Мостът на Дрина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Мостът на Дрина“
На Дрини ћуприја / Na Drini ćuprija
Корица на книгата
Оригинален език сръбски, хърватски, сърбохърватски
Автор Иво Андрич
Първо издание 1945 г.
днес Босна и Херцеговина
Издателство Унискорп
Жанр художествена литература и културна антропология
ISBN ISBN 9789543302710

„Мостът на Дрина“ е роман и Magnum opus на Иво Андрич - хърватски и югославски нобелов лауреат за литература от 1961 г..

Сюжетна линия[редактиране | edit source]

Романът с вещо авторско майсторство психологически пресъздава историческите перипетии на Западните Балкани. През втората половина на ХVI век велик везир на Османската империя става херцеговинският сърбин Мехмед паша Соколович. Соколу, както е известен, построява мост над река Дрина във Вишеград, Босна. Според преданията Мостът е дело на прочутия Синан.

Соколу е еничарин, отрасъл като храненик в Милешевския манастир. Най-способният османски султан, имащ за фаворитка в харема си Роксолана, го издига до поста на управляващ огромната Османска империя, простираща се по него време на 3 континента. Соколу, незабравяйки корените си, насочва своите стремежи и усилия на запад, като междувременно възстановява учредената от Стефан Душан - Печка патриаршия, но с огромен съобразно османските завоевания диоцез. За интеграция в османския политическо-културен държавен механизъм на османските завоевания в Западните Балкани е издигнат мостът на Дрина.

„Мостът на Дрина“ е жанров роман, състоящ се от кратки разкази, като история. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения жители от двете му страни. На фона на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. През призмата на историческите събития Андрич вплита и личните истории и драми на хората, живели през различните епохи от двете страни на моста, същевременно предавайки увлекателно като приказка легендите и митовете свързани с него, хората и околностите които го обграждат.

Романът създава усещане за контраст - между трайния и издръжлив камък на моста и краткотрайността и суетата в човешкия живот. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е едновременно служи за връзка между 2 етноса, но символизира и границата между тях. Въпрос на екзистенциален избор е всеки на какво е залагал, но въпреки това мостът построен от Синан по времето на султан Сюлейман Великолепни, и при везирстването на Мехмед паша Соколович стои до 21 век, за да напомня за преходността на всичко земно и суетно, включително и на империите, но създаденото от хората за хората продължава да ги свързва.[1]

По времето на Студената война за „Мостът на Дрина“ Иво Андрич от тогавашната Югославия става първия балкански писател, носител на нобелова награда за литература. Романът е написан по времето на Втората световна война. Завършен и издаден е още през 1945 г.

Мисли[редактиране | edit source]

От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло

Иво Андрич

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мостът на Дрина от Иво Андрич (кратка анотация). // Книжарница Хеликон. Посетен на 14 април 2011.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]