Мрежов протокол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мрежов протокол е система от стандартни правила за обмяната на информация между процеси или компютри, които са свързани в една компютърна мрежа, и то по начин, гарантиращ успешната връзка между два или повече комуникационни апарата (крайни устройства). Комуникацията в тази мрежа се базира на множество протоколи с различни функции и се осъществява посредством обмяната на съобщения (пакети). Описаните в протокола правила дефинират каква информация се предоставя в пакетите и в какъв формат, за да се приеме от комуникационните партньори.

Най-често използваните протоколи са протоколите за пренасяне на данни през мрежа. Съществуват 2 модела за класификация на тези протоколи - OSI и TCP/IP.

Типично съдържание на пакет[редактиране | edit source]

Пакетите съдържат:

  • Адресите (Интернет или хардуерен) на подателя и получателя
  • тип на пакета (например дали се отнася за създаване или прекратяване на връзка)
  • дължина на пакета
  • сума за проверка на целостта на пакета (английски checksum)

Тази информация се поставя преди или след данните в даден пакет. Освен това някои протоколи дефинират определени секвенции от съобщения, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде създадена връзката между комуникационните партньори. Тази информация, наричана оувърхед (на английски: Overhead), натоварва допълнително мрежата, но е необходима за правилното доставяне на пакетите. Съществуват олекотени протоколи, с по-малко допълнителна информация, но те са считани за несигурни и се ползват само при определени обстоятелства.

Дефиниции в мрежовите протоколи[редактиране | edit source]

  • Брой на комуникационните партньори: Ако получателят е само един - комуникацията е от тип уникаст (на английски: Unicast), при комуникация между повече партньори - тип мултикаст (на английски: Multicast).
  • Ако информацията се предава само в едната посока, връзката се нарича симплекс (на английски: Simplex). Ако съобщенията в двете посоки се редуват последователно, връзката е от тип полудуплекс (англ. Halfduplex). Ако информацията се предава едновременно и в двете посоки на комуникация, връзката се нарича пълен дуплекс (на английски: Fullduplex).
  • Роля на партньорите: ако са с еднакви роли, връзката е симетрична (също Peer-to-Peer), в противен случай - асиметрична. Типичен пример за асиметрична връзка е модела клиент-сървър (на английски: Client-Server-System), при който един от партньорите приема и обработва запитвания от много клиенти, които са инициаторите на връзката.
  • Ако при дадено запитване се изисква отговор (например за създаване на връзка) комуникацията се нарича синхронна, в противен случай - асинхронна.
  • Информацията може да е в пакети или във вид на непрекъснат поток от отделни знаци (на английски: streaming).
  • При протоколите с повече оуверхед се ползват определени поредици от пакети за дефиниране на начало и край на връзка. Такива протоколи осигуряват транспорта на пакети в определен ред и повторното им пращане ако не стигнат до получателя. Други протоколи не предлагат такива функции, но имат по-малко оувърхед и комуникацията е по-бърза.

Функции на модерните протоколи[редактиране | edit source]

  • Сигурно и надеждно осъществяване на връзка между комуникационните партньори.
  • Надеждно доставяне на пакетите на желаните получатели.
  • Повторно пращане на неполучени пакети.
  • Ползване на сумата за проверка на целостта на пакета.
  • Събирането на пакетите в правилната поредица за изграждането на цялостната информация (като се има пред вид, че информацията се разделя при транспортиране на множество малки пакети).
  • Възпрепятстване на нежелани достъп и промяна на информацията (кодиране).

Примери[редактиране | edit source]

Най-добре познатата сфера на употреба на мрежовите протоколи е Интернет:

  • отваряне на страници - протоколите HTTP или HTTPS
  • изпращане на електронна поща (Е-Mail) - протокол SMTP
  • сваляне на данни - FTP, HTTP или HTTPS

Протоколите се базират отчасти един на друг.

История[редактиране | edit source]

През 1968 г. се провеждат опити за начина на действие на компютърни мрежи. Резултат от опитите е проектът ARPANET. В мрежата са поставени допълнителни компютри, които да поемат администрацията на комуникацията между клиентите. ARPANET е публично представена през 1972 г. и през следващите години се разраства.

Източници[редактиране | edit source]

  • Дирк Лариш, TCP/IP

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Netzwerkprotokoll“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.