Мюезин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картина на Жан-Леон Жером, изобразяваща пеещ мюезин

Мюезин (на арабски:مؤذن ; на турски: Müezzin) е духовен служител към джамията в ислямската религия, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва, пеейки езана.

История и възникване[редактиране | edit source]

Историците смятат, че в арабските племена още в предислямските времена съществувал обичай, при който събирането на членовете на племето ставало чрез издаване на специален вик или крясък. Това съобщаване и събиране чрез викане се е правело от специални мъже, които били наричани "мунади" или "муаззин". Глаголът "езана" или "адзана" на арабски език означава "викане на публиката".

Първоначално мюезинът е бил помощник на имама. Халиф Умар (634644) отправил в помощ на наместника на Куфа човек в качеството му на "мюезина на везиря". От този период датира ритуал, според който мюезина първо призовавал правоверните на улицата, а след това се отправял към монарха и приканвал и него към молитва. Връщайки се в джамията, мюедзина обявявал началото на намаза. Текстът на езана в този период е бил много кратък. Впоследствие започва използването му само в извънредни случаи. След като се утвърждава основния архитектурен тип на джамията, мюезина започнал да пее езана от балкона на минарето. Тази традиция започва началото си по времето на омаядския халиф Абд Ал-Малике (685705). Арабският пътешественик Ибн Батута (13041077) разсказва, че в Хорезъм в задълженията на мюезина влиза гоненето на правоверните от домовете им за намаз.

Необходими характеристики[редактиране | edit source]

С течение на годините се наложило да професионализират длъжността на мюезина. Той трябвало да притежава мощен, но приятен глас, който са длъжни да слушат всички жители в околността. За да се постигне мелодичното произнешение на думите от езана обучавали децата, които имали талант при пеенето още от малки. Често длъжността на мюезин се предавала по наследство. Друга особеност на мюезина в миналото е, че често тази длъжност е била предпочитана от родителите на слепи момчета, тъй като е била начин на припечелване на доходи. Тази особеност се обяснява с предимството, че от височината на минарето слепия мюезин не може да види вътрешните дворове и по-специално харемите с жените.

В някои големи джамии възникнала традиция на хорово рецитиране на езана. Освен езана мюезина изпълняват специални славословия, като например да произнасят "прекрасните имена на Аллаха". Понякога задълженията на мюезина са възлагани на астроном, който е трябвало да удостовери правилното направление на молитвата при строителството на джамиите, а също така и определял точното време на намаза.

Вижте още[редактиране | edit source]