Мост Хонгконг - Джухай - Макао
Мостът Хонконг - Джухай - Макао (традиционен китайски:港珠澳大桥, опростен китайски:港珠澳大橋, пинин:Gǎngzhū'ào Dàqiáo) е редица от мостове и тунели, които ще свързват западната страна на Хонконг с Макао и град Джухай, провинция Гуандун, континентален Китай, намиращ се на делтата на Перлената река.
С прогнозирана дължина от 50 км връзката ще струва $5,5 млрд. щатски долара.[1] Мостът ще влезе и в Книгата с Рекордите на Гинес, като в момента най-дългия мост, Лейк Пончартрейн Козуей, е с дължина 38 км.
Официално строежът започва на 15 декември 2009 г.[2], като се очаква да бъде завършен 2015-2016 г.
Съдържание |
Хронология [редактиране]
| Хронология на проекта Мост Хонконг-Джухай-Макао | ||
|---|---|---|
| Година | Събитие | |
| 1983 | Гордън У предлага идеята за моста. | |
| 1989 | Джухай публикува програмата за моста Линдинян. | |
| 1997 | Централното правителство на Китай изразява подкрепа към програмата за моста Линдинян. | |
| 2002 (ноември) | Джу Жундзи, премиер на Китай, изразява подкрепата си към идеята на Гордън У. | |
| 2003 | Китайското правителство отново подкрепя идеята. | |
| 2003 (юли) | Доналд Цан, Главен секретар по въпросите на Хонконг, отива в Пекин за да се срещне с правителството за моста. | |
| 2003 (август) | Основана е Група за координация на работата по мост Хонконг-Джухай-Макао. | |
| 2007 (май) | Започва проучване на морското дъно. | |
| 2008 (август) | Китайското централно правителство, правителството на Гуандун, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 42% от крайната цена. Останалите 58% ще са от заеми (около 22 млрд. китайски юана) или 3.23 млрд долара от Китайската банка.[3] | |
| 2009 (март) | Централното правителство на Китай, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 22% от цената. Оставащите 78% - от заеми (57.3 млрд. китайски юана или 8.4 млрд. щатски долара), идващи от консорциум от банки начело с Китайската банка.[4] | |
| 2009 (декември) | Започва работата по моста. Вице-премиера на китайското правителство Ли Къцян присъства на официалната церемония. | |
Ефекти [редактиране]
Социално-икономически ефекти [редактиране]
- Намаляване на задръстванията по съществуващите пропусквателни пунктове;
- Засилване на икономическите връзки между Хонконг и Региона на Делтата на Перлената река;
- Развиване на социално-икономическото развитие на региона Западна Перлена река;
- Засилване на позицията на Хонконг като център на областта;
- Развитие на туризма в района на Делтата на Перлената река;
- Създаване на повече работни места;
- Привличане на частни инвеститори в района;
- Развитие на местния транспортен сектор.
Екологични последици [редактиране]
Според WWF, строителството на подобен мост би причинило много щети на района, като увеличаване на шума и вредните газове, забавяне на оттока на Перлената река, унищожаване на местните гори и др.[5]
Източници [редактиране]
- ↑ http://news.expert.bg/n213720/
- ↑ http://www.arup.com/News/2010-02_February/09_Feb_2010_Ground-breaking_HK-Zhuhai-Macau_Bridge.aspx
- ↑ http://news.xinhuanet.com/english/2009-04/14/content_11186292.htm
- ↑ http://online.wsj.com/article/SB126088119555891949.html?mod=googlenews_wsj
- ↑ http://wwfhk.panda.org/en/news/press_release/2009_press_release.cfm?1220/WWF-The-Hong-Kong-Zhuhai-Macao-Bridge-is-a-dangerous-experiment-on-Chinese-white-dolphins---precautionary-measures-are-urgently-needed
Външни препратки [редактиране]
- Карта на моста
- Страница на правителството на Хонконг за моста (en)
- www.pearlriverdelta.org (en)
- www.tdctrade.com (中國商情快訊)
- Статия за моста над Перлената река (en)
- Транспортния комитет за Мостът (en)
- Икономическа информация (en)
- Околната среда и транспорта в Хонконг (en)
- Спасете бреговата линия! (en)
- - Проектирането на моста (en)
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hong Kong-Zhuhai-Macau Bridge“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |