Музикология
Музикология (от гръцки: μουσική = "музика" and λόγος = "дума" или "разум", на английски: musicology) е научното изучаване на музиката, друг термин е музикознанието (англ. music science) [1].
Музикология:
Думата е използвана в стеснен, широк и междинен смисъл. В стеснения смисъл музикологията е ограничена до музикалната исторя в Западната култура. В междинния смисъл включва всички релевантни култури и един спекър от форми, стилове, жанрове и традиции. В широкия смисъл включва музикално релевантни дисциплини и всички прояви на музика във всички култури. В широкия смисъл се отнася близо до етимологията на думата и статията за нея при Гроув - "Musikwissenschaft" (музикознание) в Musik in Geschichte und Gegenwart, и класическият подход на Адлер (1885).
Музикознание:
"Научното изучаване и университетско изучаване на музика, музикални инструменти, музикално изпълнение и музикално възприятие." Из определение в сайта на Университета на Нов южен Уелс. [2]
В България [редактиране]
За първия български професионален музиколог е смятан[3] проф. Стоян Брашованов, който през 1923 година защитава в Лайпцигския университет докторска дисертация, посветена на българския музикален фолклор и по-специално неравноделните тактове. Десет години преди това, през 1913 година, Добри Христов е написал първата българска монография на музиковедска тематика, също свързана с българската народна музика.[4]
Източници [редактиране]
- Английска уикипедия, частичен превод на Musicology.
- ↑ musical science
- ↑ [1]
- ↑ История на катедра „История на музиката и етномузикология“, сайт на НМА
- ↑ Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, София, 1967, стр. 185.
