Мъглен (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.
Знаме на ГърцияFlag of Greek Macedonia.svgДем Мъглен
Δήμος Αλμωπίας
Dimos Almopias - Central Macedonia.svg
Дем Мъглен на картата на Централна Македония
Meglena Valley.jpg
Мъглен от сателит - на изток планината Паяк, на север Кожух, на запад - Нидже
Данни
Област: Централна Македония
Географска област: Мъглен
Население: 29 354 (2001)
Център: Съботско
Селища: 44
Пощ. код: 584 00
Тел. код: 23840-2
Официален сайт: www.dimosalmopias.gov.gr/

Мъглен или Меглен или Мъгленско/Мегленско (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

Съдържание

История [редактиране]

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология народ от гиганти.

През 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.[1]

Крепостта Мъглен.
Фрагмент от крепостта.

През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

„ Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи.[2] “

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници.[3] “

В края на 19 век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци[4].

В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници - 26.[5]

След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.

Влахомъглен [редактиране]

Карта на Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (или Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Влашките мъгленски села са Нъте (Нотия), Лугунци (Лангадия), Бериславци (Периклия) и Ошин (Архангелос), но географски Влахомъглен излиза извън географските граници на Мъглен и обхваща и селата Люмница (Скра), Купа, Ливада (Ливадия), Църна река (Карпи) и Баровица (Кастанери) от дем Пеония, както и Хума, Серменин и Конско от Община Гевгели на Република Македония.

Тези села традиционно са населени с власи християни, а едно от тях — Нъте в 1759 година е потурчено. Мъгленорумънският или езикът на мъгленските власи — мъгленорумъните се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са арумъни. Някои учени говорят за влияние на българския език и по-конкретно на някои родопски говори върху мъгленорумънския говор. Според тези автори власите в Меглен са се преселили от Родопите след XII век[6]. Носията на мъгленорумъните се отличава от тази на аромъните и е сходна с носията на местните българи. Голяма част от обичаите на мъгленските власи също са идентични или сходни с българските [7].

След като областта попада в Гърция много от мъгленските власи емигрират в Румъния, а власите помаци от Нъте се изселват през 20-те години в Турция.

п • б • р
Мъгленорумънски села във Влахомъглен

Дем Мъглен [редактиране]

Топографска карта на дема

В административно отношение областта до 1997 година е епархия в ном Пела. От 1997 година със закона Каподистрияс е разделена на демите Съботско (Аридеа) в западната ѝ част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната, а от 1 януари 2011 година със закона Каликратис е самостоятелен дем.[8] Главен град на областта и дема е Съботско.

Демова единица Съботско [редактиране]

Според преброяването от 2001 година дем Съботско (Δήμος Αριδαίας) има 20 213 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Съботско на картата на бившия ном Пела.
Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.
Църквата в Бахово.
  • Демова секция Съботско (6 062 жители)
  • село Съботско (Αριδαία, Аридеа) (5 600 жители)
  • село Вълчища (Υδραία, Идреа) (462 жители)
  • Демова секция Бахово
  • село Бахово (Πρόμαχοι, Промахи) (1 825 жители)
  • Демова секция Биджова махала
  • Демова секция Бизово (479 жители)
  • село Бизово (Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос) (310 жители)
  • село Манастир (Μοναστηράκι, Монастираки) (169 жители)
  • Демова секция Габровци (691 жители)
  • Демова секция Драгоманци
  • Демова секция Костурино
  • Демова секция Пожарско (1 187 жители)
  • Демова секция Поляни
  • село Поляни (Πολυκάρπη, Поликарпи) (1 071 жители)
  • Демова секция Пребъдище
  • Демова секция Рудино
  • село Рудино (Άλωρος, Алорос) (464 жители)
  • Демова секция Саракиниово (471 жители)
  • Демова секция Северяни (1 340 жители)
  • село Северяни (Βορεινό, Ворино) (871 жители)
  • село Невор (Νεοχώρι, Неохори) (469 жители)
  • село Сборско (Πευκωτό, Певкото)
  • Демова секция Струпино
  • село Струпино (Λυκόστομο, Ликостомо) (395 жители)
  • Демова секция Тресино
  • Демова секция Цакон махала
  • Демова секция Църнешево

На територията на демовата единица е и днес изоставеното село Карадере (на гръцки Μαυρόλακκος, Мавролакос).

Демова единица Къпиняни [редактиране]

Според преброяването от 2001 година дем Къпиняни има 9 141 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Къпиняни на картата на бившия ном Пела.
Фреска от Ошинския манастир.
Църквата „Свети Димитър“ в Тушин.
  • Демова секция Къпиняни
  • село Къпиняни (Εξαπλάτανος, Ексаплатанос) (1 768 жители)
  • Демова секция Бериславци (471 жители)
  • Демова секция Гостолюби
  • село Гостолюби (Κωνσταντία, Констандия) (759 жители)
  • Демова секция Карладово (893 жители)
  • село Карладово (Μηλιά, Милия) (677 жители)
  • село Ружяни (Ριζοχώρι, Ризохори) (537 жители)
  • Демова секция Кожушани
  • село Кожушани (Φιλώτεια, Филотия) (639 жители)
  • Демова секция Новоселци (30 жители)
  • село Новоселци (Νερόμυλοι, Неромили) (123 жители)
  • село Продром (Πρόδρομος, Продромос) (186 жители)
  • Демова секция Нъте (450 жители)
  • село Нъте (Νότια, Нотия) (388 жители)
  • село Тушин (Αετοχώρι, Аетохори) (62 жители)
  • Демова секция Ошин
  • село Ошин (Αρχάγγελος, Архангелос) (686 жители)
  • Демова секция Слатина
  • Демова секция Страища
  • Демова секция Тодорци
  • село Тодорци (Θεοδωράκι, Теодораки) (772 жители)
  • Демова секция Тръстеник
  • село Тръстеник (Θηριόπετρα, Тириопетра) (401 жители)
  • Демова секция Фущани
  • село Фущани (Φούστανη, Фустани) (542 жители)

На територията на демовата единица са и днес изоставените села Лесково и Извор.

Литература [редактиране]

„Областта Меглен в Македония. Историко-етнографски преглед и народностни борби“ на Кирил Младенов
  • Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония. Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, 56 с.
  • Младенов, Кирил. Народни песни от Мегленско, Македонски преглед, 1936, № 3-4, с. 141-157
  • Capidan, Theodor, Meglenoromânii, Istoria şi graiul lor, vol. I, Cultura Naţională, Bucureşti, 1925
  • Capidan, Theodor, Macedoromânii. Etnografie, Istorie, Limbă, Fundaţia regală pentru literatură şi artă, Bucureşti, 1942.
  • Coman, Virgil, Meglenoromânii, Ieri şi azi, în revista „Magazin istoric”, an XXXVII, nr 10 (439), octombrie 2003, Bucureşti, p. 16-18
  • Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών - Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.

Външни препратки [редактиране]

Бележи [редактиране]

  1. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171.
  2. ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  3. ↑ "Voyage dans la Macedoine par Cousinery", Paris 1831, 1 vol, р.83.
  4. ↑ Иречек, Константин. История на българите, София 1978, с. 605
  5. ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 2.
  6. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 57-58, 65., виж и Puscariu, S. Etudes de linguistique roumaine, Cluj-Bucuresti, 1937, р. 86.
  7. ↑ Theodor Capidan, Op. cit. p. 32-33, 38-39, 43, 46.
  8. ↑ Ν. 3852/10


Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мъглен_(област)&oldid=5519462“.