Мъри Гел-Ман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мъри Гел-Ман
Murray Gell-Mann.jpg
Роден 15 септември 1929
Ню Йорк, САЩ
Националност американец
Професия физик
Известни студенти Кенет Уилсън Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1969)

Мъри Гел-Ман (на англ. Murray Gell-Mann) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика (1969) за открития, свързани с класификацията на елементарните частици и тяхното взаимодействие.

Биография[редактиране | edit source]

Гел-Ман се ражда в Ню Йорк в семейство на еврейски емигранти от Черновиц, тогава в Австро-Унгария. В детството си е считан за вундеркинд, проявявал е голямо любопитство и любов към природата. След завършване на Колумбийското подготвително и граматическо училище в Ню Йорк, на 15-годишна възраст постъпва в Йейл. Оттам получава бакалавърска титла (1948), след което записва докторантура в Масачузетския технологичен институт MIT (Massachusetts Institute of Technology), която завършва през (1951). От 1952 работи в Чикагския университет заедно с Енрико Ферми. Отначало е асистент, след това доцент и професор. От 1955 г. е професор в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), а от 1967 г. - почетен професор.

Двадесет и три годишен поставя началото на революция във физиката със статия за новите свойства: "странност" и "чаровност" на елементарните частици.

През 50-те Гел-Ман дава обяснение на природата на откритите по това време К-мезони (каони) и хиперони. За тяхната класификация той въвежда ново квантово число - странност. Заедно с Абрахам Пайс обясняват и други трудни аспекти в теорията на тези частици. Друг негов успех е формулата Гел-Ман - Нишима, изведена първоначално върху емпирични факти, а впоследствие обяснена от теория на кварките.

Външни препратки[редактиране | edit source]