Мъркюри (програма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПРОГРАМА МЪРКЮРИ
Mercury-patch-info.png
Описание
Програма Пилотиран космически полет
Продължителност 1958 - 1963
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Изпълнител NASA logo.svg НАСА
Използвани носители
Модел Литъл Джо I
Производител Норт Американ
Модел Редстоун
Производител Крайслер
Модел Атлас D
Производител Конвеър
Космически кораб
Име Мъркюри
Производител Дъглас Еъркрафт
Екипаж 1
Автономност 3 денонощия
Произведени 20

Мъркюри (на английски: Mercury, на български: Меркурий) е първата американска програма за пилотирани космически полети. Провежда се от 1958 до 1963 г. Името на програмата идва от римския бог Меркурий, който често е символ на скорост. Меркурий е и името на планета от Слънчевата система, която се движи и най-бързо от всички планети и е най-близо до Слънцето. Това име получават и космическите кораби на САЩ - първо поколение, използвани в програмата.

История[редактиране | edit source]

На 7 октомври 1958 г. Директорът на НАСА Томас Глинън (на английски: Thomas Keith Glennan). Обявява началото на "Проект Мъркюри" (на английски: Project Mercury). Програмата предвижда извеждане на пилотиран от човек космически кораб на ниска околоземна орбита. На 17 декември с. г. Глинън обявява публично целите на програмата. На 29 декември с. г. Норт Американ авиейшън става първия изпълнител по програмата, като получава от НАСА договор за строителството на ракетата Литъл Джо I, използвана в началните етапи на програмата. През м. януари 1959 г. Дъглас Еъркрафт печели договор за строителството на космическия кораб. През м. юни с. г. е взето решение за използването на Атлас D като основна ракета - носител в програмата. Първия космически кораб е построен от Дъглас Еъркрафт през м. октомври 1959 г. На 12 февруари 1960 г. Кристофър Крафт (на английски: Christopher Columbus Kraft) е назначен за координатор на програмата Мъркюри. Стойността и възлиза на 1,5 млрд. долара.

Цели на програмата[редактиране | edit source]

  • Осъществяване на пилотиран от човек полет на ниска околоземната орбита
  • Изследване на функциите на човешкия организъм в условията на безтегловност (нулева гравитация)
  • Анализ на интерфейса "човек - машина" и опити за ръчно управление на подобен летателен апарат
  • Благополучно възстановяване на астронавтите и космическия кораб

Дизайн на програмата[редактиране | edit source]

Като първа космическа програма, Мъркюри е много натоварена и широкообхватна. Предвидени са много наземни тестове, а също така и полетни изпитания. За разлика от първата съветска пилотирана програма Восток, която е строго секретна, Мъркюри получава широка гластност и полетите и са предавани по телевизията. По тази причина НАСА се стреми към максимална сигурност. Програмата включва безпилотни (автоматични) и непилотирани (на борда на космическите кораби има маймуни, които са обучени на елементарни команди, за де се изясни до каква степен е възможен контрол на поведението и реакциите при нулева гравитация) суборбитални и орбитални космически полети. Планирани са многодневни космически полети, както и полет на жена - астронавт. Управлението на космическите кораби се осъществява автоматично и на ръчен режим.

Летателни апарати[редактиране | edit source]

В програмата Мъркюри са използвани три типа ракети - носители, макети на космическия кораб и космически кораб в различни модификации, за отделните мисии.

Носители[редактиране | edit source]

Космически кораб[редактиране | edit source]

  • Макет на космическия кораб — при някои от тестовети и изпитателните полети е използван макет на космическия кораб с цел намаляване на разходите и опростяване на конструкцията;
  • Космически кораб Мъркюри — едноместен, орбитален пилотиран кораб, изпълнен по схема "капсула". Използвания при строежа материал е титан - никелова сплав. Обема на кабината е 1,7 м3. Атмосферата — чист кислород с налягане 1/3 от нормалното атмосферно. В кабината има 120 превключвателя: 55 електрически, 30 предохранителни и 35 механични. Ръчното управление се извършва с джойстик за дясната ръка на пилота. Визуалния обзор се осъществява от илюминатора на люка и широкоъгълен перископ. За основен принцип на кацане е избран приводняването. Първо на височина 6,4 км. над водната повърхност се отваря спирачен парашут за първоначално намаляване на скоростта. Големия основен парашут се отваря на 3 км. височина, което допълнително забавя космически кораб в подготовката за кацане. Точно преди да се удари корабът във водата се напомпва авариен гумен пояс, разположен зад топлинния щит, за да се намали силата на удара. След приводняването се напомпват въздушни балони, за да се запази капсула изправена във водата и се освобождават парашутите. След това спасителен хеликоптер евакуира капсулата. Системата на приводняване е много рационална, защото се избягва монтиране на специални двигатели за меко кацане и катапултни кресла за астронавтите. Това решение понижава цената на кораба, опростява конструкцията, намалява теглото и увеличава полезния товар. Системата остава традиционна за космическите кораби на САЩ до появата на космическата совалка.

Управление на полетите[редактиране | edit source]

Контролен център Мъркюри, Кейп Канаверал, Флорида
Карта на орбитите и проследяващи станции (MA-8)

Шест пилотирани мисии са контролирани от Центъра за управление на Мъркюри, разположен близо до площадката за изстрелване. За да се проследяват пилотираните мисии на орбита е построена мрежа от радиостанции около екватора. Две други мрежи за проследяване вече съществуват, но те се оказват добри за безпилотни мисии, но неподходящи за пилотирани космически полети. Тези полети изискват включването на няколко големи телескопа и много малки радиостанции в точки, през които корабът ще премине по пътя си. Безпилотните мисии се нуждаят от един и същи вид радиостанции в значително по-малък брой. Тези разлики принуждават НАСА да изгради независима мрежа за пилотираните си полети. Освен в САЩ станции за проследяване са построени в Австралия и Африка, а има и доста мобилни, на кораби в океаните около екватора. Всички те са свързани в глобална мрежа за засичане и проследяване, която води космическия кораб от старта до приводняването. По този начин данните за параметрите на мисията пристигат в Центъра за управление в реално време - отлично постижение за началото на 60 - те години на 20 - ти век.

Астронавти[редактиране | edit source]

На 5 януари 1959 г., НАСА взема решение за селекция на първите астронавти. Критериите за подбора са предадени на Министерство на отбраната. А те са следните:

  • Възраст - до 40 години;
  • Ръст - под 180 см.;
  • Тегло - под 75 кг.;
  • Физическо състояние - безупречно (установено с повече от 90 прегледа, изследвания и тестове);
  • Образование - бакалавърска степен по технически науки;
  • Квалификация - пилот на реактивен самолет;
  • Специално образование - завършено обучение в школа за тест пилоти;
  • Летателен опит - не по-малко от 1500 полетни часа.

Пентагона одобрява по документи списък от 110 пилоти: 5 летци от USMC, 47 от USN и 58 пилоти на USAF. От този списък са подбрани след първоначалните медицински прегледи и изследвания 35 пилоти. След жестоки тестове от тях остават само 18. На 2 април 1959 г. са избрани седем астронавти. Те стават известни като Седморката на Мъркюри. НАСА обявява резултатите от селекцията на 9 април 1959 година. В Група НАСА-1 влизат:

Единствен Доналд Слейтън не успява да осъществи полета си с Мъркюри, но лети в космоса като част от екипажа на Аполо-Союз през 1975 г. Алън Шепърд е командир на Аполо 14 и става най-възрастният астронавт (47 г.) стъпил на Луната. Джон Глен извършва орбитален полет с космическата совалка Дискавъри (мисия STS-95) на 77 г. възраст и до момента е най-възрастния човек летял в космоса. Върджил Грисъм лети като командир на Джемини 3 и загива при предстартов тест на Аполо 1. Уолтър Шира осъществява полети с Джемини 6А и Аполо 7 (и на двата като командир) и става първият човек в света летял в космоса три пъти и единствения американец участвал в полети от програмите Мъркюри, Джемини, и Аполо. Скот Карпентър не лети никога повече в космоса, а продължава службата си в USN и до края на военната си кариера се занимава с дълбоководни изследвания.

Космически полети по програмата[редактиране | edit source]

Изпълнени мисии по програмата[редактиране | edit source]

Старт Ракета-носител Име на кораба Продължителност на полета Маса, кг NSSDC ID Бележка
21 август 1959 Литъл Джо I Литъл Джо 1 (LJ-1) 20 секунди 1159,0 - Половин час преди старта САС изстрелва капсулата на височина около 600 м. Старта не се осъществява, ракетата-носител не пострадва[1].
9 септември 1959 Атлас D Биг Джо 1 (BJ-1) 13 минути 1159,0 - Суборбитален космически полет, височина 153 км. Изстрелян е макет на кораба "Мъркюри" за изпитване на топлинния му щит.
4 октомври 1959 Литъл Джо I Литъл Джо 6 (LJ-6) 5 минути 10 секунди 1134,0 - Балистичен полет за тест на аеродинамиката.
4 ноември 1959 Литъл Джо I Литъл Джо 1A (LJ-1A) 8 минути 11 секунди 1007,0 - Балистичен полет, тест на системата за аварийно спасяване (САС) по време на полет.
4 декември 1959 Литъл Джо I Литъл Джо 2 (LJ-2) 11 минути 6 секунди 1007,0 - Балистичен полет на макака Сам.
21 януари 1960 Литъл Джо I Литъл Джо 1Б (LJ-1B) 8 минути 35 секунди 1007,0 - Балистичен полет на женския макак Мис Сам.
9 май 1960 1 - Beach Abort (BA) 1 минута 31 секунди 1007,0 - Балистичен полет. Старт без ракета-носител, изпитания на системата за аварийно спасяване (САС).
29 юли 1960 4 Атлас D Мъркюри-Атлас 1 (МА-1) 3 минути 18 секунди 1154,0 - Първи полет на Мъркюри-Атлас. На 59 секунда, на височина 9,1 км. става разрушаване на ракетата-носител[2].
8 ноември 1960 3 Литъл Джо I Литъл Джо 5 (LJ-5) 2 минути 22 секунди 1141,0 - Балистичен полет
21 ноември 1960 2 F1 Редстоун Мъркюри-Редстоун 1 (MR-1) 2 секунди 1230,0 - Опит за изстрелване по суборбитална траектория. "4-инчов старт"(10 см). Корабът е изстрелян като "Мъркюри-Редстоун 1A (MR-1A)"[3].
19 декември 1960 2 F2 Редстоун Мъркюри-Редстоун 1A (MR-1A) 15 минути 45 секунди 1230,0 - Суборбитален космически полет, достигната скорост около 8 000 км/час. За времето на полета е достига височина 210 км., на разстояние 375 км.[4].
31 януари 1961 5 Редстоун Мъркюри-Редстоун 2 (MR-2) 16 минути 39 секунди 1203,0 - Суборбитален космически полет, в капсулата се намира 17-килограмовото шимпанзе Хам. Достигната е скорост около 9 400 км/час. За времето на полета достига височина 250 км., на разстояние 670 км.[5].
21 февруари 1961 6 Атлас D Мъркюри-Атлас 2 (MA-2) 17 минути 56 секунди 1154,0 - Суборбитален космически полет, скорост около 21 000 км/час. За времето на полета се достига височина 185 км., на разстояние 2 300 км.[6].
18 март 1961 14 F1 Литъл Джо I Литъл Джо 5A (LJ-5A) 23 минути 48 секунди 1141,0 - Суборбитален космически полет
24 март 1961 Редстоун Мъркюри-Редстоун BD (MR-BD) 8 минути 23 секунди 1141,0 - Суборбитален космически полет с добавени ускорители (Booster Development - разработване на ускорители), скорост - 8 200 км/час. За 8 минути и 23 секунди достига височина около 180 км., на разстояние около 500 км.[7].
25 април 1961 8 F1 Атлас D Мъркюри-Атлас 3 (MA-3) 7 минути 19 секунди 1179,0 - 40 секунди след старта, на височина 5 км. се задейства системата за аварийно спасяване (САС), изстрелвайки капсулата на височина 7 км. С помощта на парашутите капсулата се приземява на разстояние 1,8 км. от старта. Капсулата след ремонт е монтирана на МА-4.[8].
28 април 1961 14 F2 Литъл Джо I Литъл Джо 5Б (LJ-5B) 5 минути 25 секунди 1141,0 - Суборбитален космически полет. Изпитване на системата за аварийно спасяване (САС) в началото на полета.
5 май 1961 7 Редстоун Мъркюри-Редстоун 3 (MR-3) 15 минути 28 секунди 955 - Първи пилотиран суборбитален космически полет на астронавта Алън Шепърд. Скорост - 8340 км/час. За времето на полета е достигната височина 187,5 км., на разстояние 488 км.[9].
21 юли 1961 11 Редстоун Мъркюри-Редстоун 4 (MR-4) 15 минути 37 секунди 1286,0 - Втори пилотиран суборбитален космически полет на астронавта Върджил Грисъм. Скорост - 8 270 км/час. За 15 минути и 37 секунди е достигната височина 189 км., на разстояние 483 км.[10].
13 септември 1961 8 F2 Атлас D Мъркюри-Атлас 4 (MA-4) 1 час 49 минути 20 секунди 1224,7 1961-025A Първи орбитален непилотиран полет[11].
1 ноември 1961 Блу Скаут ІІ Мъркюри-Скаут 1 (MS-1) 44 секунди 67,5 - Авариен старт. На 28 секунда от полета започва да се появява неустойчивост в работата на двигателите на ракетата-носител и на 43 секунда е подадена команда за самоунищожение[12].
29 ноември 1961 9 Атлас D Мъркюри-Атлас 5 (MA-5) 3 часа 20 минути 59 секунди 1315,4 1961-033A Втори орбитален полет, изстреляно е 17-килограмовото шимпанзе Енос. Заради проблем (теч на гориво) в орбита полетът е съкратен от 3 на 2 обиколки. Приземяването е успешно[13].
20 февруари 1962 13 Атлас D Мъркюри-Атлас 6 (MA-6) 4 часа 55 минути 23 секунди 1352,0 1962-003A Първи пилотиран орбитален полет — астронавт Джон Глен, 3 обиколки за 4 часа 55 минути[14].
24 май 1962 18 Атлас D Мъркюри-Атлас 7 (MA-7) 4 часа 56 минути 15 секунди 1349,5 1962-019A Втори пилотиран орбитален полет — астронавт Скот Карпентър, 3 обиколки за 4 часа 56 минути[15].
3 октомври 1962 16 Атлас D Мъркюри-Атлас 8 (MA-8) 9 часа 13 минути 11 секунди 1370,0 1962-052A Трети пилотиран орбитален полет — астронавт Уолтър Шира, 6 обиколки за 9 часа 13 минути[16].
15 май 1963 20 Атлас D Мъркюри-Атлас-9 (MA-9) 1 денонощие 10 часа 19 минути 49 секунди 1360,8 1963-015A Четвърти пилотиран орбитален полет — астронавт Гордън Купър, 22 обиколки за полета[17].
Пилотираните полети от програмата

Отменени мисии по програмата[редактиране | edit source]

Мисия Име Астронавт Планиран старт: Анулиран: Бележка
MJ-1 N/A N/A N/A 1 юли 1959[18] Тест на топлинния щит.
MJ-2 N/A шимпанзе Първо тримесечие, 1960 1 юли 1959 Изпитания на капсулата на натоварване.[19]
MR-5 N/A Джон Глен (вероятно) август 1961[20]
MR-6 N/A юли 1961[21] Счетен за излишен.
Мъркюри-Атлас 10 (MA-10) Freedom 7-II Алън Шепърд октомври 1963 13 юни 1963 Планирана 3-дневна мисия.
Мъркюри-Атлас 11 (MA-11) N/A Върджил Грисъм четвърто тримесечие 1963 октомври 1962 Планирана еднодневна мисия.
Мъркюри-Атлас 12 (MA-12) N/A Уолтър Шира четвърто тримесечие 1963 октомври 1962 Планирана еднодневна мисия.
Мъркюри-Атлас 13 (MA-13) N/A Джералдин Коб 1964 юни 1963 Планиран полет на американка в космоса.

Приводняване на пилотираните мисии[редактиране | edit source]

Космически кораб Астронавт Дата на приводняване Местоположение Спасителен кораб Спасителна мисия (км)
MR-3 - Freedom 7 Алън Шепърд 5 май 1961 27°13′ с. ш. 75°53′ з. д. / 27.228333° с. ш. 75.883333° з. д. USS Lake Champlain (CVS-39) 5.6
MR-4 - Liberty Bell 7 Върджил Грисъм 21 юли 1961 27°32′ с. ш. 75°44′ з. д. / 27.533333° с. ш. 75.733333° з. д. USS Randolph (CVS-15) 9.3
MA-6 - Friendship 7 Джон Глен 20 февруари 1962 21°26′ с. ш. 68°41′ з. д. / 21.433333° с. ш. 68.683333° з. д. USS Noa (DD-841) 74
MA-7 - Aurora 7 Скот Карпентър 24 май 1962 19°27′ с. ш. 63°59′ з. д. / 19.45° с. ш. 63.983333° з. д. USS Farragut (DLG-6) 400
MA-8 - Sigma 7 Уолтър Шира 3 октомври 1962 32°06′ с. ш. 174°28′ з. д. / 32.1° с. ш. 174.466667° з. д. USS Kearsarge (CVS-33) 7.4
MA-9 - Faith 7 Гордън Купър 16 май 1963 27°20′ с. ш. 176°26′ з. д. / 27.333333° с. ш. 176.433333° з. д. USS Kearsarge (CVS-33) 8.1

Резултати[редактиране | edit source]

Първата американска програма за пилотирани космически полети е изпълнена успешно за четири години и осем месеца. През това време са осъществени шест пилотирани полета. Проектът осъществява още четири непилотирани полета (с макак и шимпанзе на борда) и шестнадесет автоматични изстрелвания. Установено е, че човешкия организъм може да функционира без да се появи спад в нормалните му функции при полет в безтегловност до 34 часа. Потвърдено е, че човек може да пилотира летателен апарат в условията на нулева гравитация. НАСА натрупва опит в планирането на мисии и експлоатацията на космически летателни апарати. Общо за цялото времетраене на програмата са осъществени двадесет и шест полета. Не всички заложени параметри в програмата са изпълнени. Многодневните полети са отложени за започващата програма Джемини - космически кораби от второ поколение. Полетът на американка в космоса също е анулиран и става факт почти четвърт век по-късно. Като цяло, програмата Мъркюри е голям успех за НАСА и осигурява сериозно финансиране за следващите космически проекти.[22]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [http://www.astronautix.com/lvs/litlejoe.htm Little Joe
  2. [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA1 NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  3. [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR1 NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  4. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  5. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  6. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  7. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  8. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  9. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  10. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  11. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  12. Mercury-Scout 1 (MS 1, MNTV 1)
  13. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  14. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  15. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  16. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  17. NASA - NSSDC - Spacecraft - Details
  18. Project Mercury - A Chronology. Part 2 (A). // History.nasa.gov. Посетен на 2012-05-24.
  19. Mercury-Jupiter 2 (MJ-2). // Astronautix.com. Посетен на 2012-05-24.
  20. Deke! U.S. Manned Space: From Mercury to the Shuttle. 1st. Ню Йорк, Forge (St. Martin's Press), 1994. ISBN 0-312-85503-6. OCLC 29845663. с. 104.
  21. Deke! U.S. Manned Space: From Mercury to the Shuttle. 1st. Ню Йорк, Forge (St. Martin's Press), 1994. ISBN 0-312-85503-6. OCLC 29845663. с. 101.
  22. Проект Мъркюри на сайта на НАСА.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Project Mercury - A Chronology. Part 2 (A)". History.nasa.gov. Retrieved 2012-05-24.
  • "Mercury-Jupiter 2 (MJ-2)". Astronautix.com. Retrieved 2012-05-24.
  • "Project Mercury". U.S Centennial of flight commission.

Външни препратки[редактиране | edit source]