Музей на социалистическото изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Музей на социалистическото изкуство
Museum of Sozart 21.jpg
Тематика Социалистическо изкуство
Основан 19.09.2011 г.
Работно време
Лятно работно време 10 - 17.30 часа
Зимно работно време 10 - 17.30 часа
Допълнителна информация
Директор Бисера Йосифова
Адрес София 1756, кв. "Изгрев", ул. Лъчезар Станчев №7
Телефон 00359 2 9021802, 00359 879 834049, 00359 879 834031
Сайт http://www.nationalartgallerybg.org
Музей на социалистическото изкуство в Общомедия

Музеят на социалистическото изкуство е музей в София, филиал на Националната художествена галерия, открит на 19 септември 2011 г.

Това е първата музейна институция в България, предназначена да събира, опазва и представя образци на българското изкуство, създадени през периода 1944 - 1989 г., тематично свързани с епохата на социализма.[1]

Музеен комплекс[редактиране | edit source]

Музейният комплекс се състои от парк, изложбена зала и видеозала.

Паркът е с площ от 7 500 кв. м. В него са изложени 77 произведения на монументалната скулптура, предимно статуи и бюстове на известни български и съветски комунисти - Георги Димитров, Димитър Благоев, Васил Коларов, Владимир Ленин, Цвятко Радойнов и други социалистически деятели. Има и бюст-паметник на Тодор Живков. Останалите статуи са типични образци на социалистическия реализъм - партизани, червеноармейци, работници и кооператори.

Изложбената зала има площ от 550 кв. м. В нея са представени 60 живописни творби и 25 произведения на кавалетната пластика.

Във видеозалата се прожектират документални филми от епохата на социализма в България. До нея има и магазин, в който се продават сувенири — автентични предмети от епохата и съвременни артефакти.

Петолъчката от Партийния дом[редактиране | edit source]

Museum of Sozart 22.jpg

Вдясно от входа в парка на музея е побита оригиналната червена петолъчкасимвол на социализма и комунизма в Народна Република България, която от 1954 до 1984 година се извисява над Партийния дом в центъра на София.

С решение №648 от 25 юли 1984 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом, по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Реализацията започва с преписка до другаря Кручин от ЦК на КПСС. Покупката, доставката и монтажа на новата рубинена звезда са осъществени от българската външнотърговска организация Техноимпортекспорт.

Звезда №2 е от синтетичен рубин. Според проектните оценки на съветските специалисти, рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, опорната ѝ част (шпилът) - 2 м, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Звездата е произведена с диаметър 2,5 метра, защото условието е да бъде по-малка от съветската. Българският проектант е архитект проф. Иван Иванчев. Максималната дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешноста трябва да има източник на светлина с мощност от 5000 вата, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички фасети на рубина. Това става с обемен рефрактор от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Звездата е предвидена за експлоатация при температура на околната среда от -27,5 0С до +37,4 0С.

Златното покритие на рубинената звезда е направено в завод „Комуна“, Сопот, България. Оборудването е внесено от Съветския съюз. Ноу-хауто, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в СССР, са изчислени на 573 246 преводни рубли. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи.[2]

Звезда №2 е свалена от Партийния дом с решение на 39-тия конгрес на Българската социалистическа партия. Асен Панайотов, който тогава е заместник-завеждащ на отдел „Финансово-стопански“ в БСП, си спомня:

Свалихме я за 3 мин. към 9 ч. на 4 октомври 1990 г. Хеликоптер я отнесе в полето на Долни Богров. В 5 ч. на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на Тодор Живков. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в Българската народна банка. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото беше многослойно, техническо, никакъв рубин не е това. То също бе махнато. Арматурата остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо.

Други отдели и учреждения[редактиране | edit source]

Сградата на музея е нова и в нея се помещават няколко структури на Министерството на културата - Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Националният институт за недвижимо културно наследство, „Реставрация” ЕАД, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, депа на Националната художествена галерия.

Обществено мнение[редактиране | edit source]

Много от статуите, бюстовете и барелефите са направени от мед, бронз и други сплави на ценни метали. Въпреки това те не са претопени, а грижовно съхранявани повече от 20 години — от Десетоноемврийския пленум до 2011 г, когато са събрани в музея. Освен тях, в България и до днес стоят над 400 руски паметници, сред които има немалко съветски — Альоша, Паметникът на Съветската армия и други.

Десните политически партии в България остро реагират срещу създаването на музея. На 20 септември 2010 г. СДС излиза с декларация по повод откриването на музея, в която се казва:[3]

Ставаме свидетели на поредния опит за централно написване на историята. Опит, който отива отвъд реабилитацията на комунистическия режим, с който вече свикнахме. Това е опит ГЕРБ и правителството да кажат на всички нас, какво е социализъм, комунизъм и какво е изкуство. СДС помни резултатите от този тип управление. СДС помни истинската история на престъпния, тоталитарен режим. СДС няма да позволи нейната подмяна. СДС няма да позволи връщането на авторитарния тип управление в нашата страна. Ние предлагаме изграждане на истински музей на тоталитаризма, който да напомня за всички страни на този режим и да почете паметта на провалените човешки съдби.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Министерство на културата на Република България. На 19 септември в 11.00 ч. ще бъде официалното откриване на новия музей на социалистическото изкуство в София. // 17.09.2011. Посетен на 24.01.2012.
  2. Мила Вачева. Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда. // вестник "24 часа". 04.10.2010. Посетен на 24.01.2012.
  3. Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята. // Официален сайт на СДС, 2011-09-20. Посетен на 2012-02-07.