Мускулна треска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мускулната треска е специфична болка или дискомфорт, появяващ се след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група, което надхвърля силата или продължителността, на която мускулът е свикнал да бъде натоварван. Обикновено болезнеността започва да се усеща около 24 часа след натоварването, най-силна е 48-72 часа след това, и може да продължи цяла седмица (8-10 дни).[1][2]

Механизъм на мускулната треска[редактиране | edit source]

Някога се е считало, че мускулната треска се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден.

Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).[3]

Едно изследване[4] твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен, по-висока от предишната, чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.

Предотвратяване[редактиране | edit source]

Мускулната треска може да бъде избегната или смекчена, чрез постепенно увеличаване на интензивността на натоварването.[5]

Предварителното разтягане или загряване на мускулите не предотвратява мускулната треска.[6][7]

Лечение[редактиране | edit source]

Според различни твърдения, повторното натоварване на засегнатите мускули със същите упражнения, с които са били натоварени преди мускулната треска, е най-добрият начин за намаляването или премахването ѝ.[1] Всяка мярка, която увеличава притока на кръв към мускулите, като работа с ниска интензивност, масажиране на засегнатите мускули, горещи вани, или посещение на сауна могат също да помогнат.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Nosaka, Ken. Muscle Soreness and Damage and the Repeated-Bout Effect. // Skeletal muscle damage and repair. Human Kinetics, 2008. ISBN 978-0-7360-5867-4. с. 59–76.
  2. ((en))  DELAYED ONSET MUSCLE SORENESS: "Why those muscles hurt". // Stony Brook University. Посетен на 23 февруари 2013.
  3. Roth, S. (2006, January 23). Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness? ScientificAmerica.com. Достъпен на 2009-11-03.
  4. Ji-Guo, Y. (2003). Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Достъпен на 2009-11-03.
  5. а б ((en)) Kokkinos, Peter. Physical Activity and Cardiovascular Disease Prevention. Jones & Bartlett Learning, 2009. ISBN 978-0-7637-5612-3. с. 111–112.
  6. High, DM и др. The effects of static stretching and warm-up on prevention of delayed-onset muscle soreness.. // Res Q Exerc Sport. 60 (4). December 1989. с. 357–61.
  7. Herbert, R. D.; De Noronha, M. (2007). "Stretching to prevent or reduce muscle soreness after exercise". In Herbert, Robert D. Cochrane Database of Systematic Reviews
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Delayed onset muscle soreness“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.