Муфлон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Овца.

Муфлон
Mufflon-02.jpg
Европейски муфлон (Ovis [aries] musimon) ♂
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Ovis Овце
вид: O. orientalis Муфлон
Научно наименование
Уикивидове Ovis orientalis
Gmelin, 1774
Синоними
  • Ovis musimon


Муфлоните (Ovis orientalis ssp. или Ovis aries ssp.) са диви овце предшественици на почти всички домашни породи овце (Ovis aries).

Класификация[редактиране | edit source]

Транскаспийски уриал или аркал (Ovis vignei arkal)
Кипърски муфлон или агрино (Ovis aries ophion)

Таксономичната класификация на муфлоните и връзката им с домашните овце все още е предмет на научни спорове. Като цяло се разграничават три групи подвидове или отделни видове:

  • Азиатски муфлони (Ovis orientalis ssp.) с типичен представител Арменския муфлон (Ovis orientalis orientalis или Ovis orientalis gmelini). Срещат се в Предна и Мала Азия.
  • Европейски муфлон (Ovis [orientalis] musimon или Ovis aries musimon) и Кипърски муфлон (Ovis aries ophion). Европейският муфлон произхожда от островите Корсика и Сардиния, откъдето е разселен изкуствено в множество Европейски страни, включително и в България. Напоследък се налага мнението, че муфлоните и дивите козли (виж Безоаров козел) от средиземноморските острови всъщност представляват вторично подивели в древността домашни овце и кози, а не диви предшествественици съхранили се в естествен вид.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Европейският муфлон [1] е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 см., височина при плешката до около 80 см. и тегло до 35-55 кг., като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 см. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на европейският муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, корема и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло. Рогата на зрелите възрастни мъжкари тежат до 5 kg и са дълги по извивката до 83 cm. През лятото живеят на малки групички по 3-5 екземпляра, но зиме се събират на стада от по 12-18 животни. [2][3]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Стадо женски европейски муфлони с малки

Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България европейски муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, но и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Освен това предпочита сухия климат и не се развъжда във влажни места, най-малкото защото страда от чернодробен метил. През зимата муфлоните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част от годината се движат на малки групи, като женските с малки обикновено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи — и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества високопланински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърветата и ядат дори борови клонки.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период на европейските муфлони е в края на септември до началото на ноември. Тогава стадата женски и мъжките се събират. По-възрастните мъжки с най-големи рога превъзхождат останалите, но често се стига и до сблъсъци за утвърждаване правото над харем от женски. След около 5-месечна бременност женските раждат 1 или 2 малки, които укрепват много бързо. Зрялост достигат на втората година от живота си, но докато женските стават полово активни на около 2-3 годишна възраст, мъжките обикновено се размножават едва след 7-годишна възраст. Муфлоните се кръстосват успешно с домашни овце, давайки плодовито потомство.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Муфлонът е защитено животно от закона. Затова са записани в Червената книга на България.[4]. Към 2012 г. в България има 4595 муфлона с тенденция към намаляване.[5] Въпреки успешната аклиматизация на Европейския муфлон в редица страни, включително и в България, на родните му острови популацията е уязвима вследствие на лова и заради кръстосване с домашни овце. На остров Кипър например, от местния подвид наричан агрино (Ovis aries ophion) през 1997 г. са преброени едва 1 200 екземпляра. Главна заплаха за изкуствено развъдените популации са хищниците (вълци, чакали, скитащи кучета) и бракониерите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 250
  2. Боев, Н. 1955. Муфлон (див овен). - Лов и рибарство, 1-2: 22.
  3. Боев, Н.1964. Муфлон. - Лов и риболов, 7: 18 - 19.
  4. Ovis orientalis (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)
  5. ((bg)) БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28.