Мусомища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мусомища
България
Red pog.png
Мусомища
Област Благоевград
Red pog.png
Мусомища
Общи данни
Население 2 247 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 32,861 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 2920
Тел. код 0751
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 49432
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Мусомища
Иван Ламбрев
(ГЕРБ)

Мусо̀мища е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

В горната си част село Мусомища е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 м от град Гоце Делчев. Местностите около село Мусомища са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов).

История[редактиране | edit source]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мусомища са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомища като село със 75 български и 18 турски къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомища живеят 523 българи и 100 турци[6]. Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Храм-параклисът Св. Георги Победоносец е построен в крайната западна част на селото, от където започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион. Непосредствената близост на Мусомища до Пирин планина дава на неговите жители добра възможност за съсредоточаване на средства в планинския туризъм. Така се е появила още в миналото високопланинската местност Ливадите. Не по малка забележителност на село Мусомища са неговите жители, известни със своята добрина, гостоприемност и не на последно място трудолюбие.

От Мусомища е народния учител Атанас Хрисимов

Той произхожда от многолюдно семейство,има трима братя и една сестра.Роден е през 1887 година.Начално училище Атанас Хрисимов завършва в родното си село,а прогимназия в гр.Неврокоп. След това учи и завършва Скопското педагогическо училище през 1904/1905 год.

Първите години е учител в с.Дебрене-Мелнишко,после в селата Скребатно и Садово-Неврокопско. До това време е вече известен учител и активен участник в дейността на ВМОРО. Взема дейно участие в провеждането на Първия конгрес на селските учители от Неврокопска околия,проведен на 11 октомври 1908 год.в с.Гайтаниново.

През есента на 1912 год.много от учителите не заемат местата си поради започналата Балканска освободителна война срещу Турция.Наложило се ново назначение на учители.В с.Сатовча са назначени двама учители-Атанас Хрисимов и Магдалена Антонова (по мъж-Карталова) от гр.Неврокоп. Училището е отворено на 12 декември 1912 год.Атанас Хрисимов е учител и едновременно изпълнява длъжността секретар –бирник в новосъздадената общинска българска държавна власт.Той поставя основите на общинската документация,съгласно изискванията на българската държава. От него има останали много документи,най-важен от които е “Актът за предаване и приемане на сметката” от него,на новоназначения секретар-бирник Атанас Вълчев.

Много интересен е списъкът за събиране на данъка “беглик”.От него се вижда,че са споменати новите Български имена на българо-мохамеданите ,по нареждане на тогавашното българско правителство,а също така могат да се почерпят сведения(може би не много точни) и колко е бил броят на овцете и козите в селото през тази година.

Атанас е образцов за времето си учител.Това личи и от документите,които е оставил за организиране на учебния процес.

Много голяма дейност развива и в църковната област.Той е един от отличните певци и помощници на свещеника в черквата,особено за коледните и великденските празници и Деня на светите братя Кирил и Методий –11 май. В черковните си беседи той поучава възрастните на християнски добродетели.В една от беседите си казва:”Тук в светия храм се намират всички средства за нашия благороден живот и благоденствие. Нека всякога да просим от Бога прошка за греховете си,но по-напред ние трябва да простим греховете на нашите ближни,па тогава господ на нас”.

Атанас Хрисимов,като учител и общественик,оставя дълбоки следи в просветното дело.Учебните години винаги приключват с полагане на годишен изпит от учениците. Селяните от благодарност към неговия труд му подаряват кепета и кърпи, шарени чорапи и други вещи.Той е колоритна личност,голям веселяк и компаньор.Под негово ръководство започва честването с учениците на 1 май,води ги на излети.Според ученика му от учебната 1914-1915 год. Тодор Караколев,той е един от първите сеячи на социалистическите идеи в с.Сатовча.Един от братята на Атанас Вълчев казва,че Атанас Хрисимов заедно с другите учители от съседните села и братът на Атанас Вълчев,под ръководството на данъчния началник Трифонов от Брацигово изнесли с успех пред селяните пиесите:”Старият воин” и “Пленникът от Трикери”.

Училищната библиотека по негово време е абонирана за списание “Учител”, издавано в София,което е необходимо методическо помагало за учителите.

Всестранната дейност на този неуморен,млад,с възрожденски дух учител се прекъсва от влизането на България в Първата световна война(1914-1918 г.).През есента на 1915 год.Атанас Хрисимов е мобилизиран в армията и участва в боевете докрая на войната.

Завръщайки се от фронта Атанас се разболява от така наречената “Испанска болест”.Умира на 2 юни 1919 год. на 32 години в разцвета на своите сили.Оставя в мизерия млада вдовица с две дъщери-сирачета-Славка и Ангелина.След като пораства Славка се омъжва за учителя Георги Петков Панайотов.Те имат има две дъщери –по голямата Иванка Г. Панайотова-литераторка ,по-малката-Мария Г.Панайотова-медицинска сестра.Иванка има дъщеря-математичката Татяна Ефтимова,а Мария две дъщери-Славина и Калина Куртови.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Мусомища

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 74.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 194
  7. Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.80
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.394.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.