Мунация Планцина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мунация Планцина
римска благородничка
Родена: ?
Починала: 33

Мунация Планцина (Munatia Plancina; † 33 г.) е римска благородничка, съпруга на римския управител на Сирия Гней Калпурний Пизон. Семейството е обвинено, че е отровило Германик, племеникът и осиновен син на император Тиберий. Първо e обявена за невинна, но след подновяването на процеса се самоубива.

Мунация Планцина e наричана често само Планцина. Произлиза от фамилията Мунации. Дъщеря е вероятно на Мунаций, който бил comes на Тиберий по време на дипломатическата му мисия на Изток. Внучка е на генерал Луций Мунаций Планк (консул 42 пр.н.е.). Поради знатния си произход тя е с голямо самочуствие.[1]

Тя е вероятно втората съпруга на Гней Калпурний Пизон (консул 7 пр.н.е.), син на Гней Калпурний Пизон (суфектконсул 23 пр.н.е.). Майка е на Гней и Марк Калпурний Пизон. [2] Приятелка е на Ливия Друзила (третата съпруга на император Октавиан Август и майка на Тиберий).

Тя придружава съпруга, когато той става управител на Сирия през 17 г. Там започват големи спорове с дошлата с Германик Агрипина Стара. [3] Участва на военните паради, държи обидни речи против двамата, изглежда по желанието на Ливия. Познавала се много добре със сирийката Мартина, която правила отрови. Затова Мунация и Пизон за обвинени за смъртта чрез отравяне на Германик (на 10 октомври 19 г.), за което Мунация много се радвала. [4]

През есента 20 г. двамата пристигат в Рим. Пред Сената трябва да дадат обяснения за смъртта на Германик. Връзката и с Ливия и помагат да бъде оправдана. Тя се дистанцира от Пизон, и той се самоубива. След смъртта на Ливия Тиберий подновява процеса през 33 г.[5] Преди присъдата тя се самоубива.

Литература[редактиране | edit source]

  • Rudolf Hanslik: Munatius 44). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XVI,1, Stuttgart 1933, Sp. 556–557.
  • Munatia Plancina. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 7, Metzler, Stuttgart 1999, ISBN 3-476-01477-0, Sp. 468.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Annalen 2, 43, 3.
  2. Тацит, Annalen 3, 16, 3.
  3. Тацит, Annalen 2, 55.
  4. Тацит, Annalen 2, 75, 2; 3, 13, 2.
  5. Тацит, Annalen 6, 26, 3; Дион Касий, 58, 22