Мюнхен
Град
|
||||||||||||||||||||||||||
Мюнхен (на немски München, произношение
['mʏnçən]) е център на германската провинция Бавария. С население от 1 382 273 души (2010)[1] той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на река Изар.
Фигурата на герба на Мюнхен е „мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на монах.
Съдържание |
[редактиране] История
Мюнхен е основан през 1158 г. от Хайнрих Лъва. В началото на XIII век придобива статуса на град. През 1327 г. е опожарен. През 1632 г. е превзет от Швеция по време на 30-годишната война. Хабсбургите си го връщат през 1705 г. През 1806 г. става столица на новата държава Бавария. През 1882 г. градът е електрифициран.
След Първата световна война за половин година (1918-1919 г.) просъществува Мюнхенската съветска република.
През 1923 г. в Мюнхен се провежда Бирения пуч - неуспешен опит за преврат срещу Ваймарската република. От 1933 г. в града се намира щабът на Националсоциалистическата работническа партия.
През 1972 г. в Мюнхен се провеждат XX. летни олимпийски игри, по време на които група израелски атлети са убити от палестински терористи.
[редактиране] Управление
Настоящият кмет на Мюнхен, Кристиян Уде, е от Социалдемократическата партия.
[редактиране] Икономика
Мюнхен е един от новите икономически центрове в Германия. Промишлености на бъдещето като биотехнологии и интернет са силно представени в Мюнхен, известен още като „световен град със сърце“ (Weltstadt mit Herz) . Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Алианц и Мюнхенер Рюк (Münchener Rück), на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Инфинеон (Infineon Technologies), както и на немските централи на Макдоналдс и Майкрософт. Освен това, Мюнхен е вторият град с най-много издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната. През първите години на XXI век градската управа решава всички нейни компютри да преминат към операционната система GNU/Linux.
Брутният вътрешен продукт за 2008 г. е 73 милиарда евро. Броят на плащащите социални осигуровки е 686 734 души. [2]
[редактиране] Население
През 2009 г. в Мюнхен живеят 1 360 000 души в 748 678 домакинства, от които 51,4% жени. 16,9% от населението са младежи под 20-годишна възраст. Чужденците са 315 924.[2] От тях 5982 са българи.[3]
[редактиране] Административно деление
След административната реформа през 1992 броя на районите в Мюнхен е редуциран от 41 на 26. В момента те са[4]:
|
[редактиране] Образование и наука
В Мюнхен има 13 висши учебни заведения с общо 88 165 студента. 41 776 от тях учат в университета Лудвиг-Максимилиан, 22 760 в Техническия университет. 47,5% от студентите са жени. [2]
[редактиране] Туризъм
Мюнхен е популярна туристическа дестинация. През 2009 г. е посетен от 4 983 632 туристи[5].
Най-посещаваното събитие в Мюнхен е двуседмичния панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг и принцеса Тереза фон Сакс-Хилбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес.
Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на модерното изкуство. Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник (Der Blaue Reiter).
Други известни туристически атракции са Английската градина - парк в центъра с красиви трасета за джогинг, езера, кафенета, място за сърфиране и нудистки площи, Техническият музей (Deutsches Museum), площадът Мариенплац, намиращ се в центъра на града, богато украсения часовник с движещи се фигури на фасадата на Новото кметство. Мариенплац е най-красивият площад в Мюнхен, наречен на името на Божията майка. В близост до него са разположени Старото и Новото кметство, центърът за туристическа информация, една от основните търговски улици на града с много магазини, барове и ресторанти. В центъра на площада се издига колоната на Дева Мария – позлатена статуя от 17 в., построена от Максимилиан І след края на шведската окупация, за да ознаменува края на чумната епидемия, при която Мюнхен е изгубил около една трета от жителите си. Мариенплац е традиционно място за срещи и провеждани на мероприятия на национално или градско равнище.
Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение в някогашното олимпийско градче. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра. Веднага се разпознава по двете си куполни кули, завършващи подобно на минарета, едната малко по-висока от другата.
Сградата на автомобилния гигант BMW с овалния музей е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г.
Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. той е домакин на няколко срещи, включително първата от Мондиала. През 2006 г. обаче срещите не са се провеждали на олимпийския стадион, а на новия „Алианц Арена“.
[редактиране] Спорт
В Мюнхен се провеждат XX. Летни олимпийски игри през 1972 г. Градът има два големи футболни отбора - ФК Байерн Мюнхен и ТШФ Мюнхен 1860. Големите стадиони са Алианц Арена и Олимпиащадион.
[редактиране] Транспорт
Мюнхенското международно летище е наречено на името на Франц Йозеф Щраус. То е седмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28,5 милиона пътници през 2005 г.[6] Мюнхен има голяма транспортна система, включваща метро, влакове от предградията, трамваи и автобуси. Местният транспорт се наблюдава от Мюнхенската траспортна и тарифна организация (Münchner Verkehrsgesellschaft mbH, MVG).
[редактиране] Побратимени градове
Мюнхен е побратимен град и партньор със следните градове:
Бордо, Франция от 30 май 1964
Верона, Италия от 17 март 1960
Единбург, Шотландия от 1954
Киев, Украйна от 6 октомври 1989
Сапоро, Япония от 28 август 1972
Синсинати, Охайо, САЩ от 18 септември 1989
Тюмен, Русия от 8 юни 2002
Хараре, Зимбабве от 1996
[редактиране] Личности
- Родени в Мюнхен
- Франц Бекенбауер (р. 1945), футболист и треньор
- Рудолф Мьосбауер (р. 1929), физик
- Андреас Отъл (р. 1985), футболист
- Мари-Луиз фон Франц (1915-1998), швейцарска психоложка
- Хайнрих Химлер (1900-1945), политик
- Елизабет Баварска (Сиси) (1837-1898), императрица на Австрия и кралица на Унгария
- Карл-Теодор цу Гутенберг 5 декември 1971 немски политик и министър на отбраната
- Починали в Мюнхен
- Ерих Кестнер (1899-1974), писател
- Юстус фон Либих (1803-1873), химик
- Херман Обрист (1862-1927), швейцарски художник
- Георг Ом (1789-1854), германски физик
- Вилхелм Рьонтген (1845-1923), физик
- Паул фон Хайзе (1830-1914), писател, поет и драматург
- Вернер Хайзенберг (1901-1976), физик
- Други личности, свързани с Мюнхен
- Стоян Брънчев (1860-1940), български лесовъд, завършва лесовъдство през 1889
- Емил Костадинов (р.1967), български футболист, играе в Байерн Мюнхен в периода 1995-1996
- Емануил Иванов (1857-1925), български математик, завършва математика и физика през 1883
- Паул Клее (1879-1940), художник, живее в града през 1898-1931
- Васил Кънчов (1862-1902), български учен, учи химия през 1880-те
- Чавдар Мутафов (1889-1954), български писател, завършва машинно инженерство през 1912 и архитектура през 1925
- Александър Стамболийски (1879-1923), български политик, учи агрономство в началото на 20 век
- Александър Станишев (1886-1945), български лекар и политик, завършва медицина през 1910
- Фьодор Тютчев (1803-1873), руски поет, живее в града през 1822-1837 и 1840-1844
- Александър Цанков (1879-1959), български политик, учи икономика в началото на 20 век
[редактиране] Мултимедия
[редактиране] Фотогалерия
[редактиране] Източници
- ↑ ((de)) Die Bevölkerung seit 1900 (pdf). // Landeshauptstadt München. Посетен на 24 юли 2011.
- ↑ а б в ((de)) München in Zahlen - статистика от сайта на общината
- ↑ ((de)) Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit (pdf). // Landeshauptstadt München. Посетен на 24 юли 2011.
- ↑ muenchen.de
- ↑ Статистика за броя на туристите от сайта на общината
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
[редактиране] Външни препратки
|
||||||||||||||||
|
|||||