| п • б • р Мъркюри-Редстоун 4 |
| Емблема |
|
| Данни за кораба |
| Ракета-носител |
Редстоун-MRLV MR-7 |
| Полет на Мъркюри № |
19 (капсула № 11) |
| Стартова площадка |
База на ВВС "Кейп Канаверал", стартова площадка LC-5 |
| Старт |
21 юли 1961 12:20:36 UTC
|
| Кацане |
21 юли 1961 12:36:13 UTC
|
| Място на кацане |
Атлантически океан, 27°32'9"N/ 75°45'57"W |
| Продължителност на полета |
15 минути 37 секунди |
| Изминато разстояние |
486,15 км |
| Апогей |
190,39 км |
| Маса |
1286 кг
|
| Данни за екипажа |
| Членове на екипажа |
1 |
| Позивна |
Liberty Bell 7 |
| Кацане |
1 |
| Снимка на екипажа |
Върджил Грисъм малко преди да влезе в "Liberty Bell 7"
|
| Свързани космически мисии |
|
|
Мъркюри 4 ( на английски: Mercury 4 ) е вторият пилотиран космически кораб на САЩ. Стартът му е на 21 юли 1961 г. Тове е третият в историята пилотиран космически полет.
Първоначално полетът на Мъркюри 4 е предвиден за м. октомври 1961 г. По - късно е изтеглен за 21 юли с. г. Това е последния пилотиран суборбитален космически полет за САЩ. За пилот на този полет е определен Върджил Грисъм, а за негов дубльор - Джон Глен. Грисъм, в съответствие с традицията, нарича своя кораб Либърти бел ( на английски: Liberty bell ). Самия кораб слиза от производствената линия на McDonnell в Сейнт Луис през м. май 1960 г. За разлика от Мъркюри 3 той има голям централно разположен илюминатор, който позволява преки визуални наблюдения от страна на астронавта. Сам по себе си, този илюминатор е технически шедьовър. Изработен е от фирмата The Corning Glass Works of Corning, Ню Йорк. Трапецовиден, с размер на дългите страни на трапеца 254 мм., изработен от специално двойно стъкло, илюминаторът бил разчетен да издържа на температури от порядъка на 1000°С.
Старт на Mercury-Redstone 4
Ракетата - носител Редстоун е доставена на Кейп Канаверъл на 8 юни 1961 г. На 15 юли с. г. космическия кораб и ракетата са сглобени и готови за полета, който е определен за следващия ден. Поради лошото време на 16 юли, полетът е отложен за 18 - ти, а по - късно за 19 - ти. На 19 юли 1961 г., отново е отложен и то само 10 мин. и 30 сек. преди старта. На 21 юли 1961 г. в 8:58 UTC, Върджил Грисъм е качен на борда на Либърти бел. Стартът е даден в 12:20:36 UTC. Корабът достига височина от 118.26 мили (190.32 км.), малко повече от Алън Шепърд и неговия Мъркюри 3. Пулсът на Грисъм е 171 удара в минута. След четвърт час, Мъркюри 4 навлиза в атмосферата. Спирачния парашут се отваря на височина 6,4 км., а основния - на 3,7 км. както е по разчет. При приводняването, люка на кораба се отваря преждевременно и той започва да се пълни с вода. Пристигналия хеликоптер не успява да го извади от водата и Либърти бел потъва в Атлантическия океан. През това време астронавта за малко не се удавил и е спасен от дошлия на помощ втори хеликоптер.
Грисъм е изваден от водата от спасителния херикоптер
Отначало в НАСА са склонни да обвинят пилота за загубата на Либърти бел 7. Впоследствие става ясно, че полетните инженери са сложили допълнително количество пиропатрони на люка (30 мин. преди старта) и това е довежда до неговото преждевременно отваряне, за което астронавта няма каквато и да е вина. Върджил Грисъм действа адекватно и за малко не става жертва на чуждо недомислие. Той възстановява репутацията си на един от "асовете" на НАСА и тя му гласува доверие като го назначава за командир на първите кораби от второ (Джемини 3) и трето (Аполо 1) поколение. Ирония на съдбата е, че Грисъм загива в Аполо 1 пак заради проблеми с люка на кораба, само че във фаталната вечер на 27 януари 1967 г., люка на Аполо не се отваря при възникналата аварийна ситуация.
На 20 юли 1999 г. в чест на 30 - та годишнина от кацането на Луната и 38 - та годишнина от полета на Мъркюри 4 е организирана експедиция от Oceaneering International, Inc. и Discovery Channel за изваждането на потъналия кораб. Либърти бел е открит на 550 км. югоизточно от Кейп Канаверъл и е изваден от дълбочина 4,5 км. Благодарение на това, че при построяването на кораба е използван изключително алуминий и титан, той е в много добро състояние и след рециклиране е изложен в Музея на космоса в Канзас.
|
Пилотирани космически полети на САЩ |
|
| Активни |
|
 |
|
| Предишни |
|
|
