Мъркюри (програма)
Проект „Мъркюри“ (на английски: Mercury, в превод Меркурий) е първата американска програма за пилотирани космически полети. Той започва на 7 октомври 1958 и се провежда до 1963 година. Името на проекта идва от римския бог Меркурий, който често е символ на скорост. Меркурий е и името на планетата най-близо до слънцето в Слънчевата система, която се движи и най-бързо от останалите планети в нея.
Целите на проекта са:
- Осъществяване на пилотиран от човек полет в земната орбита
- Изследване на функциите на човешкия организъм в условията на безтегловност (нулева гравитация)
- Анализ на интерфейса "човек - машина" и опити за ръчно управление на подобен летателен апарат
- Благополучно възстановяване на астронавтите и космическия кораб
Стойността на програмата Мъркюри възлиза на 1, 5 млрд долара.
[редактиране] Пилоти и мисии
- Малкълм Скот Карпентър (на английски: Scott Carpenter)
- Лерой Гордън Купър (на английски: Gordon Cooper)
- Джон Хершъл Глен-младши (на английски: John Glenn)
- Върджил Айвън „Гъс“ Грисъм (Virgil Grissom)
- Уолтър Марти Шира-младши (на английски: Walter Shirra)
- Алън Бартлет Шепърд (на английски: Alan Shepard)
- Доналд Кент Слейтън (на английски: Donald Slayton)
- Шимпанзета: Хам и Енос
Програмата „Меркурий“ има седем астронавта. Всичките са военни пилоти изпитатели и са известни като Седморката на Мъркюри. НАСА обявява избраните седем астронавта на 9 април 1959 година. Единствен Доналд Слейтън не успява да осъществи полета си с Мъркюри, но лети в космоса като част от екипажа на Аполо-Союз през 1975 год. Алан Шепърд е командир на Аполо 14 и става най-възрастният астронавт (47 год.) стъпил на Луната. Джон Глен извършва орбитален полет с космическата совалка „Дискавъри“ (мисия STS-95) на 77 год. възраст и до момента е най-възрастния човек летял в космоса. Върджил Грисъм лети като командир на Джемини 3 и загива при предстартов тест на Аполо 1. Уолтър Шира осъществява полети с Джемини 6А и Аполо 7 (и на двата като командир) и става първият човек в света летял в космоса три пъти и единствения американец участвал в полети от програмите Мъркюри, Джемини, и Аполо. Скот Карпентър не лети никога повече в космоса, а продължава службата си в USN и до края на военната си кариера се занимава с дълбоководни изследвания.
| Космически полети по програма „Мъркюри“ | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Дата | КК | Ракета-носител | Пилот | Продължителност | Височина (апогей/перигей) | Разстояние | Бележки |
| 1 | 19 декември 1960 | „Мъркюри 1А“ | „Редстоун“ | безпилотен | 15 мин 45 сек | 210 км | 378 км | Суборбитален космически полет |
| 2 | 31 януари 1961 | „Мъркюри 2“ | „Редстоун“ | Шимпанзе Хам | 16 мин 39 сек | 251 км | 422 км | Суборбитален космически полет |
| 3 | 5 май 1961 | „Мъркюри 3“ (Freedom 7) | „Редстоун“ | Алън Шепърд | 15 мин 28 сек | 186 км | 486 км | Първи суборбитален космически полет с човек на борда |
| 4 | 21 юли 1961 | „Мъркюри 4“ (Liberty Bell 7) | „Редстоун“ | Върджил Грисъм | 15 мин 37 сек | 190 км | 487 км | Втори суборбитален космически полет с човек на борда |
| 5 | 29 ноември 1961 | „Мъркюри 5“ | „Атлас D“ | Шимпанзе Енос | 3 часа 20 мин 59 сек | 237 / 160 км | 2 обиколки | Първи орбитален полет |
| 6 | 20 февруари 1962 | „Мъркюри 6“ (Friendship 7) | „Атлас D“ | Джон Глен | 4 часа 55 мин 23 сек | 265 / 159 км | 3 обиколки | Първи орбитален полет на астронавт на САЩ |
| 7 | 24 май 1962 | „Мъркюри 7“ (Aurora 7) | „Атлас D“ | Скот Карпентър | 4 часа 56 мин 5 сек | 260 / 154 км | 3 обиколки | Втори орбитален полет на астронавт на САЩ |
| 8 | 3 октомври 1962 | „Мъркюри 8“ (Sigma 7) | „Атлас D“ | Уолтър Шира | 9 часа 13 мин 11 сек | 285 / 166 км | 6 обиколки | Трети орбитален полет на астронавт на САЩ |
| 9 | 15 май 1963 | „Мъркюри 9“ (Faith 7) | „Атлас D“ | Гордън Купър | 1 денонощие 10 часа 19 мин 49 сек | 265 / 159 км | 24 обиколки | Четвърти орбитален полет на астронавт от САЩ. Първи полет на американски астронавт с продължителност повече от едно денонощие. Последен самостоятелен полет на американец в космоса |
| 10 | октомври 1963 | „Мъркюри 10“ (Freedom 7 ІІ) | „Атлас LV - 3B“ | Алън Шепърд | 3 денонощия (планирани) | 265 / 159 км | 48 обиколки (планирани) | Последен полет по програмата Мъркюри. Отменен на 13 юни 1963 год. |
| 11 | 1963 | „Мъркюри 11“ | „Атлас LV - 3B“ | Върджил Грисъм | 1 денонощиe (планирано) | няма данни | няма данни | Еднодневен полет по програмата Мъркюри. Отменен през м. октомври 1962 год. |
| 12 | 1963 | „Мъркюри 12“ | „Атлас LV - 3B“ | Уолтър Шира | 1 денонощие (планирано) | няма данни | няма данни | Еднодневен полет по програмата Мъркюри. Отменен през м. октомври 1962 год. |
| Сумарно време в космоса — 2 денонощия 10 часа 13 минути и 11 сек | ||||||||
[редактиране] Резултати
Първата американска програма за пилотирани космически полети е изпълнена успешно за четири години и осем месеца. През това време на трескава работа са осъществени шест пилотирани от хора полета. Проектът осъществява и двадесет роботизирани изстрелвания. Установява се, че човешкия организъм може да функционира нормално без да се появи спад в нормалните му функции при полет в безтегловност до 34 часа. Установява се, че човек може да пилотира летателен апарат в условията на безтегловност. [1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Проект Мъркюри на сайта на НАСА.
|
|||||||
|
||||||||||