го обграждат.

Романът създава усещане за контраст - между трайния и издръжлив камък на моста и краткотрайността и суетата в човешкия живот. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е едновременно служи за връзка между 2 етноса, но символизира и границата между тях. Въпрос на екзистенциален избор е всеки на какво е залагал, но въпреки това мостът построен от Синан по времето на султан Сюлейман Великолепни, и при везирстването на Мехмед паша Соколович стои до 21 век, за да напомня за преходността на всичко земно и суетно, включително и на империите, но създаденото от хората за хората продължава да ги свързва.

По времето на Студената война за „Мостът на Дрина“ Иво Андрич от тогавашната Югославия става първия балкански писател, носител на нобелова награда за литература. Романът е написан по времето на Втората световна война. Завършен и издаден е още през 1945 г.

Мисли

„	От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло	“
—Иво Андрич

Вижте също

• Дрина и Подриние
• Мене, текел, фарес
• Vanitas vanitatum et omnia vanitas
• Translatio imperii
• Договор от Нови Сад
• История на сърбите (Владимир Чорович)

Външни препратки

• Югославия. Последната балканска империя.