Мощи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мощите (на лат. reliquiae, останки) са тялото или частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква.

Вярвания и обичаи[редактиране | edit source]

Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на Свети Николай и на Тримата влъхви. Съхраняват се най-често в реликварий – специален съд или кутия.

Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.

Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.

Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.

Свети мощи в България[редактиране | edit source]

  • В Преслав са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света Марина Антиохийска. [1]
  • При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.

Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до 2006 г., т.е. близо 1 век.

Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя патрон.

В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света Мария Египетска.

Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.

Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.

Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.