Управление на компютърни мрежи

Управлението на компютърни мрежи означава мониторинг и контрол (поддръжка) върху компютърна мрежа от страна на потребител или администратор посредством набор от инструменти, приложения и устройства. Понятието съдържа в себе си наблюдението на мрежа, анализ за остарели протоколи, разпределяне на данни в системата, пренатрупване от устройства в системата, промяна в трафика и др.

Друг термин е мрежова администрация, тя се извършва с различни методи, процедури и инструменти, като дейността има за цел да осигурява безпроблемна работа на услугите, които мрежата предоставя. Това включва наблюдение, отриване на проблемите и премахването им възможно най-бързо, преди потребителите да са засегнати, следене на системните процеси и контрол над тях, администрация на потребителските акаунти, извършване на ремонти и подобрения, например, когато съоръженията трябва да бъдат заменени с нови, инсталиране на приложения и конфигуриране на услуги. Не на последно място поддръжката включва също и превантивни мерки, за да се гарантира необходимата сигурност на системите и опазването им от външни атаки или от злонамерени потребители.

Области

Управлението на компютърни мрежи е често дефинирано като състоящо се от 5 области:

• управление на грешките
• конфигурационно управление
• администрация на потребители
• управление на системното изпълнение / представяне
• управление по сигурността

Исторически бележки

В началото на 1980-те год. компютърните компании установяват, че облагите и продуктивността на коя да е фирмена система нарастват с нарастване на броя мрежови системи. Това ги стимулира да разрастват изградените дотогава мрежи до още по-голям мащаб. Проблемът от този ускорен и недомислен докрай процес е установен в средата на десетилетието, когато разликата в използваните технологии и стандарти показва недостатъци. Отделно от това всяка система по вида си изисквала съответния специалист. Това наложило и неизбежната поява на специалисти способни да прослушват, рационализират и управляват мрежови системи

Архитектура на мрежовите системи

Системата за ръководене на мрежови системи се базира на същата архитектура, която притежава ръководената система. Крайните устройства на системата, като компютри, принтери, скенери, софтуерни продукти работещи на тях и прочее, са онези компоненти, които са в сферата на наблюдение. При възникване на проблем в кое да е от тях те изпращят заявка за проблем към ръководителя на системата. Последният от своя страна е способен да вземе решение за конкретно действия или набор от действия, като съобщения за грешка, изключване на системата или автоматична поправка на проблема.

ISO модели за регулиране на мрежи

Изпълняване на регулация

Ръководенето има за цел да съблюдава системата и да взима подходящи мерки с цел поддържането ниво за работа ниво. Контролът се осъществява на няколко нива:

1. Събиране на набор от променливи нужни на администраторската част да прецени нивото на работа
2. Данните за всяка важна „точка“ се обработват
3. Съобразно с това дали прагът на стабилност е под нужното ниво или не се взимат нужните мерки

В някои ситуации, пряко зависещи от това как е устроена системата, е възможно да се осъществи симулация на ситуацията с цел да се разбере как ще реагира тя при евентуална реална намеса.

Отчитане на регулирането

Отчитането на регулиране се ползва с цел по всяко време система да знае с какви ресурси разполага и в какво положение е установено едно или друго крайно устройство. Това се прави с цел да се контролират параметрите на всеки потребител при условие, че такива са били изискани още при самото конструиране на система.

Регулиране на грешки

Тук се включва нуждата от откриването на проблем, неговото изолиране, решаването му и тестване на решението. При успешно решение система записва типа на проблема и неговото решение с цел по-бързо реагиране за в бъдеще.

Сигурност

Осигуряване на възможността системата да бъде сигурна от вмешателство и неприемливи действия. В този смисъл някои от действията, които поема системата, е да раздели базата данни на ауторизирана и неауторизирана част. Последното пряко зависи от статуса на съответния потребител.