Музей на авиацията, Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музеят на авиацията се намира на територията на авиобазата в с. Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в 2 вътрешни и 1 външна експозиция, 2 ремонтно-възтановителни хангара и архивохранилище.

Музей на авиацията

История[редактиране | edit source]

След подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. възниква идеята някои самолети да бъдат съхранени като музейни експонати, но според клаузите на мирния договор са унищожени всички самолети на българската авиация и идеята се проваля.

Следващият опит да се реализира Музей на авиацията е през 1935 г., когато началникът на Въздушни войски (ВВ) полковник Иван Михайлов на 21 април дава разрешение да се създаде Музей на авиацията на летище Божурище. Определен е и хангар за експозицията. През следващата година се сменят двама командващи на ВВ, от които последният - генерал-майор Васил Бойдев, нарежда експонатите да бъдат изведени от хангара и той да бъде използан по-пълноценно. Оставени без поддръжка и подслон дървено-платнените конструкции бързо се разрушават под въздейстрието на климатичните условия.

Трети опит за създаване на Музей на авиацията се осъществява през 1942 г., когато командващ ВВ е Димитър Айранов. Божурище е определено за място на експозиция, където трябва да бъде постоен и храм-паметник на загиналите летци. Сложната обстановка през Втората световна война осуетява реализацията на проекта. Съхранените самолети са преместени във ВВВУ в Долна Митрополия, за да се използват като научни способия. През 1970-те началникът на училището издава заповед да се унищожат всички самолети, отново за да не заемат хангари. Унищожени са много ценни експонати като Ме-109 "Стрела", Ю-87 "Щука", Ю-52 Сова и ред други.

Четвъртият опит е през 1972 г., когато инициативата за създаване на Музей на авиацията е на генерал-полковник Захари Захариев и генерал-полковник Симеон Симеонов, но идейният проект не вижда бял свят поради смъртта на председателя на инициативния комитет Симеонов през 1975 г. и пенсионирането на Захариев.

Петият опит под ръководството на полковник Йорго Керанов се оказва сполучлив. Открит на 21 септември 1991 г., Музеят на авиацията е филиал на НВИМ. С писмо на Министерството на културата от 29 март 1994 г. се образува самостоятелен Музей на авиацията подчинен на Министерството на отбраната.

Галерия[редактиране | edit source]

Експонати[редактиране | edit source]

Във вътрешните експозиции са представени документи, лични вещи на пилоти, саби, детайли от самолети, спускаемият апарат на "Союз-33", авиационни двигатели М-701, ТВ2-117, оръдеен лафет на МиГ-17, едно 37 mm оръдие Нуделман Н-37 и две 23mm оръдия Нуделман-Рихтер НР-23, управляеми и неуправляеми ракети РС-2У, Х-23РМ, К-13Т, Х-66, С-8, ПУ НУР УБ-9 и други, авиационно облекло и фототабла за живота на летищата и историята на българската авиация от зараждането до наши дни.

Външната експозиция включва представители на следните модели самолети:

На външна експозиция са разположени още радиолокационни станции РЛС П-15, П-37, РПВ-9 и ракети "земя-въздух" С-75 Двина.

Външни препратки[редактиране | edit source]