Мъгла
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мъглата представлява кондензирала водна пара във вид на микроскопични капки (при температура под 0 °С - ледени кристали) в приземния въздушен слой. С други думи тя е облак, който започва от земната повърхност и намалява видимостта под 1 km. Според видимостта мъглите се класифицират в 4 основни типа:
- много гъсти (видимостта е под 50 m)
- гъсти (видимостта е от 50 m до 200 m)
- умерени (видимостта е от 200 m до 500 m)
- слаби (видимостта е от 500 m до 1000 m)
Според начина на образуване мъглите се делят на две големи групи:
- фронтални и
- вътрешно-масови.
Фронталните мъгли се образуват на границата между две въздушни маси, която се нарича атмосферен фронт.
Вътрешно-масовите се образуват в еднородна въздушна среда. Те се делят на две групи: мъгли от охлаждане и мъгли от изпарение. Мъглите от охлаждане се делят на радиационни, адвективни и смесени.
- радиационните мъгли възникват в резултат от изстиване на земната повърхност и прилежащия въздух вследствие на топлинно излъчване (радиация).
- адвективни мъгли се образуват при нахлуване на топла и влажна въздухна маса, която се премества над по-студена земна повърхност (виж температура на въздуха).
- смесените мъгли съчетават условията за възникване на радиационите и адвективните вълни.
- склоновите мъгли възникват при изкачването по слон на топъл и влажен въздух, които се охлажда адиабатно
- По особен тип са градските мъгли. Образуват се над големите градове и индустриални центрове вследствие изобилието на активни кондензационни ядра и допълнително количество водна пара, продукт от изгарянето на различни горива и от множество производства. Те възникват и при ненаситено състояние на въздуха и затова са по-чести, отколкото в крайградските местности.Най - интензивните и вредни мъгли от този род се наричат смог
